Изпълнението на държавния бюджет през първото тримесечие на годината

Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидирания бюджет през първите три месеца на 2008 г. Общите приходи възлизат на 6 744,1 млн. лв., разходите – на 5 080,2 млн. лв. (включително вноската в бюджета на Европейския съюз), а излишъкът е 1 663,9 млн. лв.

Нарастването на излишъка е с над 1 млрд. лв. спрямо данните до края на месец февруари. Причините за това трябва да се търсят от една страна в получените средства от ЕС – аванси от Кохезионния и Структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, които нарастват с почти 550 млн. лв. през март, така и от страна на националния бюджет, където приходната част се развива динамично, а разходите забавят растежа си.

Данъчните приходи достигат 5 369 млн. лв., което представлява нарастване от 29.4% (1220.9 млн. лв.) спрямо аналогичния период на 2007 г. Отново растежът на приходите от данъка върху добавената стойност остава най-висок – 62.6%, но се забавя спрямо предходните месеци от началото на годината. Тези високи темпове се дължат на промяната в режима на облагане поради членството на България в ЕС от 2007 г. Разбира се, фактор за това е и нарасналата база за облагане с ДДС поради по-високия внос, повишението на цените и на акцизите.

Приходите от акцизи нарастват с 26.6% най-вече поради по-високите ставки по горивата, въглищата, кокса, електроенергията и цигарите. Това допринася и за по-високите цени на тези артикули, което се прехвърля чрез производствените разходи и върху останалите цени в икономиката. Все още не са достигнати минималните ставки, изисквани от законодателството на ЕС, като процесът на хармонизиране ще продължи през следващите години. Възниква въпрос дали не е необходима промяна на общоевропейско равнище. За съжаление подобна инициатива не е предприета от депутатите от Европейския парламент, избрани в България. Съвместните кампании на неправителствени организации от различни страни (в които участва и Институтът за пазарна икономика) все още не дават резултат, тъй като трябва да получат политическа подкрепа. Тези кампании естествено ще продължат да привличат вниманието върху проблема, за да получи подобаващо решение, което да позволява конкуренция и при определянето на косвените данъци.

Пример за успех от данъчната конкуренция представлява корпоративното подоходно облагане в България, което е основа за подобряването на инвестиционната активност. От началото на 2007 г. ставката по данъка върху печалбата е 10% и това води до нарастване на приходите от него. Растежът за първото тримесечие на годината е 30%, което представлява ускоряване на темпа след като няколко последователни месеца той се понижаваше и през февруари достигна 16.9%. Вероятно това ускоряване е временно и се дължи на подаването на годишните данъчни декларации и плащането на изравнителни вноски, което се извършва през март.

При данъка върху доходите на физическите лица нарастването на приходите е с 15.3%, което представлява леко ускоряване спрямо данните до края на февруари. От началото на 2008 г. беше въведен 10% пропорционален данък, положителните ефекти от когото ще нарастват все повече с течение на времето. Създадените стимули за полагане на повече труд ще допринесат за повишаване на производството на стоки и услуги в страната и като цяло ще подпомогнат стопанския растеж. Това трябва да се съчетае обаче с по-нататъшно намаляване на осигурителната тежест. Приходите от осигуровки се повишават с едва 6.1% спрямо аналогичния период на 2007 г. въпреки по-високите осигурителни доходи, нарасналата заетост, но и заради понижението на ставките. Пенсионната система трябва да бъде основана на капиталов принцип във все по-голяма степен, а в здравната вероятно ще се въведе осигуряване в частни фондове, но то ще се случи за сметка на по-високи вноски.

Общите разходи в консолидираната фискална програма нарастват с 11.9% спрямо първите три месеца на 2007 г., което представлява забавяне на темпа спрямо началото на годината. Предвидените разходи за годината обаче (почти 27.2 млрд. лв. спрямо 21.4 млрд. лв. през 2007 г.) означават, че до края на годината темпът на нарастване значително ще се ускори.

Очакваните реформи на секторите образование и здравеопазване както и оптимизирането на публичната администрация би трябвало да допринесат за повишаване на ефикасността на изразходване на бюджетните средства. Те обаче трябва да се реализират в кратки срокове, тъй като до края на мандата на управляващото мнозинство остава около една година. Авторитетни институции като Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд съветват да се запази разумната фискална политика. Предизборното повишаване на публичните разходи няма да се отрази благоприятно на икономиката в по-дългосрочен план. Освен това фактите досега показват, че такива изкуствени стимули не водят до високи резултати на изборите. Реформирането на осигурителната система, подобряването на публичните услуги, ограничаването на и на средата за бизнес са начините за увеличаване на потенциала за стопански растеж. Нещо повече – те са най-подходящите мерки за противодействие на последиците от глобалната финансова криза, които ще се усетят във все по-голяма степен.

Показатели от консолидираната фискална програма през първото тримесечие на годината

 

2007

2008

промяна

Приходи и помощи

5051,5

6 744,1

33,5%

Данъчни приходи

4148,1

5 369,0

29,4%

Разходи

4334,4

4 851,3

11,9%

Дефицит/излишък

539,5

1 663,9

208,4%

Източник: Министерство на финансите и собствени изчисления


Свързани публикации.