Как монетарната политика на ЕЦБ изправи италианските банки пред фалит

Както стана ясно миналата седмица, банковият сектор в Италия се намира в сериозна финансова криза и много от най-големите банки в страната са изправени пред фалит, поради което се нуждаят от спешна инжекция на капитал. В разгара на спора между премиера на Италия Матео Ренци и държавниците в Берлин и Брюксел като че ли анализът на причините за зараждането на кризата беше пропуснат.

Тази криза се дължи основно на три фактора – високия дял на необслужвани кредити, отлива на капитали от италианската банкова система и политиката на отрицателни лихвени проценти върху допълнителните резерви на търговскитебанки, водена от Европейската централна банка. Резултатите от референдума във Великобритания се споменават като друг фактор, оказал отрицателен ефект върху стойността на акциите на италианските банки, но неговото влияние е абсолютно второстепенно – банковата криза в Италия назрява от месеци преди Брекзит. Италианските банки са в изключително лошо състояние и без натиска на отрицателните лихвени проценти, но именно последните са това, което допълнително влошава ситуацията до такава степен, че създава необходимостта от спешна инжекция на капитал, за да се избегне вълна от фалити.

Основните проблеми – твърде много лоши кредити и ръст в отлива на капитали

Огромният дял на необслужваните кредити[1] е в основата на кризата на италианската банкова система. От 2008 г. до 2014 г. делът на тези кредити от всички кредити, отпуснати от италианските банки, почти се утроява – от 6,3% до 18%. На Графика 2 е изобразена динамиката на необслужваните кредити като процент от брутната стойност на всички кредити, отпуснати от италианските банки през последните 10 години. По последни данни общата сума на лошите кредити в италианската банкова система възлиза на 360 млрд. евро.
 

Графика 1: Дял на необслужваните кредити като % от всички банкови кредити в Италия

Източник: Световната банка

Вторият основен проблем на италианската банкова система е отливът на капитали от нея към други банкови системи в еврозоната. Най-добрият начин да проследим динамиката на отлива на капитал от банковия сектор в Италия е да погледнем как се движи ТАРГЕТ 2 балансътна италианската централна банка през последните години. Поради факта, че този баланс отразява и паричните инжекции от страна на ЕЦБ към банковите системи в страни, където има отлив на депозити към други банки в еврозоната, ТАРГЕТ 2 баланса на европейските централни банки много добре показва движението на паричен капитал в еврозоната(подробно обяснение на това какво представлява ТАРГЕТ 2 системата и как функционира може да намерите тук).

На Графика 2 е изобразена динамиката на ТАРГЕТ2 баланса на италианската централна банка за периода 31 декември 2008 г. – 31 май 2016 г.

Графика 2: ТАРГЕТ 2 баланс на централната банка на Италия

Източник: ЕЦБ

Както виждаме, от малко след началото на кризата през 2009 г., балансът на италианската централна банка започва постоянно да се влошава. Единственото временно подобрение се случва в периода от началото на 2013 г. до началото на 2015 г. Според данни на ЕЦБ в третото тримесечие на 2015 г., ТАРГЕТ2 задълженията на Банка д‘Италия отново започват стремглаво да растат и достигат най-високото си ниво през май 2016 г. Към края на третото тримесечие на 2015 г. ТАРГЕТ2 балансът на италианската централна банка е бил – 188,6 млрд. евро, а към 31 май 2016 г. той вече е -276,2 млрд. евро. Тоест, от началото на октомври 2015 г. до началото на юни 2016 г. отливътна капитал от италианската банкова система се равнява на поне 87,6 млрд. евро.

Основният източник на печалба за всяка една банка е нетният марж между лихвите, които тя изплаща по депозитите, и лихвите, които получава по кредитите, които е отпуснала. В случая на италианските банки, през последните седем години повишаването на дела на необслужваните заеми в комбинация с отлива на капитал сериозно притискат този нетен лихвен марж, което води до влошаване на финансовия им резултат и възвръщаемост. Тези два фактора до голяма степен са свързани и взаимно си влияят. Страхувайки се от понижаване на възвръщаемостта и дори фалит и съответно загуба на техните депозити и/или обезценяване на техните акции, инвеститорите започват да изтеглят своя капитал поради ръста на необслужваните кредити. Този отлив на капитал от своя страна допълнително влошава възвръщаемостта на банките, защото същевременно с ръста на лошите заеми, те започват да губят собствен капитал и ликвидност, в резултат на коетодоходността им бива притисната и от двете страни.

Отрицателните лихвени проценти – масло в огъня

През последните две години се появява и трети фактор, който още повече влошава състоянието на италианската банкова система – политиката на отрицателни лихвени проценти на Европейската централна банка. На 11 юни 2014 г. ЕЦБ въведе отрицателни лихвени проценти върху допълнителните резерви на търговските банки с надеждата това да ги стимулира да отпускат повече заеми. Първоначално нивото на отрицателните лихви беше -0,1%, но постепенно беше увеличено до -0,4%, каквото е в момента.

На Графика 1 се забелязва, че докато през 2013 и 2014 г. отливътна капитали спира да расте, тази тенденция се подновява през 2015 г. Една от причините за това най-вероятно е именно решението на ЕЦБ. Това, че търговските банки след 2014 г. трябва да плащат на ЕЦБ, за да „паркират“ допълнителните си резерви там, започва допълнително да притиска доходността на банките – фактор, който преди не е съществувал. Това, в комбинация с новите правила в сила от 1 януари тази година, според които в случай на опасност от фалит на банка в еврозоната, капитал за стабилизиране на финансовото състоние първо трябва да бъде набавен от нейните акционери и кредитори преди да се търси държавна помощ (т.е. финансиране от данъкоплатците), със сигурност води до допълнително бягство на инвеститори от италианския банков сектор.

В условия на отрицателни лихвени проценти върху депозитите им в централната банка, европейските банки имат няколко опции. Те могат 1) да намалят лихвите по депозитите и облигациите на своите клиенти и кредитори, 2) да започнат да отпускат повече кредит (желаният от ЕЦБ ефект), 3) да вдигнат лихвите по своите кредити, или 4) да понесат загубите от отрицателните лихви. Проблемът конкретно на италианските банки е, че финансовото им състояние ще се влоши, която и опция да изберат. Опция 1 би имала най-непридвидими и опасни последици и се избягва дори от банки в страни като Германия поради опасения от масово изтегляне на депозити и огромна загуба на ликвидност. Опция 2 крие сериозни рискове, защото поради анемичния икономически растеж в Италия може да доведе по повишаване на дела на необслужван кредит още повече. Опция 3 е може би сравнително най-безопасната, но нейният ефект е точно противоположен на търсения от ЕЦБ. Опция 4 означава по-нататъшна загуба на доходност на банките, което на фона на високи нива на задлъжнялост и ниска възвръщаемост (каквато е ситуацията в Италия) в дългосрочен план може до доведе до фалит.

С други думи, независимо от реакцията на италианските банки на политиката на ЕЦБ, финансовото им състояние при всички положения е обречено на влошаване от самото начало. Дори да изберат сравнително най-безопасната за финансовото им състояние опция, икономическите ефекти от това са точно противоположни на търсените от ЕЦБ. Трябва да се отбележи, че всичко това важи не само за италианските банки, но и за банките из цялата еврозона иособено тези в по-ниско конкурентноспособните страни-членки. Предвид факта, че досега отрицателните лихвени проценти не постигат търсения ефект и водят до дестабилизиране на банковите системи в страни като Италия, крайно време е ЕЦБ да преосмисли политиката си за в бъдеще.

[1] Кредити, плащанията, по които са просрочени с над 90 дни