Инвестирайте и държавата ще ви защити

16.12.2006
0 гласа, средно: 0.0 от 5


Този петък Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Едно от предложенията е да се създаде Фонд за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Намерението е фондът да “гарантира клиентските активи на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер до 40 000 лв. независимо от стойността им. Клиентски активи по смисъла на този раздел са паричните средства, ценните книжа и другите активи на клиентите на инвестиционен посредник, получени от инвестиционния посредник във връзка с извършваната от него дейност, включително лихви, дивиденти и други подобни плащания, направени във връзка с ценни книжа, и които инвестиционният посредник е длъжен да върне на клиентите в съответствие със законовите и договорните условия” (чл.776, ал.1 и ал.2). За целта, всеки инвестиционен посредник, който държи пари и ценни книжа на клиенти и за когото по тази причина могат да възникнат задължения, е длъжен да прави парични вноски към фонда е записано в проекта за изменение. Източниците за набиране на средства във фонда са встъпителни и годишни вноски, доходи от инвестиране на набраните във фонда средства, както и други източници като заеми, дарения и чуждестранна помощ. Контрол върху дейността на фонда ще упражнява Сметната палата.

Какво се получава? Имаме инвеститори, които имат свободни средства и решават да поемат определен риск и да вложат определена сума пари. Те си избират инвестиционен посредник, четат правилата за работа, съгласяват се с условията, подписват договор , превеждат парите за покупка на акциите, в които решават да инвестират.

Създаването на такъв фонд може да се тълкува по няколко начина:

•  Изглежда в момента има инвестиционни посредници, които са достатъчно рискови за да предизвикат подобна реакция от страна на държавата. Виждали сме реклами с очаквана или реализирана доходност, които звучат като обещан (дори гарантиран) размер на доходност от определена инвестиция от някои посредници. Това разбира се не е реално, но затова всеки инвеститор преценява дали даден посредник е достатъчно надежден и сигурен. Държавата се опитва да се намесва в сфера, където по презумпция прогнозите и спекулациите са част от начина на съществуване. Добрият анализ, премерения риск, професионалното отношение и публичността на дейността на един посредник е достатъчно условие за да се прецени до колко рискова е дадена инвестиция.

•  Според текста, гарантираните “клиентски активи по смисъла на този раздел са паричните средства, ценните книжа и другите активи на клиентите на инвестиционен посредник”. Тук става още по интересно. Оказва се, че инвеститор, който е наредил да се закупят определен брой акции на негово име и те се водят в пасивите на инвестиционния посредник като задължения по получени чужди активи (те включват задължения по ценни книжа на клиенти и задължения по парични средства на клиенти), но при несъстоятелност фондът ще изплати до 40 000 лв. на инвеститора. По отношение на паричните средства, които са включени в определението на клиентски активи по смисъла на закона, става въпрос за малкия отрязък от време на трансформираме на един актив в друг (пари в ценни книжа или ценни книжа в пари), когато един инвестиционен посредник има невъзможността да изпълни задълженията си. По отношение на ценните книжа – звучи наистина объркващо, защото те се водят на името на съответния акционер (за това той притежава депозитарна разписка), който веднъж купил акциите винаги може да си смени инвестиционния посредник.

•  Плащането на встъпителна и годишна вноска (0.5% от общия размер на клиентските активи за предходната година, определен на средномесечна основа) от всички посредници може в определени случаи да е причина за временни смущения в ликвидността им.

Идеята за създаването на подобен фонд много прилича на замисълът на съществуване на Фонда за гарантиране на.влоговете. Както ИПИ многократно е заявявал съществуването на подобна гаранция изкривява стимулите на въвлечените институции да вършат добре работата си. Когато е налице подобен “защитен” механизъм се получава ситуация, в която едни инвестиционни посредници, които не са достатъчно успешни успяват да привлекат клиенти с по-примамливи условия, но и по-рискови за клиентите им. От тук разбира се следва, че рискът за изпадане в несъстоятелност на такива посредници е по-голям и в крайна сметка те са облагодетелствани и се възползват от съществуването на такава гаранция. Възможен е и краен вариант (малко вероятен, но съществуващ) когато някои недобросъвестни посредници, които след влизането в сила на промените извършат сделки с подставени лица, които да доведат до производство по несъстоятелност и получаване на сума от Фонда, под формата на обезщетения. Подобно на предложението на ИПИ за реформа на системата на гарантиране на влоговете тук може да се направи нещо сходно. А именно, застраховане на дейността на посредниците от голяма компания, най-добре международна, която да преглежда дейността на дадения посредник за миналата година и да преценява риска от дейността му.

Идеята на управляващите просто да копират модела на Фонда за гарантиране на влоговете се основава на погрешно разбиране на стимулите за инвестиране и спестяване. Инвестирането, за разлика от спестяването, е целенасочено поемане на определена степен на риск с цел получаване на възвръщаемост.

И накрая, в мотивите за промените на закона се посочва, че създаването на Фонда се изисква с цел съобразяване с директива 97/9 на ЕС. Можем обаче да твърдим, че тези промени по-скоро представляват поредното действие на държавна намеса в определен сектор, който работи добре и в който няма сътресения.

 

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).