Изборно време в прокуратурата

С измененията в Конституцията от декември 2015 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) като орган, администриращ процесите в съдебната власт, беше разделен на две колегии – съдийска и прокурорска. В прокурорската попадат и следователите с един представител. С промените беше елиминиран и вредният институт на делегатските събрания, на които делегати избираха членовете на ВСС. В предстоящите избори за членове на ВСС магистратите за пръв път пряко ще избират половината, тоест 11 от членовете на ВСС. Останалите 11 предстои да бъдат определени от Народното събрание (НС) до края на годината.

В следващите седмици ще проследим основните акценти от концепциите[1] на кандидатите за членове на ВСС от квотата на прокурорите и съдиите.

За кандидатите от прокурорската гилдия водещи са темите за доброто кариерно развитие, продължаващото обучение и равномерната натовареност, независимо от това в коя прокуратура работи прокурорът. На избори като на избори – обещава се по-добър живот, в случая професионален. Подобно на политиците, обаче, и магистратите масово обещават без да предвиждат конкретни мерки как обещанията ще се изпълнят. Положително е, че никъде не се говори за скоропостижно повишаване на заплатите, повече социални придобивки и т.н. В малко на брой концепции се излага цялостен поглед върху съдебната система и се преодолява изолирането само до проблемите от битов характер за прокурорите.

• Като вододелен камък се явява мониторинговият механизъм на Европейската комисия по проблемите на българското правосъдие[2]

Опитите за отмяната му са основна тема сред настоящия състав на ВСС. Пригласят им и основните политически фактори. При кандидатите за членове на ВСС от прокурорите преки хули срещу доклада няма, като е възприет стандарт на задължителното му споменаване и само в редки случаи – предложения за реални стъпки по изпълнение на част от препоръките му.

Основните акценти в концепциите, които засягат цялостна реформа на съдебната власт, са следните:

– Цялостна промяна на структурата на ВСС като броят на членовете, избирани от Народното събрание, да бъде намален наполовина (в момента те са 11). Това е повече от смело изявление, което, ако бъде отстоявано при евентуален избор на кандидата Гергана Мутафова (ръководител на Районната прокуратура в Пловдив), може да бъде невиждано явление за средите на прокуратурата. Частично тази теза е подкрепена и от концепцията на кандидата Огнян Дамянов, но той настоява по-голяма част от парламентарната квота да бъде в съдийската колегия.

– Достигане на европейските стандарти за независимост, прозрачност и отчетност на съдебната власт – припозната като основна цел от Евгени Иванов, кандидат за член на ВСС и председател на Асоциацията на прокурорите. Прави впечатление, обаче, изразеното становище на Иванов как системата следва да уреди проблемите на ниско ниво и едва след това да се захване с проблемите по устройството на съдебната власт. Тази теза традиционно се поддържа от противниците на реформата в Конституция.

– Единна информационна система за противодействие на престъпността, която да осигури мониторинг на съдебните производства на всеки етап от развитието им – отново предложена от Иванов. Ако това бъде съпроводено с разбираема за обществото информация, безспорно би имало положителен обществен ефект.

– Концепцията на прокурор Мери Найденова само маркира, че трябва да бъдат изпълнени препоръките на ЕК към България в ежегодния доклад. В подкрепа на препоръките по доклада, но без конкретни тези, са и концепциите на прокурорите Пламен Найденов, Пламен Марков, Ясенка Шигарминова.

– Смели са предложенията да се преосмисли на какви основания да се образува досъдебно производство. Така в концепцията на Г. Мутафова се предлага премахването на предварителните проверки, често пъти използвани през последните 27 г. от прокуратурата като инструмент за разчистване на сметки и политически натиск спрямо неудобните на системата. Дори и да не бъдат употребени политически, предварителните проверки отлагат започването на съдебното производство, а оттам и качественото събиране и разглеждане на доказателства.

Кандидатът Георги Кузманов, апелативен прокурор от Бургас, е убеден в „запазване независимостта и функциите на прокуратурата в конституционно определените ѝ граници“. Трудно тази позиция може да бъде мерило за добро управление от страна на ВСС. Ако съдиите имат нужда да не  се бъркат в кариерното им развитие и това да бъде средство за натиск при решаване на делата, тъй като съдът следва да бъде независим, то прокуратурата сама по себе си е автономна – може да се самоуправлява при условие, че изпълнява държавната наказателна политика успешно. Но ако последното не е факт, това означава, че се налага пряка политическа намеса при реформирането ѝ.

• Кариерно развитие

Пространни са вижданията на по-голямата част от кандидат-прокурорите за членове на ВСС по въпросите на кариерното развитие. В редица случаи то се определя като извършвано при неясни критерии и противоречива практика. Заложени са обещания за „ефективно и прозрачно управление на човешките ресурси в съдебната система”, „прозрачност и последователност при назначението и повишаването на магистратите”, „ атестирането следва да проследява професионалния път на магистрата” (Галина Стоянова – зам. апелативен прокурор на София). Като цяло общото убеждение е за дълго застояване на прокурорите на едно място в йерархията или като районен, или като окръжен прокурор. Въпреки това не е отчетена възможността за растеж на място – макар и да не бъдеш повишен в йерархията, заплатата ти да расте. По-скоро се срещат плакатни афиширания от типа:  „адекватно оценяване и заплащане на магистратския труд” (Даниела Машева, прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП)).

• Етика

„Спазване и прилагане на принципите, залегнали в Кодексите за етично поведение на магистратите и съдебните служители, е също важно условие за издигане на авторитета на съдебната власт .В това отношение личният пример на всеки един магистрат, чрез „хигиена“ на контактите, е да брани достойнството на червената тога”, настоява чрез концепцията си Галина Стоянова. И всичко това въпреки че НС с промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) поради недоглеждане отмени текста от ЗСВ, който беше правното основание за съществуване на Етичния кодекс на магистратите. Лошо впечатление прави, че недоглеждането от страна на НС е прераснало в недоглеждане от страна и на апелативен прокурор. Това с малки изключения се потвърждава и от концепциите на останалите кандидати прокурори.

Концепцията на Е. Иванов предлага освен наказание за съдиите и прокурорите да бъдат въведени и поощрения и награди за добрите магистрати. Наблюдават се и гръмки изявление от рода „Няма да позволя компромис с достойнството на нито един колега магистрат” (Магдален Тошев Маринов, прокурор от Върховната касационна прокуратура).

Като инструмент за справяне с корупцията в прокуратурата  е отречена системата на случайно разпределение на делата между прокурорите поради загуба на специализации и е предложен механизъм на еднаквото произнасяне по идентични казуси (Г. Мутафова).

• Натовареност и съдебна карта

„Изработването и въвеждането на унифицирани правила следва да бъде един от приоритетите в работата на новия ВСС, тъй като този въпрос е от съществено значение за нормалното функциониране на съдебната система”, отстоява прокурор Г. Стоянова. Това определено е важен въпрос предвид промяната на съдебната карта на страната, с което ще бъдат засегнати и структури на прокуратурата. За отбелязване е само че от 2015 г. Правила за измерване на натовареността вече има.  

Визията за реформа на нормата на натовареност е дори дефинирана в концепцията на прокурор Г. Мутафова: „неравномерната натовареност е налице, когато броят на съдиите, прокурорите и следователите не отговаря на нуждите на гражданите, ползващи услугата правосъдие в съответния район”. В тази посока е и нейното предложение за актуализиране на разпределеността на делата, като определянето броя на съдебните райони ще бъде съобразно степента на натовареност, а броят на магистратите – спрямо натовареността и криминогенната обстановка. Застъпена е тезата как структурите на прокуратурата не бива да бъдат съответни на тези на съдилищата, като са приведени примери с административните съдилища, на които не съответстват прокуратури. Този аргумент, без да е застъпен в детайли, поставя под въпрос и необходимостта от съществуването на тежка бюрократична структура от социалистическия модел на правосъдието като Върховната административна прокуратура – тема, отказвана за обсъждане от страна на прокуратурата и от кандидатите за ВСС сред прокурорите.

• Магистрати и медии

„Своевременно и аргументирано реагиране в рамките на закона на тенденциозни и злепоставящи работата на прокурорската колегия и на прокурорите, изявления, оценки и квалификации”, четем отново в концепцията на Г. Стоянова. Определено прокурорите се чувстват обидени на медиите за изградения им имидж. Това личи и от една от най-добрите концепции, според която медиите изграждат „изкривена представа за дейността на съдебната система”. (Г. Мутафова)

„Действията ми да бъдат насочени към обективна защита при медийни атаки към магистрати, своевременно извършване на проверка и вземане на адекватно решение.“ поддържа Г. Кузманов. Като цяло усилията изглеждат насочени към твърда отбрана на прокурорска общност – без да се отчита фактът, че прокуратурата съществува, за да служи на гражданите. Наблюдава се особен вид изолационизъм.

На този фон, в концепциите на част от кандидатите се прокрадват и реални проблеми на системата: „сигналите срещу магистрати да се проверяват незабавно… неправилна е досегашната практика шумно да се оповестява началото“. Лошото е, че често пъти проверките се ползват за почистване авторитета на дадени магистрати, а кандидатът Кузманов държи резултатите да се оповестяват публично и „когато резултатът от проверката е положителен“. Можем само да добавим, че това е цялостен проблем на прокуратурата – шумни медийни акции, завършващи с неиздържани обвинителни актове, които няма как да доведат до осъдителни присъди. Безпристрастно е опитал да погледна на това Евгени Иванов като неговата концепция ясно изразява, че доверието на гражданите към съдебната власт трябва да се заслужи от системата чрез действията на всеки един магистрат.

• Взаимодействие с НПО и гражданите

„Всяка основателна критика, препоръка или предложение … ще възприемам и срочно ще поставям за разглеждане…добър тон и взаимно уважение с НПО…да се ползва добрият опит, мнението и помощта на нашите партньори от ЕС“, застъпва Г. Кузманов. Положително звучат отново предлаганите от Кузманов информационни кампании за гражданите какви са правомощията на ВСС, като самите говорители на съвета налагат важни за правосъдието теми.

• Придобивки

Ведомствен жилищен фонд за магистратите, които не са от София, решаване на жилищни проблеми по места, подобряване на базите за отдих се срещат като предложения отново от Г. Кузманов. „Ще работя в посока подобряване на битовите условия и създаване на комфортна среда за работа”, отстоява Д. Машева от ВКП. „Разширяване компетентността на Военната прокуратура”, според Магдален Ташев Маринов, е наложително. Трудно можем да се съгласим с този факт предвид констатираната особено ниска натовареност на военните съдии и прокурори.

• Реалистичният поглед

В концепциите на няколко прокурори се говори по видимите проблеми на държавата и общество: „изключително високата степен на корупция и неефективност на съдебната система” и „властова корупция” (Г. Мутафова). Отново в концепцията на Гергана Мутафова не се прикрива недостатъчността на реформите, които не бива да се изчерпват със спорадични промени в законите и Конституцията. Констатирано е и лошото изготвяне и управление на бюджета на съдебната власт въпреки реализиран проект с европейски средства от страна на ВСС (отново принос на Г. Мутафова). Именно българската съдебна власт е с един от най-високите бюджети при ниска ефективност с висок брой магистрати на глава от населението. И тук Мутафова отчита направените предложения от страна на НПО за въвеждане на фигурата на главния финансист на съдебната власт поради липсата на експертиза по финансови въпроси от членовете на ВСС, бидейки юристи. Наблюдават се и спорадични констатации за нуждата от по-добро административно обслужване на гражданите пак според Мутафова.

Отново в нейната концепция е направено предложение по една от противоречивите стъпки в наказателния процес – възможността съдът да върне делото на прокуратурата при пороци на обвинителния акт. Мутафова предлага този проблем да бъде решен като при оправдателна присъда въз основа на недобре изготвен обвинителен акт санкция да понася прокурорът, изготвил акта.

В заключение

Концепциите, освен опит кандидатът да очертае вижданията си за потенциалния си 5-годишен мандат във ВСС, са и законово изискване. Постигането на заложените цели, често граничещи с обикновени обещания, реалистично е определено в концепцията на Г. Мутафова като условие от цялостната атмосфера във ВСС. Доколко обаче кандидатът се счита обвързан от тях можем да си отговорим от действията на сега представляващия ВСС Димитър Узунов. В концепцията му четем редица обещания, които са в пълна противоположност с изявленията и поведението му[3].

[1] Виж всички концепции на: http://www.vss.justice.bg/page/view/5360

[2] Пълно наименование: ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

[3] Виж на: https://www.judgesbg.org/images/Conception_D_Uzunov.pdf