Историята отначало, но от мен насетне(Печални впечатления от страницата на Агенцията по приватизация в Интернет)

След приемането на новия закон за приватизация (2002), моят личен интерес към процеса някак спадна.

От една страна, всичко сякаш беше казано. Обсъждането на проектозакона, а след това и на измененията в него, показа, че в тях няма много смисъл, че не се възприемат най-добрите възможни модели. Представители на прокуратурата излязоха с толкова смели обобщения за кражбите от приватизация, че всичката информация можеше да се предполага за общодостъпна и разбираема за всички.

От друга страна, приватизацията се насочи към предприятия, които са сага сами по себе си: БТК, Булгартабак, електро-разпределителни дружества, електростанции, киноцентрове, летища и пристанища. Те минават по отделна процедура за всяко, гласуват се стратегии и пр. От 1999 г. чуждестранните инвестиции “на зелено”, с отделни изключения, са по-съществени от приватизацията в общия процес на достъп до външни спестявания.

Очевидно по тези причини спадна не само моя, но и общия интерес към агенцията по приватизация.

Когато тези дни трябваше по работа да надникна в страницата на тази агенцията, бях неприятно изненадан от следните няколко открития.

1. В страницата е изчезнал архива с отчетите на дейността на агенцията от минали правителства. Онова, което е останало са няколко общи графики и таблици, които показват броя на сделките по години, абстрактно определени отрасли, цени и инвестиционни ангажименти.

2. Изчезнали са и списъците на отделните приватизационни сделки, които обикновено бяха част от въпросните отчети. Вместо тях има “регистър” на приватизационните сделки. За да намерите обаче нещо, ще трябва да знаете данъчния номер на предприятието или датата на неговата приватизация и някои други подробности. Накъсо най-добре е да сте бил участник в приватизацията, за да разберете онова, което вече знаете.

3. Не е възможно да се направи преглед на успеха на процеса, на сроковете, на ефективността на отделните методи за приватизация. Още по-невъзможно е да се направи сравнение с политиката и дейността на предишни правителства, дори да се видят имената на предишните председатели на агенцията.

Може някой ще си направи труда и да прегледа страниците в Интернет на всички или повечето министерства и държавни агенции. Тогава вероятно ще се окаже, че само едно или две министерства пазят старите страници в архива на своето уеб-творение. По аналогичен начин липсват и предшестващите деяния на министерски съвет. (В момента страницата се ремонтира.)

Интересна е и страницата на народното събрание. Там също няма архив на предишното и никое от по-предишните събрания. За сметка на това има под-страница “история и факти”. На нея няма почти нищо: първата конституция, двете комунистически и новата. Плюс хронология от Антим 1 до Георги Пирински, подредена като таблица на самолетно разписание, нарисувана прилежно от офицер от запаса.

С едва забележими букви има едно бутонче, на което пише “научи за парламента”. Когато влезеш там, разбираш, че това е страница за деца. Жалко, че няма някоя електронна игра.