Инфантили на отговорни постове*
Бейвис и Бътхед на Потомак
Най-накрая добри новини: Миналата седмица беше съобщено, че морските костенурки в Мексиканския залив изглежда се преодолели петролния разлив без особени трудности. Но те все още са ненужно застрашени заради възрастни, които подобно на инфантилите, изпитват трудности в осъзнаването на последствията от действията си. През изминалите няколко месеца видяхме голяма част от политическата класа във Вашингтон да се държат като инфантили, правейки така че останалата част от нас да страдат. Но да се върнем на костенурките.
Защо костенурките са застрашени докато пилетата и кравите не са? Отговорът, доста прост, е че пилетата и кокошките са лична собственост, докато костенурките не са – така те страдат от трагедията на селската мера. Когато нещата се намират в общо притежание – социализъм – никой не носи отговорност за запазване на имуществото и затова най-често то бива занемарено или направо разрушено – от тук и съдбата на нашите костенурки.
Морските костенурки обичат да снасят яйцата си на красиви плажове в тропическите области – същите места, където хората обичат да живеят и да прекарват отпуската си. Това е борба за територия, която морските костенурки са обречени да загубят, независимо от големите усилия на природозащитниците да възпрепятстват хората да прекарват приятно време и да се наслаждават на плажовете. По-доброто решение е да се отглеждат костенурките във ферми, както отглеждаме пилета и крави, и да се пуска част от тях на свобода, за да се поддържа популацията в природата. Практически всяка част от костенурката е използваема – вкусно месо за супа от костенурка, черупката за украшения и т.н. Ако беше разрешено да се отглеждат във ферми, щеше да има милиони повече костенурки.
През 60-те години на миналия век, сър Антъни Фишър, който беше едновременно най-големият производител на пилешко в Обединеното кралство и много добър самоук икономист, казваше, че решението на проблема със застрашените костенурки е те да бъдат отглеждани във ферми и да бъдат пускани обратно в океаните на възраст около пет години, когато могат да се защитават от хищниците. Той построи първата комерсиална ферма за костенурки на Кайманите, за да докаже концепцията си – три пъти печеливша идея – повече диви костенурки, повече качествена питателна храна за хората по света и повече възможности за работа в бедните тропически страни. Но природозащитната общност в Щатите и на други места упражниха лоби върху правителствата да се преустанови международната търговия с костенурки, като по този начин беше обречена търговската жизнеспособност на Кайманите и други ферми за костенурки – освен за туристически атракции. Резултатът е, че бедната костенурка все още е – и винаги ще бъде – застрашена, защото природозащитниците и техните лакеи реагират емоционално вместо да се замислят за реалистични решения.
Лошата новина е, че икономиката не расте и не се създават работни места, както инфантилните, които контролират Вашингтон, предсказваха. Повечето трезво мислещи зрели хора, дори без официално икономическо образование, могат да разберат, че ако правителството силно увеличи регулациите върху бизнеса (неоправдано от сериозен анализ на ползите и разходите) и увеличи данъците върху труда и капитала, разходите от правенето на бизнес ще се увеличат; по този начин бизнесът ще бъде принуден да наема по-малко работници. Очевидно тези основни концепции убягват на болшинството от членовете на Конгреса и на много от администрацията, защото те правят точно това.
Съобщавайки за някое действие на правителството, телевизионните репортери често казват „Не мога да повярвам”. Bloomberg тъкмо съобщи, че Федералната жилищна администрация (ФЖА) се е съгласила да гарантира ипотека, „която позволява на купувача да заплати в брой едва 3,5% от стойността в блок, където апартаментите са с цени между 820 000 и 3 000 000 долара”. Нямахме ли наскоро ценови балон на жилищния пазар и финансов срив, които донякъде бяха причинени от правителството, насърчаващо хора с прекалено ниски доходи да купуват повече жилища, отколкото могат да си позволят? Какъв умствен процес трябва да протича в „ум”, който мисли, че е добра идея за някое трудолюбиво семейство от Пеория с годишен доход от 50 хил. долара да гарантира (субсидира) ипотека, така че някой жител на Ню Йорк да може да живее в апартамент за 3 млн. долара? Именно това е, което програмата на ФЖА ще направи.
Наскоро директорът на голяма европейска банка ми обясни, как вече не може да има американски клиенти или да инвестира в Щатите. Съгласно някои от новите американски закони и регулации, съставени така, че да осигурят още няколко милиарда долара за Вътрешната агенция по приходите (ВАП), тези, които управляват чужди банки и притежават „лица, които подлежат на облагане в Щатите” (граждани и притежатели на зелена карта) като клиенти, могат да бъдат държани отговорни по цивилно и наказателно право за това, че не са ги докладвали на ВАП. Но във време, в което милиони хора притежават няколко паспорта и гражданства, няма начин всеки банкер да знае със сигурност, кой е и кой не е „лице, подлежащо на облагане в Щатите”. В резултат на това САЩ отблъскват вероятно трилиони долари от нужни инвестиции и милиони работни места, защото голямата част от тези в Конгреса са неспособни да видят скъпоструващите последствия от инфантилните си действия.
Но не се отчайвайте. Има и добри новини. Изглежда представителите от долната камара на Конгреса Максин Уотърс и Чарлс Рейнджъл са натоварени с нарушаването на правилото, забраняващо федерални служители „да раздават несправедливо специални привилегии на дадено лице срещу или без възнаграждение”. Хммм: Не е ли това, за което става дума днес във Вашингтон? Имаме ли достатъчно място в затвора?
* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 16 август 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Любомир Миленков, стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ
