Инфлациятапрез 2003

През миналата седмица Националният статистически институт публикуваданни за инфлацията през 2003 г. Изменението на индекса на потребителскитецени в края на годината е 5.6% спрямо декември 2002 г., а средногодишнатаинфлация е съответно 2.35%. В тези числа няма нищо изненадващо тъй катотемповете на инфлацията по принцип са ниски след въвеждането на валутнияборд през 1997 г. Прави впечатление обаче инфлацията през последнитедва месеца, която е по 1.8% и допринася основно за темпа и през 2003г., тъй като през останалите месеци тя е значително по-ниска. Това сеобяснява с увеличените разходи на правителството в края на годината.През месец декември размерът на фискалния резерв намаля с 943 млн. лв.(по данни на БНБ) спрямо ноември, като плащанията по външния дълг оценявамена около 40 млн. лв. Останалите около 900 млн. лв. бяха използвани затринадесета заплата на бюджетните служители, за добавки към пенсиитеи за други “социални разходи”, което доведе и до по-високо търсене настоки и услуги и съответно до инфлация.

Като основни източници на покачването на цените можем да посочим промянатав административно определяните цени, които са около 21% от потребителскатакошница, както и промяната в някои косвени данъци. Логично е да предположим,че нарастването на цените ще продължи и в началото на 2004 г., тъй катобяха повишени акцизите върху някои групи стоки. Друга причина за поскъпванетобеше сравнително високата цена на петрола през годината, поради войнатав Ирак и общата несигурност на пазарите, свързана с нея. Същевременно,обаче, някои фактори като поевтиняването на щатския долар действахаантиинфлационно чрез цените на вносните стоки.

По-детайлният преглед показва, че най-голямото нарастване е в ценитена жилищата. През последната година пазарът на недвижими имоти претърпязначително развитие и цените нараснаха средно с 15.5% (по данни на НСИ).Това развитие беше повлияно предимно от облекчените условия при ипотечнотокредитиране, поради удължените матуритети и по-ниските лихвени проценти.Ръстът в кредитирането предизвика тревоги в някои представители на БНБи МВФ и затова бяха предприети някои административни мерки (като промянатав Наредба № 9 за провизирането на рисковите активи), които да ограничаттози ръст.

По-значително покачване на цените наблюдаваме и при хранителните стокии образованието – съответно със 7.5% и 9.3%, докато при жилищното обзавежданеи облеклата и обувките средните цени са намалели слабо спрямо декември2002 г.

Като цяло, промяната в цените не се отличава значително от тази в Еврозоната,където тя е 2% и следователно валутният борд изпълнява предназначениетоси за поддържане на ниска и стабилна инфлация и е пример за останалитеинституции.

Таблица 1: Инфлацията след въвежданетона валутния борд

Източник: НСИ и изчисления наавтора