Измерване на институционалната конкурентоспособност в Европа*

Подобряване на конкуренцията между държавите членки на ЕС е една от ключовите цели за създаване на развит и стабилен икономически съюз. Авторите на наскоро публикувано изследване на ЕЦБ за институционалната конкурентоспособност отбелязват, че съставяните до момента индекси не взимат предвид политически решения, а само пазарни фактори. Държави, конкуриращи се за един или двата фактора на производство (капитал и труд), имат стимул да променят ключови политики, за да подобрят позицията си. Това, което предложеният от авторите Индекс на институционалната конкурентоспособност се опитва да постигне, е да разграничи пазарно и политически индуцираните промени. Така съставеният индекс включва само променливи, които подлежат на директна промяна от политиците. Индексът също така позволява да се разгледат основните двигатели на конкурентоспособността в държавите и между тях.

При създаването на ЕС не само са премахнати търговските граници, но също така е улеснено и движението на работна ръка и капитал. Това води до увеличена международна конкуренция за тези два основни фактора. Този ефект е още по-отявлен при наличието на единична валута, каквато е ситуацията в Еврозоната. Едно от заключенията, които авторите извличат от индекса е, че отделните фактори не са се развили хомогенно в страните членки. Това най-вероятно се дължи на неравномерната интеграция на държавите в единния пазар. Конкуренцията между държавите е оказала силно влияние в сфери от голямо значение за единния пазар (например инфраструктура) и в тези, които са най-успешно приложени (движение на капитали). От друга страна, международната конкуренция оказва минимално влияние върху пазари, които са интегрирани на по-ниско ниво. Пример за това е пазарът на труда.

Индексът измерващ институционалната конкурентоспособност е съставен от редица компонентни фактори, разделени в няколко основни области:

• регулации на пазара на стоки
• публични институции
• инфраструктура
• регулации на финансовия пазар
• цена на капитала
• регулации на пазара на труда
• цена на разходите за труд
• обществено осигуряване
• технологии.

Крайният резултат обхваща 36 държави (26 членки на ЕС и 10 членки на ОИСР).

Данните покриват периода от 1990 г. до 2009 г. Тези данни се нормализират, което означава бъдат трансформирани по скала от 0 до 1. Така те стават сравними, без да се губи относителната разлика между отделните точки. Освен това, за изчисленията се използват единственото самите данни, без външни константи или променливи. Всяка една променлива от индекса е с еднаква тежест в крайния резултат.

Графика 1: Индекс на институционалната конкурентоспособност.[1]

Няколко са общите заключения, които авторите извличат от разглежданите данни:

• Институционалната конкурентоспособност в публичните институции се влошава в по-голямата част от разглеждани страни, а под-индексът на социалното осигуряване остава непроменен в повечето случаи.
• Конкурентоспособността при регулациите на пазара на труда се подобрява, но бавно.
• При регулациите на пазара на стоки, инфраструктурата и технологията, които са и факторите от най-голямо значение за конкуренцията на единния пазар, се забелязва значително подобрение.
• Най-ясна положителна тенденция се наблюдава през 90^-те.

В заключение може да се каже, че индексът на институционална конкурентоспособност надминава обичайните подходи в това, че измерва ефекта, който правителствата биха могли да окажат върху конкурентоспособността на дадена държава. Но преди всичко, изследването показва, че конкурентоспособността е важна променлива не само при взимането на решения на фирмено ниво, но и на национално такова.

*Публикацията е резюме на изследването „Измерване на институционалната конкурентоспособност” нa Stefan Huemer, Beatrice Scheubel и Florian Walch към ЕЦБ. Резюмето е изготвено от Петър Кръстев, стажант в ИПИ. Пълният текст на изследването на английски език е достъпен тук: http://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpwps/ecbwp1556.pdf 

[1] Трябва да се отбележи, че за България има 99 статистически наблюдения, при 145 средно за останалите 35 страни. В областта на регулациите на пазара на труда такива наблюдения липсват изцяло.