Как един закон има седем версии към момента

Автор: ИПИ / 13.04.2018
4 гласа, средно: 4.3 от 5

Един студент сяда на компютъра и иска да намери онлайн версия на актуалния текст на Закона за съдебната власт. Ето какво се получава в Гугъл като първи пет опции:

 

Източник

Последно изменение

Lex.bg

16 Февруари 2018 г.

Econ.bg

20 Февруари 2015 г.

ВСС сайт

11 август 2017 г.

Сметна палата

01 септември 2005 г.

Инспекторат на ВСС

09 август 2016 г.

 

След настъпилото объркване решава по логика да потърси достоверен източник на актуалния текст сред органите на  съдебната и изпълнителната власт. Ето какво се получава:

 

Източник

Последно изменение

ВСС

11 август 2017 г.

МП

09 август 2016 г.

ВАС

10 ноември 2017 г.

Прокуратура

Няма

ВКС

Няма

 

Объркването е още по-голямо и затова решава да вземе от горните източници този с най-скорошна дата на изменение, в случая от 16 февруари 2018 г., и да го намери на сайта на Парламента или редакцията на Държавен вестник, за да потвърди за себе си, че може да ползва този източник като най-актуален.

  • При търсене с търсачката на ДВ с ключови думи „съдебна власт” на осмо място излиза изменения на ЗСВ от 10 ноември 2017 г. 
  • При търсене с търсачката на Парламента за закони с ключови думи „съдебна власт” на първо място излиза изменение от 27 октомври 2017 г..

 

Всичко това може да изглежда странно, но е факт.

В момента най-достоверният източник на пълния актуален текст на законодателството у нас е чрез платените правно-информационни системи. Достоверността се „гарантира” по силата на договора за абонамент, чрез който всеки клиент разчита, че ще получи постоянно осъвременяване на нормативната база. Всъщност, на достоверността на частните платени правно-информационни системи за достъп до законодателството разчитат освен гражданите и фирмите и над 620 административни структури и над 330 структури в съдебната власт (съдилища и прокуратури). С две думи, всички в България:

-   Имат безплатен достъп на lex.bg до някакъв вариант на законодателството, по-често най-актуалния, но без гаранции за пълна достоверност като всичко, което е безплатно;

-   Имат възможност за платен достъп до актуален вариант на законодателството.

 

Ще попитате защо това е важно? Ето две очевидни причини:

-   Нахално, безочливо и крайно неприемливо е да трябва да плащаме за достъп до актуалното законодателство, което трябва чинно да следим и спазваме – граждани и фирми;

-   Разточителство и прахосничество е целият публичен сектор да плаща за достъп до законодателството, което често самият той е изготвил, като най-често има достъп до 2 правно информационни системи, т.е. имаме двойно прахосничество.

 

За аргументи като нарушено основно право на достъп до информация, нарушаване на прозрачността и откритостта, ограничаване на върховенството на закона, нарушаване на националната сигурност при спиране на работа на платените системи и др. подобни няма да споменаваме, защото за тези, от които зависи реформата май те са неразбираеми. За справка ще посочим, че в ЕС само у нас липсва онлайн безплатен достъп до консолидираните актуални текстове на законодателството.

За справка на читателя, актуалният вариант към 13 април 2018 г. е от бр.15 от 16 Февруари 2018 г. според Сиела Нет.

 

Повече по темата можете да прочетете тук:

 16 неправителствени организации с призив за реформа на достъпа на гражданите до законите ни (линк)