Инвентаризацията на компенсаторните книжа: ползи и рискове

Преглед на стопанската политика – Word Format* (Word Format)

Поводът:През изминалата седмица стана ясно, че Министерството на икономиката прави инвентаризация на намиращите се в обращение компенсаторни записи, компенсационни бонове и др. Целта е всички емитирани компенсаторни книжа да бъдат включени в регистъра на Централния депозитар. Освен това, тази инвентаризация ще покаже обема на тези ресурси, които евентуално да бъдат използвани като непарични платежни средства в приватизацията.

Коментар:1/ Опитите да се установи точния обем на циркулиращите компенсаторни инструменти досега не дадоха кой знае какъв резултат. От края на миналата година в Центъра за масова приватизация (ЦМП) се води Централен регистър на компенсаторните записи. В същото време подобна статистика се събира и в Министерството на земеделието. Въпреки наличието на електронен регистър, точният брой на емитираните книжа все още не е напълно изяснен, а цифрите, които се подхвърлят в публичното пространство, все още са в сферата на предположенията и варира в доста широки граници.

2/ Както вече сме коментирали, Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, по силата на който се емитират компенсаторните записи, е типичен пример за грешно пресметнато въздействие върху общата бизнес среда, и в частност за погрешно пресметната способност на администрацията да се справи с нормативните изисквания. Проблемът се състои в това, че когато правоимащите собственици масово започнаха за предявяват своите претенции към държавните органи, областните администрации не успяха да регистрират всички ищци и да координират дейността си с приватизиращите агенти (и принципали). Отрасловите министерства, въпреки че не са изрично задължени по закон, трябваше да създадат свои регистри за вероятните ищци.

3/ Включването на всички емитирани компенсаторни книжа в единен регистър би имало значителна полза от гледна точка на повишаването на възможността за проследяване на състоянието и движението на компенсаторните записи и на начина на тяхното използване. Липсата на единен регистър дава възможност за спъване на търговията с тези инструменти и в крайна сметка допринася за евентуално изкуствено понижаване на тяхната стойност. От друга страна обаче, намерението на Министерството на икономиката първо да изясни обема на наличните ресурси и след това да се реши как да се разпределят активите за приватизация срещу непарични средства на практика означава ограничаване на предлагането по списък. Това също не може да се смята за предпоставка за установяване на реална, неманипулирана, пазарна цена на книжата. В крайна сметка това може да доведе до ограничаване на покупателната способност на компенсаторните инструменти.

4/ Въпреки споменатите по-горе ползи от инвентаризирането на компенсаторните книжа, рискът от изкривяване на информацията вероятно няма да бъде премахнат напълно. Това е така, защото администрацията все още няма достатъчно стимули да подава коректна информация към регистъра. Предвид споменатия по-горе риск от понижаване на покупателната способност на записите, е възможен натиск от страна на заинтересовани лица върху съответните отговорни институции да не подават точната информация.