Инфлацията в помощ на бюджета

 „Аз сън консервативен финансов министър” заяви наскоро в едно предаване Симеон Дянков. Ако изпълнението на бюджета е атестат за тези думи, то това едва ли е вярно. Някак си не подхожда на консервативен финансов министър от дясна партия да изкара мандата си с бюджетни дефицити. Фактите и намеренията показват именно това. Към края на месец март бюджетът продължава да е на червено (742,2 млн. лв. на консолидирана основа), което вече може да се определи като средносрочна тенденция – от 21 месеца насам провежданата от МФ финансова политика не успява да се справи с проблема. С увереност може да се твърди, че тази тенденция ще се превърне и в дългосрочна. В наскоро приетата тригодишна бюджетна прогноза правителството записа, че дефицит ще има (макар и намаляващ) и през следващите три години. Няма гаранция какви ще бъдат развитията и след 2014 г., а това не звучи особено оптимистично за финансовата стабилност на страната. На фона на останалите страни в ЕС сме по-разумни, но може (и трябва) да се направи още.

Какви са бюджетните развития към края на март?

През първите три месеца на годината се отчита нарастване на приходите в републиканския бюджет с 9,5% спрямо същия период на 2010 г. В номинално изражение са събрани 307,6 млн. лв. повече, като този по-добър резултат е основно за сметка на косвените данъци, които нарастват с 281,5 млн. лв. Логичното обяснение за по-високите постъпления от косвени данъци е нарастващата инфлация, която увеличава базата за начисляване на ДДС, акцизи и мита върху потребяваните стоки и услуги. Подкрепата за бюджета в този смисъл има основно инфлационен характер, тъй като въпреки слабият ръст на продажбите на дребно от последните месеци на 2010 г. за осезаемо съживяване на потреблението все още не може да се говори. Хората не потребяват повече, защото доходите им растат или се чувстват по-сигурни за бъдещето си. Потреблението им в общи линии остава същото, с тази разлика че цените на стоките и услугите които купуват растат всеки месец.

Събраните приходи от преки данъци през тримесечието (1 116,2 млн. лв.) на практика се запазват почти непроменени спрямо резултата за първото тримесечие на 2010 г. (1 112,5 млн. лв.). От корпоративния данък дори се отчита намаление с 10 млн. лв., което е поредно доказателство за продължаващото свиване в печалбите на компаниите. Засегнати са както финансовите предприятия, така и компаниите от реалния сектор. Всъщност оказва се, че през март 2011 г. от този данък са събрани приходи (409,5 млн. лв.), които са сходни с постъпленията през март 2006 г.

Данните показват, че подкрепа за бюджета през тримесечието оказват и неданъчните приходи (основно таксите). Те растат с 6% (22,9 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на 2010 г. Значението на тези приходи за бюджета нараства все повече и вероятно няма да бъде изненада, ако в скоро време те изпреварят събраното от подоходните данъци.

По отношение на консолидираните разходи, данните на МФ показват свиване за тримесечието с 8,7% (572,7 млн. лв.). Значително намаление (62%) се отчита в капиталовите разходи. Заплати и осигурителни вноски също намаляват с 5% (32 млн. лв.). По думите на Дянков, за последните 20 месеца централната администрация е съкратена с 9000 души (около 12%). Ако това действително е така и при декларираните намерения за замразяване на заплатите в публичната сфера, то би трябвало подобни развития да наблюдаваме и през следващите месеци.    

На консолидирано ниво, за първите три месеца бюджетът отчита дефицит в размер на 742,2 млн. лв., като намалението спрямо същия период на миналата година е с 55,5% или 926,8 млн. лв. Усилието не е малко и заслужава адмирации. За покриване на дефицита основно се разчита на  фискалния резерв. Към края на март нивото на резерва спадна на 4,7 млрд. лв., което е застрашително близо до законово определения праг от 4,5 млрд. лв за края на годината.Много малко за последните три месеца е събрано от приватизация (6,6 млн. лв.), което в незначителна степен помага за запълването на дупката в бюджета. Големи надежди се възлагат на приватизацията на Булгартабак, от която се очакват да постъпят по-сериозни суми. Колко сериозни предстои да разберем. През годината не се очакват други големи приватизационни сделки, което поставя под съмнение реалистичността на годишния план за 450 млн. лв. приходи от приватизация през 2011 г. Все още има много държавни предприятия в забранителния списък за приватизация, за които няма обяснение защо са там и каква стратегическа функция изпълняват за икономиката.

 


Свързани публикации.