Интервенциите на пазара на зърно – до кога ще ги има?

Тази седмица в общественото пространство се лансира идеята за деблокиране на държавния резерв и пускането на пшеница на пазара на изкуствена ниска цена. Реализирането на тази мярка беше възпрепятствана (поне засега) от необходимостта от разрешение от Европейската комисия и фактът, че в България все още няма изградена Интервенционна агенция към ДФ "Земеделие". Интервенционната агенция предвижда изкупуване на продукция на специална фиксирана цена през периоди, когато има голямо предлагане и пазарната цена е ниска според представите на производителите. Разбира се, няма теоретична обосновка на това какво означава "ниска" и какво "висока" цена в условията на свободен пазар и конкуренция. Но някой централизиран орган решава каква "трябва" да е цената и започва опитите да дирижира пазара.

Другите възможности за "справяне" с лошата реколта в страната и осигуряване на достатъчно зърно за брашно и фураж за животните е безмитният внос от трети страни и покупка на зърно от запаси на интервенционните агенции на други страни-членки. В ситуация на недостиг на дадена стока, именно свободната търговия (без квоти, мита или други ограничения) е най-ефективният лек срещу вдигането на цените.

Спекуланти ли са земеделците?

През седмицата "Федерацията на потребителите" излязоха със становище, че повишаването на цените на пшеницата и брашното е спекулативно. Но какво означава спекулация? Общоприетото определение е – поемането на риск срещу очакване за по-висока печалба. Земеделските производители действат като всички други предприемачи и реагират на сигналите на пазара. Те увеличават цените до прага, който пазарът може да понесе, т.е. докато има търсене.

Цените реагират на промените в търсенето и предлагането, а не на нечия представа за справедлива цена. От една страна е увеличеното търсене поради растежа на икономиката, развитието на животновъдството, разширяване на пазара и свободен достъп до единния европейски пазар (отпадат митата за внос и при износ от ЕС), а от друга –  предлагането е намалено поради лошата реколта, цените на горивата се вдигат, цената на труда – също. Цените са сигнали, които обективизират икономическите условия, ако са продукт на свободния пазар. Интервенциите ще доведат до изкривяване на тази реалност, създаване на култура на зависимост,  стремеж към рентиерство, но не и до взимане на правилни икономически решения.

Ето какво казва и министър председателят на Румъния Калин Попеску на въпроса може ли да се направи нещо, за да се спре увеличаване на цената на пшеницата в Румъния: Ние сме пазарна икономика. Какво искате да направя?Румъния няма да се върне назад към контрола над цените. Тъкмо либерализирахме всички продукти след продължителни усилия. Няма да въвеждаме нови мерки за администриране на цените. Мисля, че Европа ще ни се смее на подобни мерки…. Министър председателят е казвал каква е "справедливата" цена на хляба преди 1990 г.". А в същото време, министър председателят на България Сергей Станишев свиква комисия за наблюдение и контрол над цените.

Историята се повтаря

Ще се върнем няколко години назад и ще проследим какво се случва всяка година, непосредствено след жътвената кампания – от юли до октомври.

2003 г. – реколтата на зърно е лоша поради неблагоприятни метереологични условия. Предложенията на продавачите на стоковата борса достигат до 300 лв./тон, реални сделки се сключват за 260 лв./тон през летните месеци. Земеделските производители искат компенсации от държавата, а хлебопрозиводителите и животновъдите – правителството да се намеси, за да намали цените. През септември се въвежда забрана за износ на пшеница и брашно с "цел защита на вътрешното потребление". Деблокират се 200 хил. тона хлебна пшеница от Държавния резерв. Въпреки всички тези мерки, цената на пшеницата на стоковата борса достига до 346 лв./тон през декември.

2004 г. – реколтата е добра, предлагането се увеличава и цените намаляват. Средната изкупна цена за сезона е 159 лв./тон или с около 50% по-ниска спрямо миналата година. Държавата се намесва, за да вдигне цената и изкупува чрез държавния резерв 170 хил. тона пшеница на по-висока цена от средната за периода.

2005 г. – проливните дъждове през летните месеци водят до пропадане на част от реколтата и земеделските производители в засегнатите региони искат компенсации. Предлагането обаче е голямо и през септември цената на пшеницата пада до 139 лв./тон. Държавният резерв изкупува 122 хил. тона пшеница на по-висока от средната пазарна цена, за да "раздвижи пазара" и увеличи цените. В края на сезона цените достигат до 192 лв./тон.

2006 г. – реколтата е добра. Цената на пшеница през август спада до 159 лв./тон. Земеделските производители протестират и заплашват да блокират магистралите поради ниската изкупна цена. Искат от държавата да увеличи субсидиите, а държавният резерв да изкупи над 100 хил. тона жито на цена от 200 лв./тон.

2007 г. – реколтата е лоша поради сушата, безснежната зима и последвалите наводнения през летните месеци. Предложенията на купувачите на стоковата борса минават 400 лв./тон. Земеделците ще получат компенсации за лошата реколта. Хлебопрозиводителите и животновъдите настояват за намеса на държавата, за да се намали цената.

2008 г. и т.н. – сценариите са два. Цената ще е или твърде ниска или твърде висока за земеделските производители. Но едно е сигурно – заинтересуваните групи отново ще поискат интервенции на пазара.

Европейската комисия не само че позволява, но и е проводник на идеите за намесата на пазара в сектора на селското стопанство чрез различни механизми от Общата селскостопанска политика – квоти, субсидии, интервенции, експортни субсидии, безлихвени кредити. Така че не трябва да ни учудва, че земеделците година след година отправят различни искания към правителството в зависимост от конкретната ситуация на пазара. Но това, за съжаление, не се е оказва печеливша стратегия за отрасъла, който изостава значително спрямо останалите сфери от икономиката, а земеделските прозиводители привикват на протекции и стават зависими от това някой друг да дирижира съдбата им. 


Свързани публикации.