Изследване на ИПИ: Икономика на публичната и частната сигурност

Автор: ИПИ / 03.08.2018
2 гласа, средно: 5.0 от 5

| ПЪЛНЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО |

Сигурността – редът в държавата и безопасността на гражданите, е от първостепенно значение и е неотменима отговорност на държавата, както и да разбираме нейната роля - като минимална или с разширени функции. Ефективното и ефикасно предоставяне на сигурност изисква посрещане на нуждите на всички граждани в обществото. Тази тема предизвиква силен публичен интерес с наскоро направените законодателни промени в публичния и частния сектор, които за пореден път променят отношението между тях и се отразяват пряко върху гражданите.

Този анализ цели да даде детайлна картина на сигурността в страната, в нейното частно и публично измерение, разбирани съответно като дейността на частните охранителни фирми и работата на полицията. За да се направи оценка на сегашното състояние, да се очертаят проблемите пред публичния и частния сектор  и да се предложат решения, двете са разгледани според техния бюджет или приходна част, брой на заетите, функции и отговорности пред гражданите.

От гледна точка на публичния сектор, държавните разходиза сигурност в България и броят полицаи са сравнени с тези в другите страни-членки на ЕС за периода от 2007 г. до 2016 г., в опит да се оцени обективно ефективността на работата на МВР и ефикасността на предоставяните публични услуги. Силно впечатление прави постоянния спад на броя на заетите в силовото ведомство за периода 2008 г. - 2015 г. България е съкратила най-много числения състав на полицията си от всички други държави. Тази промяна обаче не се дължи на оптимизация на работната сила, а е е резултат от негативни ефекти на промени в законодателството и ниската мотивация на персонала. В сравнителен план в ЕС България се нарежда на челни позиции по публични средства, заделяни за полиция като процент от БВП. Отчетът също така показва твърде голямата тежест на разходите за персонал за сметка на така необходимите капиталови разходи, които в момента се числят на не повече от процент и половина от общите при средни стойности за ЕС от 4%. Разходите за издръжка също са символични, което обяснява ниската функционалност на заетите, често ограничавани във всекидневните им дейности.

Фигура 1. Брой полицаи на 100 000 души от населението в страните от ЕС (2008-2015 г.)

 

*Високият процент на промяна за Гърция и Италия се дължи в известна степен на значителен спад на заетите в сектора само за 2008 г. от измервания период.

Източник: Евростат

И ако в публичния сектор изпълняваните дейности са неефективни и ограничени по обхват и мащаб, а заетите в МВР намаляват всяка година, то частният  бизнес  се разраства успешно със среден ръст на приходите от 7% на годишна база  за периода 2007 г. -2016 г.  Средните заплати в сектора са близо двойно по-ниски от тези за икономиката като цяло по данни на Евростат, а охраняваните територии и обекти се множат заради невъзможността на вътрешното министерство да предоставя качествени услуги по сигурността, особено в по-отдалечените населени места.

Развитието на частния охранителен бизнес е глобален тренд, но част от успеха му в България би следвало да отдадем и на проблемите в публичния сектор. За тях говорят както ниското доверие на гражданите в полицията (два пъти по-голям дял на гражданите, които нямат доверие на полицията, 50-55%, спрямо средните стойности за ЕС), така и незадоволителното ниво на докладване на престъпления. Затова и регистрираната престъпност трудно може да бъде измерител на ефективността на полицейскиту служби в страната.Регулацията на частния сектор е от ключово значение в този контекст, защото проблемите на публичния сектор „Сигурност” в България се пренасят и на фронта на частния бизнес с неефективната роля на държавата в контрола и създаването  на незадоволителна среда за развитието му.

Фигура 2: Годишен оборот в милиони евро на частните охранителни фирми в България (извършващи т.нар. дейности по охрана и разследване по КИД 2008)

 

Източник: Евростат

Като основни проблеми за публичния и частния сектор анализът очертава:

  • лошите практики при прилагане на правилата за обществените поръчки и слабият контрол върху разходите, резултат от които са честите злоупотреби с публични средства. При частния бизнес това се отразява в затрудняване на честната конкуренция – често при частните охранителни фирми с бивши държавни служители разпоредбите за конфликт на интереси се пренебрегват. От гледна точка на публичния сектор завишаването на цената, манипулативният срок, ограничаването на конкуренцията и наличието на свързани лица при изпълнението на обществени поръчки е позната практика за усвояване на държавни средства. Тази порочна симбиоза се отразява негативно както на качеството на предоставяните публични услуги за сигурност, така и възпрепятства развитието на частния бизнес.
  • незадоволителната политика по отношение на лицензирането на частни охранителни фирми и последващия контрол и проверка на дейността им. Това е важно както от гледна точка на правилата за лоялна конкуренция, така и от необходимостта да се избегнат нерегламентирани дейности на ЧОФ и да се ограничи, поне частично, сивата икономика.
  • често сменяното законодателство продължава да произвежда възможности за злоупотреба. От страна на публичния сектор, разгледаните в изследването промени в социалноосигурителния кодекс насърчават кадрите в системата да остават на работа след пенсия, а младите кадри напускат поради недобри условия на труд и липса на възможности за кариерно развитие.
  • проблемите по отношение на дейностите по самоохрана от гледна точка на частния бизнес. Заради конфликта на интереси между ролята на възложителя по договора и изпълнителя на охранителната дейност се създава предпоставка за прикриване на нарушения по охранителната дейност. Самоохрантелната дейност също затруднява контролната дейност, осъществявана от МВР. Възможно е дейностите по самоохрана да се премахнат от Закона за частна охранителна дейност и да се регламентират в Закона за частната собственост.

Препоръките за политики включват:

  • цялостно преосмисляне на дейностите, извършвани от заетите във ведомството с цел оптимизация на процесите, избягване на дублиране на длъжности и дейности, и фокусиране на новоназначения персонал в районите и на длъжностите, където е най-необходимо. Предишни изследвания показват, че просто увеличаване на заплатите не се отразява на ефективността на работата на МВР. Вместо това са необходими реформи.
  • структурни реформи, които  могат да изискват обединение на някои районни дирекции с цел намаляване на администрацията, което също би ограничило възможностите за оказване на нерегламентирано влияние по места. Също така възможно е и преустройството на жандармерията и пожарните под шапката на съответната областна дирекция на полицията.
  • от ключово значение е не просто да се разтовари МВР от неприсъщи административни дейности като издаване на различни документи, а цялостна оптимизация и дигитализация на процесите и модернизация на апаратурата и техниката. Това естествено изисква бюджетен ресурс, който може да дойде само след оптимизация на структурите.

| ПЪЛНЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО |