Индекс за устойчивост на неправителствените организации за 2002 г. (продължение)
Word Format
(Word Format)
Ето и някои от основните „активни“ мерки и действия на правителството:
1. Реши да отпусне 100 млн. лв. за създаване на държавен фонд за рискови инвестиции;
2. Предстои създаване на фонд – българско вино, който ще се финансира с вноски от производителите от 0.05 лв. за всеки произведен литър ( повече). След отпадането на акциза върху виното, законодателите решиха да наложат като „компенсация“ друг вид данък;
3. Започна активно управление на фискалния резерв ( повече);
4. Направи опит (засега) за въвеждане на преференции за местни производители при обществени поръчки ( повече);
5. Предприе различни мерки за насърчаване на земеделието ( повече);
6. „Устремно“ се бори със „сивата“ икономика ( повече);
7. Активно управляваше външния дълг;
8. На мястото на фалиралата авиокомпания „Балкан „създаде държавна авиокомпания, за която цел бяха използвани 30 млн. лв. на данъкоплатците;
9. Възстановява строителството на АЕЦ „Белене“ ( повече);
10. Предприема активни мерки на пазара на труда;
11. Взе решение за създаване на индустриални зони ( повече);
12. Продължи с отпускането на субсидии и налагането на протекционистични мерки като например: решение за изкупуване на 200 хил. тона зърно по фиксирана цена от 160 лв. за тон, субсидия от 100 млн. лева за развитие на алтернативно земеделие в Родопите, защитни мита за местни производители на зеленчуци (домати, лук, шалот, краставици, корнишони, бяло главесто и червено главесто зеле, сладки пиперки и др.), субсидии към държавни предприятия (например увеличаване на капитала на Балканкар Холдинг и на Насърчителна Банка с вноска от правителството съответно от 4,2 млн. лв. и 9,9 млн. лв.), кръстосани субсидии между държавни предприятия (например продажба на кораборемонтен завод Варна на Параходство-Български морски флот за 35,5 млн. лв.) и много други;
13. Активни опити да се поддържат централизираните пенсионна, здравна и енергийна системи;
(Този списък може да бъде продължен.)
Въздействието на „социал-политиката“ върху пазара на труда
Пазарът на труда беше една от стопанските сфери, в която държавата видимо се активизира. Активността се изразяваше най-общо в две неща:
1) опит за временно спасяване на държавната пенсионна система,
2) създаване на „обществено-полезна“ заетост за безработни хора.
Най-значимите решения, които засягат пазара на труда, произтичаха от спасяването на пенсионната система. Осъзнаването на фискалния проблем на системата доведе до фокусиране върху приходите в нея, които са зависими от официалната заетост и доходи на българите. Поставена беше целта „по-малко сива икономика“; в превод това означаваше: по-високи приходи за Националния осигурителен институт (НОИ), който администрира държавната разходно-покривна пенсионна система.
Мерките на държавата в „борбата със сивата заетост“ бяха: от една страна минималният данък „пенсия“ бе увеличен почти за всички трудови договори; от друга – трудовите договори вече трябва да се регистрират в НОИ. Това наложи допълнителни разходи на бизнеса, които включват поне:
– по-високи преки разходи за труд;
– по-високи разходи за работа с администрацията (допълнителна бумащина, регистрация и пререгистрация на договори, загубено време заради по-честите проверки, изчакване на справка от НОИ при наемане на работник и т.н.) – виж повече в нововъведенията на НОИ;
– допълнителни разходи в резултат на повече възможности за тормоз от страна на администрацията;
Видимите резултати от това ново регулиране на трудовия пазар показват, че администрацията постига целта си, т.е. базата за облагане с данък „пенсия“ се увеличи с около 13%. (виж първи ефекти). Това увеличение означава нарастване на данъчната тежест върху бизнеса и естествено увеличено преразпределение на доход. Някои от ефектите от новото регулиране включват:
– действителната заетост (регистрирана плюс „сенчеста“) е намаляла;
– разходите за труд, които правят работодателите, са се увеличили;
– действителният нетен доход на средния работник е намалял;
Има основания да смятаме, че негативните ефекти се разпростират и по-надалеч. Намалението на общата заетост има негативни ефекти върху пазарите на стоки и услуги и следователно върху шансовете за просперитет. Това естествено е така, защото повече данъци се събират от произвеждащата част на икономиката, които се използват за кръстосани субсидии между държавни предприятия, т.е. за преразпределение на доход.
Тези опити да се преследват „социални цели“ води до антисоциални ефекти. Някои ниско-производителни работници вероятно ще загубят „сивата“ си работа заради по-стриктния контрол. Други работници ще видят как нетните им доходи намаляват. По-сериозните ефекти обаче остават невидими, а те са свързани с намалената гъвкавост на пазара на труда и следователно намалените шансове за ръст на производителността и доходите. Вероятно най-лошо засегнати от новото законодателство ще се окажат работниците с най-ниска производителност и техните работодатели. Тази „социална“ политика вероятно постига целите си за сметка на други социално негативни въздействия. Опитите продължават.
Административна среда
През изминалите две години от управлението на кабинета на НДСВ, административната среда се превърна в любима тема за дискусия и за отчет.
През месец февруари 2002 година, по инициатива на министър Василев и най-вече под натиск от Световната банка, правителството съживи идеята на предшествениците си за междуведомствена работна група за преброяване, оценка и намаляване на регулативните режими. Основният резултат от това усилие бе приемането на доклад, в който групата преброи 361 режима и предложи 73 от тях да бъдат премахнати, а други 118 да бъдат облекчени.
Преброяването и класифицирането на режимите бе възприето като достатъчно основание за отчитане на една успешно проведена административна реформа. Още през май 2002 година, в доклад до Европейската комисия, предложените от групата промени (за премахване или облекчаване на 191 регулаторни режима) бяха отчетени от правителството като факт, подобрил бизнес средата в България.
Първите данни за реално извършени промени бяха публично обявени едва една година по-късно и то по време на среща именно с представители на Световната банка и МВФ. Тогава вицепремиерът Николай Василев заяви, че правителството е реформирало 124 от общо 192 лицензионни режима, което било над очакваното за периода. Дали тази информация се появи, защото опростяването на регулаторните режими е едно от условията за отпускането на следващия транш в рамките на 450 млн. заем от Световната банка (PAL) или защото реформата наистина върви с пълна пара е трудно да се каже. Никъде в официалните сайтове на правителството няма нито описание, нито дори обикновен списък на тези 124 режима.
Това, което със сигурност се случи, бе приемането на Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Законът е израз на политическа воля за въвеждане на прозрачност и еднозначност в правилата на играта и е една много добра основа за провеждане на истинска административна реформа. Той също е едно от изискванията за отпускане на следващия транш от PAL и при добро желание от страна на законодателната и изпълнителната власт би допринесъл за подобряване на бизнес средата.
Не трябва да се очаква, че законът може да има светкавичен директен ефект. Поради обстоятелството, че има характер на общ закон, той не може автоматично да промени действащите специални закони, но въвежда ясни правила по отношение на бъдещото законодателство, свързано с регулативните режими.
Законът не е панацея, но ако се прилага добросъвестно (т.е. ако обществото и деловите среди изискват такова прилагане), той ще има сериозен дългосрочен ефект върху бизнес средата, защото:
1/ дава ясни дефиниции на видовете режими и изрично забранява въвеждането им с подзаконов нормативен акт, което означава, че след влизането му в сила регулативни режими ще се въвеждат само и единствено със закон, след обсъждане и гласуване в парламента;
2/ въвежда задължителен предварителен анализ и оценка на въздействието на режима, който е публичен, както и задължително предварително уведомяване на лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов закон;
Тези две задължения ще осигурят на бизнеса навременен достъп до информация за предстоящите законодателни промени и възможност за иницииране на дебат с предложения и възражения. Задължението за предварителен анализ и оценка на въздействието на режима би трябвало да ограничи въвеждането на не постигащи целите си и неоправдано скъпо струващи на икономиката режими.
3/ Със закона се приема списък на дейностите, които могат да подлежат на лицензиране (39 дейности). Списъкът е доста по-дълъг от тези в другите страни, приели подобни закони, но в момента, по-важен е не неговият обем, а самото му съществуване. Наличието на списък означава, че всяка следваща дейност, извън посочените в него, ще трябва да се добавя с промени в този закон и след представяне на мотивирано становище за необходимостта от въвеждането на режима. Това, съчетано със задължителните предварителен анализ и оценка на въздействието и предварително уведомяване на евентуално засегнатите лица, ще доведе до увеличаване на прозрачността при въвеждаме на регулаторни режими.
4/ Задължителното изчерпателно изброяване на всички изисквания за получаване на лиценз или регистрация в закон, ще премахне сегашната порочна практика администрацията да упражнява законодателна власт, въвеждайки най-различни по вид и брой допълнителни изисквания. Ограничаването на дискреционната власт на администрацията от своя страна ще ограничи сериозно източниците на корупция.
Положителният ефект върху бизнес средата ще се усети по-сериозно в близките 5 години. Изключително важно обаче е да не се забравя, че този закон не е края, а само началото на административната реформа.
Прозрачност, т.е. информация и регистри
Както при обществените поръчки, така и при други административни процедури достъпът до информация чрез публичните регистри може да направи решенията по-прозрачни. През изминалите две години броя на публичните регистри нарасна. От 2003 година в публичен регистър могат да бъдат намерени и имената на компаниите, получили държавни помощи през бюджета. Откритият достъп до процедури и движението на офертите при обществените поръчки също се запази. Основна слабост на регистрите си остава това, че разкриват информация пост фактум, като не показват кой за какво кандидатства, как и защо се вземат решения и какви са намеренията за държавно регулиране. Така например няма информация за компании, поискали държавни помощи и не се поместват позициите на всички засегнати от провежданата политика страни, което донякъде обезсмисля друга информация от регистъра.
По време на двугодишния мандат на настоящето правителство регистърът на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт претърпя негативни промени. С постановление на МС № 189 от 20 август 2002 г. в регистъра бе добавен списък на индивидуалните административни актове, свързани с регулаторните режими и по неизвестни причини бе изваден списъкът на останалите административни актове. Това естесвено доведе до намаляване на прозрачността и повишаване на разходите за достъп до информация.
Договорът с Краун Ейджънтс нажежи темата национална сигурност и достъп до информация за намеренията на правителството. Законът за класифицираната информация наруши демократични стандарти и принципи и въведе списък с информация, класифицирана като държавна тайна с особен раздел за „информация, свързана с икономическата сигурност на страната“. В раздела, четири от седемте категории информация нямат нищо общо с националната сигурност, но дори и останалите три са почти пълна практическа безсмислица в условията на пазарно стопанство, отворено към регионалния, европейски и световен пазар. Две категории информация „документи за преговори по сключване на финансови договори от общодържавно значение“ и „информация, относно технологични и организационни решения, чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси на държавата“ използват неясни в правото термини.
В областта на прозрачността важно е и какви идеи се появяват в главата на мнозинството. Ето вредни идеи. Появи се законопроект за „регламентиране“ на лобизма. Вероятният ефект от неговото приемане би бил блокиране както на опитите за въвеждане на правила, изкарващи правителството на дневна светлина, така и ограничаване на демократичните права на гражданите (като например писане на писма до техните избраници). С въодушевление мнозинството гласува (на първо четене) проектозакон, внесен от депутат от левицата. Той дава право прокуратурата да се меси в граждански казуси по собствено усмотрение. И този списък може да бъде продължен. Нищо чудно някой ден част от вредните идеи да станат закон. Обществото постепенно се уморява да обръща внимание на всички неблагоразумни намерения.
Права на частна собственост
През изминалите две години, на няколко пъти бяха направени опити за приемане на закони, които сериозно биха застрашили неприкосновеността на частната собственост. Един от тези опити бе одобрен от парламента и в момента е действаща поправка в Закона за държавната собственост, според която при отчуждаване на терени за строеж на инфраструктурни обекти, собствениците вече не получават равностойни терени на друго място, а единствено парично обезщетение по пазарна оценка (т.е първо ви отнемат имота, а след това „договаряте пазарната цена“).
Добрата новина е, че засега няколко други, подобни идеи не намериха подкрепа в парламента. Така например, написаният от МВР проект за отнемане в полза на държавата, без съдебна присъда, на имущество, придобито вероятно от престъпна дейност засега си остава проект. Одобряването на идеята да се блокира, изземва и отнема частна собственост, за която има ‘достатъчно силни съмнения’, че е придобита по незаконен начин, на практика, би означавало „бърза разправа с когото трябва, когато се наложи“.
Споменатият по-горе проектозакон на депутата Любен Корнезов, който предвиждаше (и още предвижда, понеже не е оттеглен) възможността прокурорът да открива и да се намесва в производства по негово (нейно) усмотрение, както и правото да иска отмяна на влязло в сила решение на съда, „когато решението е недопустимо“. Обясненията на г-н Корнезов, от времето на обсъжданията на проектозакона в пресата, в последствие се откриват и в решенията на съда по сделките за Булгартабак и БТК.
Друга засега не приета идея, предвиждаше, че ако спестявате за старини в частен пенсионен фонд, но случайно си отидете от този свят преди определената възраст, вашите пари ще отидат не при вашите наследници, а при НОИ.
Това бяха добрите новини. Лошата новина е, че твърде вероятно опитите за прокарване на подобни предложения ще продължат.
Вместо заключение
Дори без да се спираме върху някои особено рискови начинания и действия – като например възстановяването на проекта – АЕЦ Белене и постоянно повтарящите се заплахи от само-блокиране на преговорите за присъединяване към ЕС, изгледите за последиците от сегашната стопанска политика не са розови. Но няма и място за паника, нужни са разумни обсъждания и преценки.
Средата за правене на бизнес в България все повече се подчинява на решения, намерения, хрумвания на депутати, министри или съдии, а не на правила и принципи, върху които има съгласие поне в определена степен, които именно правила биха гарантирали равенство пред закона и защита на правата и договорите.
Особено важна тенденция в стопанската политика на правителството през изминалите две години е създаването на атмосфера на борба за привилегии. Даването на привилегии на една група обаче означава отнемането на конкурентни предимства или доходи от друга група, което неизбежно води до това, че всички се стремят да са в групата на тези, които получават, а не на тези, от които се взима. Изпълнението на първите няколко искания за субсидии и защитни мита, доведе до лавинообразното нарастване на тези искания, като накрая техния брой стигна до няколко седмично.
Наличието на възможност за получаване на привилегии изкривява стимулите в икономиката и променя ориентацията в бизнес стратегиите на отделните пазарни участници.
Като цяло, тенденцията към изземване на по-големи части разполагаем доход от по-творческата и жизнеспособна част от гражданството, забавянето на реформите в редица сектори и спирането на двете най-големи приватизационни сделки, на практика означават, по-нисък потенциал за растеж на икономиката в средно срочен и дългосрочен план.
По всичко изглежда, че без външна намеса, правителството ще продължи стопанската си политика в същата посока. Обществото – ако се съди по поведението на опозицията и реториката на пресата – няма нито съпротивителни сили, нито виждане за алтернативи. Оплакването е станало професия и част от националния характер. Това стечение на обстоятелствата, ще докара социалистите на власт при следващите избори. Известен разум засега внася споразумението с МВФ и известни перспективи за по-устойчиви институции и решения, дава все още перспективата за присъединяване към ЕС.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
