Професионално образование и заетост

Пълният текст на анализа е достъпен ТУК.

 

Резюме

Основен смисъл и предимство на професионалното образование е възможността му да създава пряка връзка между младежите и пазара на труда. Качественото професионално образование произвежда подготвени кадри, които осигуряват конкурентни предимства на всяка една икономика.

Професионалното образование привлича все по-малко ученици през последните десетилетия. За последните 14 години обучаващите се в професионални училища намаляват с над една четвърт (26%). Тази тенденция се наблюдава не само в България, но в като цяло в Европа. Причините за това са комплексни. От една страна, намалението на средните специалисти е продиктувано от влошената демографска ситуация. От друга страна, качеството на образованието в много професионални училища запада, а професионалното образование често се свързва с непрестижен и нископлатен труд.   

Анализът на данните за участието на средните специалисти в България обаче показва, че те заемат важно място на пазара на труда. Над една трета от работната сила е с професионална квалификация, а през 2014 г. почти половината от завършващите средно образование са зрелостници от професионалните училища. На областно ниво има някои сериозни различия. В областите Кюстендил, Търговище и Силистра, например, над 60% от завършващите са с квалификация, докато в София-град и Кърджали те са под 40. [1]

Професионалното образование все още дава сериозни предимства на пазара на труда. Придобилите професионална квалификация са с по-висока икономическа активност, по-висока заетост и по-ниска безработица. През 2014 г. заетостта при тях е със 6 процентни пункта по-висока от общо завършилите средно образование и с 13 п.п. по-висока от средното ниво за страната. Безработицата пък е с 0,4 п.п. по ниска от тази при среднистите и с 1,2 п.п. по-ниска от средната в страната.

Хората с професионално образование работят и в сравнително високоплатени и високопродуктивни сектори на икономиката, като разликата в заплащането в някои сектори достига до 50% от средното равнище за страната. Тези показатели поставят представянето на групата на средните специалисти на пазара на труда над тези с общообразователна подготовка и едно стъпало под висшистите.

Недостигът на кадри с професионално образование и времето и ресурсите, които работодателите и работниците отделят за продължаващо професионално образование, са основните слабости и пропуски в професионалното образование и обучение в България. През 2014 г. 15% от фирмите в промишлеността не могат да намерят подготвени кадри, което е двойно по-висок дял от този в ЕС (7,4%). Освен това за десет години двойно се е увеличил броят на работодателите, които са квалифицирали допълнително работниците си.

Напоследък и в общественото пространство започна да се обръща все по-голямо внимание на качеството на професионалното образование. През последните години бяха предприети редица стъпки, за да започне реформа в системата. Това включва прокарването на някои нормативни промени, както и приемането на Стратегия за развитие на професионалното образование и План за изпълнението ѝ. Един от основните аспекти на промяната е въвеждането на образованието чрез работа (дуално обучение), което бавно започва да навлиза в практиката на образованието. В същото време изпълнението подлежи на съмнение, предвид примерите на неприложимост или липса на капацитет за прилагане на наглед иновативни стратегически документи.

 

Изследването на връзката между професионалното образование и пазара на труда показа, че:

  • Професионалното образование носи редица предимства за работната сила, предприятията и икономиката като цяло;
  • Професионалното образование страда от много слабости, свързани с незадоволителното качество и намаляващата си репутация;
  • Възможностите пред професионалното образование включват неговото модернизиране и повсеместно прилагане на системата на дуално образование, което ще преплете още по-тясно придобиването на професионална квалификация с пазара на труда;
  • Основните заплахи пред професионалното образование са свързани със закостенялостта на системата и все още ниския интерес от страна на работодателите към практически обучения.

 

Пълният текст на анализа е достъпен ТУК.

 


[1] Обяснение за резултата на столицата може да се търси в големия брой ученици в езикови, математически и профилирани гимназии.