Източниците на египетската криза
Д-р. Нух Ел Хармузи и д-р. Али Масуд
(Dr. Nouh El Harmouzi & Dr. Ali Massoud)
Какво изведе 17 милиона египтяни на площадите из цялата страна и накара 22 милиона да подпишат петиция за отстраняване на президента Мохамед Морси? Защо уебсайтът на гражданското протестно движение, „Tamarrod” (в превод – бунтовник), „призовава президента Морси да напусне поста си до вторник, 2-ри юли, в 17.00 ч.” и да позволи преждевременни избори като в противен случай ще се сблъска с „пълно гражданско неподчинение”.
И защо египетската армия постави на Морси ултиматума или да разреши кризата в следващите 48 часа, или тя сама ще го направи?
Причините за този смут се коренят в икономическите и политически провали на администрацията на Морси – провали, които произхождат от липсата на зачитане на индивидуалната свобода, включително икономическата такава, която е неотменен източник на просперитет.
По време на протестите 55 египтяни бяха убити и над 700 – ранени, при случаи на насилие, вероятно провокирано от липсата на бензин и други основни стоки, която създава дълги опашки от ядосани потребители. Недостигът и опашките са доказателство, че политиката, водена от Морси, е в пълно противоречие с подкрепящия свободата про-пазарен подход, който допринася за повишаване на стандарта на живот.
Икономиката се влошава. Икономическият растеж се сви до 2,2% за бюджетната 2012 година, спадайки от 5,1% през 2009/2010г. в периода след революцията, която свали от власт президента Хосни Мубарак. Растежът е прогнозиран да намалее до 2 процента в края на юни. В допълнение египетският паунд изгуби 12,5% от стойността си спрямо американския долар.
Спадът в икономическия растеж доведе до влошаване на безработицата и бедността в тази нация от 82,5 милиона души. Над 3,3 милиона – 13 процента и нагоре от работната сила – са безработните, а за 46,4% от населението на възраст от 20 до 24г. няма работа. 43 % от египтяните живеят под линията на бедността от 2 долара на ден.
За да влоши допълнително нещата, бюджетният дефицит продължава да расте и в момента възлиза на 10,8% от БВП. Този недостиг още повече ограничава възможностите на правителството да помогне на най-бедните в този труден момент.
Състоянието на забавящата се икономика е отежнено от спада на външните инвестиции, свиването на туризма и общата политическа нестабилност.
Причините за тази икономическа катастрофа намират лесно обяснение в натрупването на лоши икономически политики, съпътствано от явна корупция и липса на конкурентоспособност. Докладът за глобалната конкурентоспособност постави Египет на 94-то място от 142 страни. Значителните субсидии, например, създадоха неефективна система за транспортиране на хляб и бензин в страната, с което доведоха както до недостиг и при двата продукта, така и до нарастване на обществения гняв срещу правителството. Президентът Морси даде обещание, че ще разреши проблема до 100 дни след встъпването си в длъжност, но така и не го направи.
Причините, обаче, не са изцяло икономически. Политическите провали на правителството на Морси са другият източник на създалата се рискова ситуация в Египет. Почти всички назначения на министри, губернатори и други високопоставени постове дойдоха от редиците на Мюсюлманското братство, отчуждавайки хората със скептични възгледи по отношение на ислямисткото управление. Освен това президентът разшири правомощията си едностранно, като ограничи свободата на словото и пресата.
Тези и други икономически и политически нарушения доведоха до загубата на доверие в администрацията на Морси от страна на египетския народ. Трудно е да се каже какво ще последва. Но е ясно, че ако следващото правителство не премахне ограниченията върху индивидуалната свобода и свободата на предприятията – ако не елиминира субсидиите и не дерегулира – ще се провали по същия начин.
_______
Статията е предоставена с любезното съдействие на Фондация Атлас, от чиято мрежа ИПИ е част.
Д-р. Али Масуд е професор по икономика в Sohag University в Египет. Д-р. Нух Ел Хармузи е редактор на арабскоезичния сайт за новини и анализи MinbarAlHurriyya.org, спонсориран от мрежата на Атлас, и професор по икономика в университета Ibn Toufail в Кенитра, Мароко.
