Изследване на ИПИ: Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед

Автор: Институт за пазарна икономика / 03.05.2018
6 гласа, средно: 5.0 от 5

Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед

Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и еврозоната

 

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

 

03 май 2018 г.

 

 

В края на м.април 2018 г. Институтът за пазарна икономика финализира доклад за ефектите за българската икономика от присъединяване къв ERM II и еврозоната. По-долу е представено резюме, а целият доклад и презентация са достъпни на сайта на ИПИ – www.ime.bg.

 

Дългосрочни позитиви от  приемане на еврото за България

Позитивите за икономиката на България от присъединяване към еврозоната са както краткосрочни, така и дългосрочни. Те ще започнат да се усещат още в момента, в който официално започне процеса на присъединяване и страната влезе в чакалнята на еврозоната (ERM II).

Покачването на кредитния рейтинг в повечето страни се наблюдава първо още влизането в чакалнята на еврозоната, ERM II, а допълнително повишение обичайно има и при приемането на еврото. Вдигането на рейтинга води до по-ниски лихви за държавата, бизнеса и гражданите и осигурява по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции в икономиката.

По-важното следствие е, че подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде тласък за реформи. Влизането в ERM II ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС. Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 г. до 2007 г. беше най-доброто за растежа на България.

За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз, който се изгражда от 2014 г. насам в рамките на еврозоната. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики.

Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи кризи (например, 700-милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това ограничава силно рисковете за банковата система, а за фиска осигурява по-лесно преминаване през периоди на кризи.

Влизането в еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи. По изчисления на ИПИ, само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от БВП и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата на фирмите наполовина. Спестените по този начин близо 1 млрд. лева ще останат в българските фирми.

Отделно, присъединяването към еврозоната ще доведе до намаление на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.

 

Митовете около членството в еврозона: силно преувеличени или несъстоятелни

  • „Инфлацията ще скочи” - опасенията от висока инфлация са силно преувеличени. Според анализите на ЕЦБ, ОИСР и други институции, проинфлационният ефект, ако въобще го има, не надхвърля 0,3 пр. пункта в отделните страни, което е много под 1%;
  • „Растежът на българската икономика ще се забави” - сравнение между страните от ЦИЕ в еврозоната и тези извън нея не показва какъвто и да е негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната;
  • „България ще се превърне във втора Гърция” – двете страни имат фундаментална разлика и в добрите, и в лошите времена; всяка година България има по-висок икономически растеж от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.

 

Защо процесът по приемане на еврото трябва да започне сега?

Страната ще пропусне много, ако отложи кандидатстването или се забави. В настоящите добри времена за европейската и българската икономика вероятността за положително решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма. ERM II или т.нар. „чакалня на еврозоната” не е приемала страни повече от десетилетие именно заради кризата и затова сегашният благоприятен момент трябва да се използва. България също е в по-добра позиция – страната вече излезе от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, наскоро беше повишен кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 г. пое и председателството на ЕС.

Междувременно еврозоната непрекъснато се променя. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Великобритания, което променя съотношението на силите между страните във и извън еврозоната. Все по-вероятно е важните решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните извън нея да са с ограничено влияние.

Изпусне ли се възможността сега, България може да чака дълго за следващ благоприятен момент. През 2019 г. предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и ръководството на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 г., затова не бива да се изпуска възможността да се кандидатства веднага.

 

| пълен текст на изследването |

 

| презентация  от 26.04.2018 г. |


Докладът е изготвен от Института за пазарна икономика с автори д-р Десислава Николова и Калоян Стайков от Институт за пазарна икономика и Георги Ангелов от  Институт ” Отворено общество” – София.

Анализът е изготвен с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП г-жа Ева Майдел.

 

За контакти:

Институт за пазарна икономика

02 952 62 66

02 952 35 03