16-12-2011

Как влияе рязането на разходи върху изборните резултати*

Наскоро беше публикувано изследване на Алберто Алесина, Дориан Карлони и Джампаоло Лече със заглавие „Електорални последствия от големи фискални корекции”. В него авторите оспорват тезата, че големите намаления на бюджетните дефицити (за които е използван терминът „фискални корекции”) водят до влошен изборен резултат за политическите партии, които управляват по време на прилагането им. След обстоен преглед на данни за 19 държави от ОИСР в периода 1975-2008 година, те стигат до извода, че няма емпирични доказателства за това, че при правителства, които прилагат такива фискални корекции, се забелязва тенденция за по-силно от очакваното (поради самият факт, че вече са на власт, очакваният резултат на партиите на следващите избори намалява) влошаване на изборните резултати. Нещо повече, част от данните подкрепят тезата, че правителства, които не предприемат действия за справяне с фискалните си проблеми, губят избори по-често от средното ниво за разглежданата в изследването популация.

Авторите определят като “завършване” ситуация, при която по време на периода на фискална корекция или до две години след края ѝ са проведени избори. При преглед на десетте най-големи по размер фискални корекции се стига до резултата, че от 19 “завършвания” 7 (тоест 37%) са последвани от промяна в правителството (броят “завършвания” е по-голям от броя разглеждани фискални корекции, тъй като в част от случаите периодът на фискалните корекции е съпътстван от провеждане на избори повече от един път). При преглед само на петте най-големи корекции промяна в правителството има само в 1 от 10 случаи. За сравнение, при преглед на всички фискални корекции, „завършванията”, приключили с промяна в правителството, са 40%. Налага се изводът, че големите фискални корекции не носят повишен риск от загуба на властови позиции за прилагащите ги политици.

Иконометричният анализ на данните води до сходни изводи. Освен това се стига до заключението, че фискалните корекции, постигнати чрез намаляване на държавните разходи, водят до по-ниска вероятност за изборна загуба в сравнение с тези, базиращи се на повишаване на данъци. Според авторите причината за трудностите при намаляване на бюджетните дефицити не се дължи в такава степен на политическа несигурност относно ефекта от тези действия върху изборните резултати, а на два други фактора: действията на различни заинтересовани групи (синдикати, лобисти), както и желанието на политиците да отложат реформите с цел да избегнат вътрешни конфликти между отделните министерства и агенции при разпределянето на намалените бюджети.

В изследването са разгледани и четири примера на осъществяване на фискална корекция.

В Канада през 1992 година размерът на правителствените разходи надминава 50% от БВП, бюджетният дефицит достига 9,1% от БВП, а държавният дълг превишава 100% от БВП. Влошаването на тези показатели се дължи както на увеличаващия се дефицит на провинциите, така и на високата цена на труда и ниския растеж на производителността. През 1993 година започва период на фискална корекция, базираща се на три принципа: ниска и стабилна инфлация, структурни реформи и намаляване на държавните разходи. Като резултат, до 1997 година бюджетът е балансиран (90% от фискалната корекция е резултат от намалени държавни разходи, които се свиват сумарно с над 11% от БВП). Намаляването на дефицита е съпътствано от намаляване на определени данъци, приватизация и увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда. В резултат на това управляващата Либерална партия е преизбрана на изборите през 1997 (макар и с по-нисък резултат), но напълно възстановява представянето си от изборите през 1993 година на тези, проведени през 2000 година.

В резултат от банковата криза от 1991 година, както и от загубата на пазари след разпадането на СССР, през периода 1991-1993 година Финландия изпада в рецесия, като реалният БВП пада с 14%. Държавните разходи достигат 65% от БВП, а бюджетният дефицит – 7% от БВП. В периода 1993-1998 година нивото на държавния дълг спада с 6,2% от БВП, а правителствените разходи са намалени с 15% от БВП. Намалени са социалните помощи, капиталовите разходи и обезщетенията за безработица, а са увеличени плащанията за здравеопазване и образование, правени от потребителите на тези услуги. Въведено е и инфлационно таргетиране за инфлация от 2% годишно. В резултат от това започналата фискалната корекция Центристка партия губи изборите през 1995 година, но наследилата я Социалдемократическа партия (управляваща в широка коалиция) продължава с прилагането на мерките, като успява да спечели изборите през 1999 година.

През 1991 година в Швеция държавните разходи достигат 73% от БВП, а държавният дълг представлява над 70% от БВП. Бюджетният дефицит е 11,2% от БВП, а безработицата достига 7,5%. В резултат на започнатите от правителството реформи (фискална корекция в размер на 8,4% от БВП) през 2000 година бюджетният излишък е 3% от БВП. Около 70% от фискалната корекция е резултат от намаляване на разходите. Наложен е таван на държавните разходи през 1996 година. Значително са намалени всички трансфери от правителството към гражданите, включително пенсии, субсидии за жилища, помощи за безработица и социални помощи. Увеличени са и някои данъци. От 1995 се прилага схема за приватизация, пенсионна реформа и намаляване на регулациите на пазара на труда. Като резултат от прилаганите мерки, Социалдемократическата партия печели както изборите през 1994, така и тези през 1998 година, макар и да губи 7% от гласовете. Тя успява да спечели мнозинство и през 2002 година.

След като Великобритания излиза от ERM-1 през 1992 година, следва период на фискална корекция, който е съпътстван от растеж на БВП (най-вече поради растеж на потреблението), ниска инфлация и спад на безработицата. В периода 1994-1999 година дефицитът намалява с 6,7% от БВП, най-вече поради намаляването на държавните разходи, съкращаване на броя на заетите в публичния сектор, намаляване на трансферите, както и увеличаване на непреките данъци и на някои мита. Освен това се осъществява данъчна реформа и се утвърждава независимостта на централната банка. Консервативната партия губи изборите през 1997 година, но загубата на позиции спрямо резултатите от 1992 година не е голяма.

*Текстът представлява резюме на изследване на Алберто Алесина, Дориан Карлони и Джампаоло Лече със заглавие „Електорални последствия от големи фискални корекции”, което е достъпно тук. Резюмето е на Петър Пенев, стажант в ИПИ.