Хората в зависимост от държавата

РЕЗЮМЕ

Целта на това изследване е да проследи динамиката на броя на хората в зависимост от държавата и динамиката на средствата, които са отпуснати за тяхното подпомагане в периода от 2007 до 2010 г. В обхвата на понятието „хора в зависимост от държавата” попадат лица в трудоспособна възраст, които по една или друга причина (в зависимост от обективни или субективни фактори) са изключени от икономическата активност в страната и са бенефициенти на определена безвъзмездна помощ в следствие на покриването на дадени критерии.

Анализът откроява редица недостатъци на българската система за социално подпомагане, като някои от тях могат да се обобщат по следния начин:

1/ Липса на целенасоченост и оценка на държавната политика в областта на социалното подпомагане.

Основните проблеми на българската система за социално подпомагане се коренят както в несъществуващите оценки на въздействието от провеждането на дадена социална политика, така и в липсата на целенасоченост, последователност и взаимосвързаност между отделните политики. Този и други фактори, като например липсата на точни данни за броя и характеристиките на хората с увреждания в страната, водят до неефективното управление и реализиране на предвидените средства.

2/  Неефективно разпределение на средствата

Българската система за социално подпомагане се нуждае от редица структурни и законодателни промени, които да спомогнат както за подобряването на обществените услуги, така и за оптимизирането на публичните разходи. Нужно е да се гарантира максимално ефективното насочване на бюджетните разходи към хората, които най-много се нуждаят от тях. В момента неедна социална помощ се отпуска без какъвто и да е подоходен критерий или със силно завишен подоходен критерий, което я прави крайно неефективна и води до прахосване на публични средства. Такива са, например, помощите за раждане на дете и различните надбавки за хората с увреждания, които се отпускат на всички без оглед техния доход или имущество, както и месечните помощи за деца, които са обвързани с един завишен доходен критерий и достигат в много малък размер до почти половината от семействата, без да водят до реално подобряване на грижите за тези деца.

3/ Липсата на единен критерий за бедност/нужда от социално подпомагане

Съществуването на няколко различни критерия за  бедност, на базата на които се определят различните социални помощи, също е сериозна пречка пред насочването на подпомагането само към тези, които наистина се нуждаят от него. Линията на бедност няма нищо общо с гарантирания минимален доход и обратно. За различните помощи за хората с увреждания доходни критерии изобщо няма. И докато един човек с увреждане се труди, има имущество (което би могло да му носи наем или да се продаде) и си осигурява приличен месечен доход, друг може да е без работа и да разчита изцяло на тези помощи. Нужно е въвеждането на подоходен критерий за всички форми на социални помощи, включително  и различните надбавки за интеграция на хората с увреждания. Само така помощите ще достигат тези, които имат нужда от тях и само така техният размер ще бъде адекватен.

Пълният текст на изследването можете да видите ТУК