08-07-2009

Избори, капиталистическо мислене и криза

За трети път през последните двадесет години след управление на БСП икономиката на България е в криза. Първите два пъти корените на кризата бяха в България, в анти-икономическата природа на комунизма и неговите рецидиви в правителствата на господата Луканов и Виденов . Третият път кризата дойде отвън. Но усилването на последиците от тази криза е изцяло следствие на политиката на правителството, ръководено от г-н Станишев.

Резултатите от изборите могат да бъдат обяснени с два фактора.Първият е особените за тези избори чувства на срам от облика на страната и на несъгласие с безочието, реваншизма (спрямо самия факт на провала на комунизма) и арогантността на БСП, НДСВ и ДПС. Вторият е характерното за България от изборите през 1991 г. досега износване на политическите водачи и партии, и свързаното с него търсене нови водачи и партии.

Изглежда, че кризата не бе съществен мотив за предпочитанията на избирателите. Изобщо икономическият етаж на избирателната кампания бе изграден лошо. Идеите бяха абстрактни и не предлагаха съществени основания за разлика в предпочитанията. На това отгоре отсъствието на свобода в областта на паричната политика ограничава и свободата на политическо въображение. Въпреки абстрактността си, разгледани като общо настроение, икономическите възгледи на българските партии през 2009 г. (в това число и на БСП) са много по-разумни и затова десни в сравнение с тези на политическите партии в повечето страни от ЕС. Това сравнение подсказва, че принципите на капитализма и пазарното мислене са завзели относително трайно пространство в българската политическа култура. Принос за това имат и предишната криза от 1995-1997, и валутният съвет, и мозъчните тръстове с пазарна ориентация, и основните бизнес асоциации (които в условия на криза също се държат много по-малко опортюнистично в сравнение с аналогичните асоциации на Австрия например).

В резултат на това настроение всички основни партии подбраха за свои говорители по икономически теми политици и експерти с пазарно мислене. ГЕРБ вече четири години привлича такива хора и сега има шанс да налучка правилната политика след изборите. СДС и ДСБ, макар в изявленията си да бяха често по-вляво от БСП, заради реформите на правителството на г-н Костов от 1998-2000 г. и имиджа на г-н Димитров, бяха възприемани като застъпници на ненамесата на правителството в икономиката. На равнище експертно политическо говорене господата Орешарски, Овчаров и Кадиев от БСП бяха по-пазарни и от СДС (същото може да се каже и за НДСВ), но водачите на партията им поддържаха реторика на държавен „капитализъм", един вид връщайки се към идеите на предизборната кампания от 2005 г. ДПС по традиция не обръщаше внимание на икономически детайли, а по традиция подчертаваше ролята на своите избраници в преразпределението на средствата на данъкоплатците. Другите партии заложиха на реторика, характерна за Атака и РЗС.

Избирателите ограничиха влиянието на БСП в политическия живот на страната. Оплакванията на политическите коментатори от уж гръбначно-мозъчния социализъм на българските граждани, май трябва да бъдат вече възприемани с недоверие.

Едно от обясненията на този избор е, струва ми се, в това, че бе наказана политическата безотговорност на тройната коалиция. Ясно е какво означава „безотговорност" като защита злоупотребили със служебно положение. Но ми се иска да вярвам, че наказанието е заради безотговорността и в по-дълбок икономически смисъл – в смисъл на ограничаването на избора в условия на стопанска криза (чрез натрупването на бюджетен недоимък) и на прехвърлянето на разходи върху плещите следващи поколения чрез поемането на правителствен дълг, чрез облагодетелстващи задължения на държавата спрямо групи граждани и важни проекти.

Тройната коалиция, по идея на БСП и ДПС купуваше гласове наедро преди изборите и търгуваше с икономическо влияние, използвайки изпълнителната и законодателната власт. Нека напомня за какво става дума:

Размяна на държавни с частни права на собственост в особено значими размери, без съревнователни процедури и без публичност, особено в края на мандата;
Назначаване на представители на мнозинството в ключови държавни институции (от централната банка, през регулиращи и лицензиращи органи, до съдебните органи), с дългосрочен мандат на изпълнение на длъжността, с което се ограничава свободата на новите мнозинства за институционални реформи и се подсигурява както подмолно влияние в регулаторната политика, така и защита от възможно преследване за неправомерни деяния;
Изразходване на бюджетни резерви при очевидна перспектива за намаляване на приходите вследствие на икономическия спад.

Общият знаменател на тази политика бе изземването на свобода от пазара и конкуриращите се интереси в обществото и опитът да се закрепят привилегиите на вътрешни и външни делови среди. За да има събере ресурс за подобни намерения, бяха намалени данъците. След това бяха възстановени и укрепени държавните компании, бе положено началото на нов държавен капитализъм от социалистически тип.

Изглежда, че отново на дневен излиза задачата той да бъде демонтиран, за да се възстановят механизмите на пазара и капиталистическата конкуренция и да се подпомогне излизането от кризата, доколкото българската стопанска политика може все пак нещо да предприеме в тази насока.