Искате ли 30% по-висока пенсия?

В-к 24 Часа, 28 Септември 2009

Пенсионната система в България се основава на принуда. Хората са задължени да плащат – „за тяхно добро“- за пенсионирането си в система, която:

  • Не знае каква пенсия ще получим
  • Постоянно променя задълженията на хората
  • Зависи от политиците
  • Не отчита индивидуалните предпочитания и възможности
  • Силно обременява младите
  • Не е гъвкава
  • Демотивира хората да спестяват
  • Освобождава работещите от всякакви морални ангажименти
  • Е несправедлива за хората, които не доживяват пенсионна възраст
  • Е несправедлива за хората, които живеят значително по-дълго.

Всички са излъгани – работниците, пенсионерите, дори и политиците, които трябва да обясняват защо са ниски пенсиите и високи осигуровките.

Предложенията за пенсионна реформа от изминалата седмица няма да решат проблемите – не се обсъжда сбърканата логика на системата, а се променят параметрите. Това прилича на усилие, в което се удължава фитилът на тиктакаща бомба, а не се мисли как да се обезвреди. Повишаването на минималните осигурителни прагове е административна мярка, самото съществуване на която е официално признание от двете страни, че системата не работи. Работниците не искат да плащат осигуровки на реалната си заплата, тъй като не виждат смисъл, а държавата осъзнава това и се опитва с бюрократични мерки да реши проблема. Изследване на ИПИ показва, че увеличаването на минималните осигурителни прагове има отрицателен ефект за икономиката.

Увеличаването на пенсионната възраст е идея, която показва, че не е важно върху каква заплата се осигуряваш и допринасяш, а е начин пенсионната система да плаща по-малко години пенсия.

Дори и да се приложат, тези идеи няма да решат основния проблем – липсата на мотивация и стимул хората да плащат. Система, в която държавата определя колко ще плащаме като размер, колко години да работим, за да получим право на пенсия, и колко ще ни е пенсията не дава права на участващите в нея.

При непроменени правила пенсионната система ще става все „по-скъпа“ – разходите от бюджета за пенсии ще растат, но това няма да означава по-високи пенсии в реално изражение.

Решение има – ИПИ от години предлага даване на реални права на работещите и шанс за по-високи пенсии при силно ограничаване на ролята на политиците и бюрократите. Ето как:

  • Работещите спестяват колкото поискат – размерът на спестяването за пенсия се определя от пенсията, която човек иска да получава и броя години, необходим за това;
  • Работещите спестяват където поискат – спестяването за пенсия се прави не в в НОИ, а в лична пенсионна сметка – всеки си избира къде точно сред различни пенсионни фондове;
  • Работещите спестяват за пенсия колкото време поискат – пенсионирането ще е лично решение и естествено ще предопредели и размера на пенсията;
  • Преминаването към тази системата на лични пенсионни вноски е доброволно, т.е. който вярва и иска да разчита на държавата има възможност да остане в старата система. Който обаче не иска, ще е свободен да я напусне.

Има две основни изисквания, за да се случа тази промяна. Първо, държавата трябва да определи и гарантира спазването на основните правила за работа на пенсионните фондове.

И второ, трябва да има гаранция за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери – необходими са пари. Те ще дойдат от намалението на неефективни и напълно ненужни държавни разходи, приватизация, Сребърния фонд и др.

При този вариант и допускания за пенсионна възраст, инфлация и доходност пенсионният калкулатор на ИПИ изчислява, че работещите ще получават 31% по-висока пенсия срещу 2.2 пъти по-ниски вноски!

Но какво правим в период на криза, когато активите на пенсионните фондове по света спаднаха с повече от 20%? Този въпрос може да бъде зададен и към държавата – какво правим в период на криза, когато правителствата харчат за „анти-кризисни мерки“, безработицата расте и се налагат значителни плащания от бюджета, които застрашават парите за пенсии?

Спестяването за пенсия е дългосрочен процес – в някои години има ниска доходност или дори отрицателна, но общият ефект за дългия период на спестяване е положителен. Ако това не беше вярно, нямаше да има нито един дългосрочен инвестиционен проект, защото в някои периоди може да няма приходи. Инвестиции, които са значително диверсифицирани, консервативни и с дълъг период винаги постигат добра възвращаемост.

Предложената система със своите ключови характеристики – лични пенсионни сметки и преход, за да се защитят натоящите пенсионери и възрастните работници гарантира в средносрочен план значителни бюджетни спестявания, по-високи пенсии и по-бърз икономически растеж.

 


Свързани публикации.