Как министерството на икономиката разглежда икономиката или за това какъв набор от идеи заварва Лидия Шулева

Word Format (Word Format)

Миналата седмица вицепремиерът Николай Василев оповести, че министерството на икономиката е съставило доклад, озаглавен „Конкурентноспособност на българската икономика“. Въпреки, че господин Василев вече няма да е министър на икономиката, повечето му служители (около 3600 на брой, разполагащи с бюджет от 65 милиона лева), вероятно са писали доклада и давали идеи за развитие на икономиката, ще останат в министерството и при управлението на г-жа Шулева. Ето защо е важно да се види какво „мисли“ това министерството за българската икономика.

Това, което се набива на очи още от съдържанието на доклада, са отдавна познатите мерки за „насърчаване“ на икономиката, които многократно сме коментирали, и много статистически данни, графики и таблици, както и анализи на различни държавни програми и описание на дейността на някои частни компании. (Интересно е, че списъкът фирми и казуси е почти същият като онзи, с който започнаха изследванията на българската конкурентност през 1996-1998 г.)

В началото на доклада се посочва, че идейната основа икономическата политика на правителството е т.нар. икономика на предлагането. „Икономика на предлагането“ обикновено се асоциира с името на Артър Лафер и неговата идея, че данъчните ставки трябва да се намалят, което ще увеличи икономическия растеж и в резултат на това ще се увеличат и приходите в бюджета. В случая на България като се има предвид липсата на намаление на данъците през тази година е трудно да се повярва, че правителството се придържа към „икономика на предлагането“.

Въпреки общите приказки за икономика на предлагането, материалът не прави някои съществени връзки с конкурентността. Например, производителността се разглежда само като вътрешностопански феномен, макар да е очевидно, че и предлагането, и търсенето в България са по-скоро международни (външният обмен е над 90% от БВП през 2003 г.). Основният проблем на българската икономика (т.е. на фирмите) е, че производителността е 10% от тази на икономиките на ЕС.

В макро обзора се посочва, че един от приоритетите на правителството е сътрудничеството с международните финансови институции, от които се получават големи заеми. Авторите на доклада обаче е добре да помислят дали такова нещо като вземане на заеми може да бъде приоритет на правителството, още повече при ситуация, в която тези заеми са ненужни и стоят във фискалния резерв. Типичен случай е заемът ПАЛ от Световната банка (около 450 милиона щатски долара), който бе взет за дейности, които правителството тъй или иначе трябва да върши.

По-нататък в доклада за конкурентноспособността на министерството на икономиката се посочват намеренията за промяна в данъчните ставки, които по отношение на данъка върху печалбата се различават значително от това, което е многократно обещавано и заявявано от различни представители на правителството. Така например според Данъчната политика 2003 – 2005 на министерството на финансите данъкът върху печалбата трябва да бъде намален на 20% през 2004 година и на 15% през 2005 година. Според доклада за конкурентноспособността обаче се посочват други цифри – 22% през 2004, 20% през 2005 и 15% чак през 2006 година (когато мандатът на това правителство вече ще е изтекъл). В случая може да се касае за две неща – или служителите в министерството на икономиката не знаят каква е данъчната политика на правителството, или данъчната политика междувременно е била променена в неблагоприятна посока.

Всъщност вероятно става дума за това, че както „програмните“ идеи от октомври м.г., така и политиката „за конкрурентност“ от юли т.г. на едно политическо действие – въвеждането на 0-ставка на данък печалба в 40 на сто от общините в България. То не може да създаде достатъчно стимули само по себе (т.е. 60-70 фирми, които са конкурентни и внасят 85 на сто от данък печалба, не могат да се преместят другаде само защото „държавата“ си мисли, че те могат да го направят). Затова новината вероятно е, че задържането на по-високо от замислено ниво на данъка, създава по-добра среда за осъществяване идеите на министерството.

Таблица 1: Данък върху печалбата

Важно съждение в доклада е, че „най-големият ни актив [са] хората на България“. Тази фраза е много показателна за начина на мислене на служителите в министерството на икономика (а и на министъра, след като се е подписал под текста) – те очевидно смятат, че хората са средство за постигане на различни цели, които си поставя правителството. Не може да не споменем, че хората са важни сами по себе си и всяко несъобразяване с този факт ни изпраща право в годините на „развития социализъм“.

Интересни са и вътрешните противоречия в доклада за конкурентоспособността. В него има както предложения за силна държавна намеса в икономиката, социално инженерство и централно планиране, така и такива, които защитават оттеглянето на държавата от икономиката и свободния пазар.

Всъщност има едно изречение, в което са застъпени едновременно и двете противоположни тенденции: „главният приоритет за икономическия екип на нашето правителство е да направлява икономиката към прозрачност, активно развитие на бизнеса, минимум държавна намеса в икономическия живот на страната“ – от една страна целта е икономиката да се направлява, а от друга държавната намеса да е минимална. Двете неща са невъзможни едновременно. Но може да се предполага, че този начин на мислене ще допадне и на новия министър.

Голяма част от доклада се състои от описание на известните „девет мерки за насърчаване на икономиката“ (виж тук). За повечето от тях може да твърдим с основание, че са мерки за държавна намеса в икономиката. Такива са например учредяването на инвестиционен фонд, създаването на индустриални зони, насърчаване на износа. За да не изглежда всичко много песимистично трябва да се посочи, че има и някои положителни мерки, които обаче в голямата си част все още не са реализирани – опростяване на лицензионните режими, т. нар. намаляване на данъците, споразумения за свободна търговия.

Един от големите проблеми на доклада е това, че много от нещата, които са написани, са още проекти и не е ясно кога и в каква степен ще се осъществят (например либерализиране на енергийния пазар). От друга страна има много неща, които трябва да се направят, но въобще не са споменати или пък се разчита изцяло на държавни инвестиции. Типичен пример са транспортът и съобщенията – за реформата в БДЖ се говори в бъдеще време, акцентира се на строежа на мост над река Дунав, ремонт на пътища и наливането на пари в новата държавна авиокомпания (все неща, изискващи средства от бюджета, т.е. от данъкоплатците). Нищо не се казва за либерализиране на пощите и авиацията, допускането на строителството на частни летища, пътища и пристанища. По този начин не се премахват пречките пред бързото развитие на тези отрасли. Като се има предвид, че същото се отнася и за останалите отрасли, може да се разбере защо икономическото развитие е незадоволително.

Има и неочаквани прозрения – например построяване на голф-игрища в името на повишаването на дохода от туризъм. Г-жа Шулева вероятно помни от „Албена“ (курортът четири години има идея за „голф-корс“), че тези игрища изобщо имат смисъл при: а) почти целогодишна използваемост и б) маркетиране на игрището от някой Тайгър Уудс. И двете неща не са по силите на нито един курорт в България. Остава да се появи идеята правителството (данъкоплатците) да покриват разходите по изграждането и поддържането на игрищата за голф.

Като заключение на размисъла за доклада е добре да посочим, че той не е добра основа за ускоряване на развитието на българската икономика и много от мерките в него е по-добре да не се предприемат.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!