Как здравната каса ще управлява аптеките и ще рискува чужди пари?

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Основен проблем на държавната здравна каса е, че с квази-данъци (т.е. използвайки силата на държавата) трупа излишъци (които вероятно ще стигнат до към 1 милиард в края на годината), срещу които не предоставя услуги, но които иска да управлява като инвестиционна банка. Без да се отчита пред тези, чиито пари събрала принудително. Към това състояние на нещата вероятно ще бъде добавен още един проблем.

Касата като управител на аптеките

Според Националния рамков договор за 2002 г., Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) променя условията на договорите с аптеките за хуманна медицина.

Според новите правила, с които аптеките трябва да се съобразят до 15 април, когато една аптека продава частично или напълно платените от касата лекарства, трябва да бъде разкрито допълнително работно място за рецептите на касата. За скъпите лекарства като инсулин, лечебни храни и млека, медикаменти за лечение на психични и неврологични заболявания др. под. ще е необходимо трето работно място, като и в двете допълнителни „гишета“ трябва да се обслужват от магистър-фармацевт.

Вероятните ефекти са следните:

1/ Промяната пряко ще се отрази на разходите на аптеките, без да промени приходите им. Допълнителните служители, които ще трябва да се наемат, трябва освен това да бъдат със специално образование. Само в София има 331 аптеки, които имат договори с НЗОК; най-вероятно те ще трябва да наемат още 300-500 фармацевти. Освен очевидното – увеличаването на разходите за заплати – най-вероятно ще се получи „дефицит“ на фармацевти.

2/ Най-вероятно ще намалее броя на аптеките, които приемат рецепти за лекарства, заплащани от НЗОК. Така ще се окаже, че макар разпоредбата да има за цел улесняване на потребителите, на практика ще намалее броят на аптеките, и съответно ще се затрудни достъпът на болните.

3/ Полза ще имат единствено големите аптеки, в които и сега работят по няколко фармацевти.

4/ Начинът на отчитане на допълнителните гишета за пред НЗОК илюстрира предвидения от ИПИ още преди стартирането на сегашната уредба на здравно осигуряване проблем: разходите по администриране и контрол значително ще надхвърлят разходите за същинско медицинско обслужване при държавен монопол на осигуряването. Както вече сме писали (http://www.ime-bg.org/ria/health costs and benefits.doc повече), не повече от 55% от вноските, които всички сме задължени по закон да правим, се използват за здравни плащания.

Касата като рисков инвеститор

В този контекст дойде и новината, че ръководството на НЗОК предлага промени в Закона за здравното осигуряване, които да позволят инвестиране на резерва в различни финансови инструменти. Това не е изненада, като се имат предвид множеството начинания с пари на данъкоплатците. Въпросът не е дали и как да се инвестира този резерв, а дали изобщо е редно по силата на закон да бъдат задължени всички да се осигуряват за здраве, без да получават услуга на същата стойност. Когато половината от вноските се трупат във фонд, който някои искат активно да управляват според собствената си преценка, това не е здравно осигуряване, а насилствено изземване на спестявания в държавен фонд.

Съвсем в този дух е редно да отбележим, че ИПИ още миналата година поиска информация за състоянието и управлението на резерва на НЗОК. Достъп до тази информация ни бе отказан, в момента се чака разглеждане на законосъобразността на отказа пред Софийски градски съд. Факт е обаче, че прозрачност в разпореждането с тези средства липсва.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.