Има ли връзка между икономическото развитие и размера на правителството?

В края на изминалия месец от Европейската централна банка бе публикувана научната статия „Икономическо представяне и размер на правителството” с автори Антонио Алфонсо и Жоао Товар Жалеш. Публикацията разглежда ефекта, който размерът на правителствените разходи има върху икономическия растеж и просперитета на държавите.

Тезата на авторите е, че макар определени нива на правителствените разходи да са необходими за съществуването и развитието на всяко едно общество (поради необходимостта от утвърждаване на върховенство на закона и гарантиране правата на собственост), при правителствените разходи се наблюдават както законът за намаляващата възвращаемост, така и изкривяване на инициативите пред икономическите субекти, което води до по-ниски темпове на икономическо развитие. За да се определи дали ефектът от определено ниво на правителствените разходи върху икономиката е по-скоро положителен или не, е необходимо да се разгледат както позитивните (положителни външни ефекти, развитие на правната система и администрацията, предотвратяване на пазарни провали), така и негативните последствия (правителствени провали, „изтласкване” на частните инвестиции, твърде високи данъци и следваща от това невъзможност за реализиране на взаимоизгодни пазарни транзакции).

Без да се навлиза в детайлен анализ на модела, използван от авторите, може да се отбележи, че според него увеличаване на размера на публичния сектор намалява както оптималното ниво на потребление, така и оптималното ниво на продукция на глава от населението.

За да тестват конструирания модел, авторите използват данни за 108 страни в периода 1970-2008 година. За определяне на размера на публичния сектор, авторите използват индикатори като държавните разходи за крайно потребление като процент от всички потребителски разходи, трансферите и субсидиите като процент от БВП, данъчната система (за целите на оценката се използва най-високата пределна подоходна ставка), броят правителствени предприятия и размерът на държавния дълг.

Анализът на данните показва статистически значим негативен ефект на размера на правителствените разходи върху реалния БВП на глава от населението. Същевременно се наблюдава положителен ефект от страна на качеството на държавните институции. Необходимо е да се отбележи, че авторите стигат до извода, че пределният ефект от промяна на размера на публичния сектор е различен за различните нива на качество на държавните институции: негативният ефект от увеличените държавни разходи е по-силен при по-некачествени държавни институции и положителният ефект от по-качествените държавни институции е по-ясно изразен при ниско ниво на правителствени разходи. Същевременно правната система в разглежданите страни също оказва влияние, като в скандинавските държави ефектът от високия дял на публичния сектор е допълнително смекчен.

При анализа на ефекта от размера на правителствените разходи в двете обособени групи на автократични и демократични страни се достига до извода, че по-големият размер на публичния сектор оказва значително повече негативно влияние в автократичните държави. Освен това при сравнение между развиващи се и развити страни, големината на държавния дълг има по-силно изразен негативен ефект за първата група. Общо за всички обособени групи държави е, че правителствените разходи са индикаторът, който има най-голямо влияние върху растежа на икономиката.

Използвайки данните от индекси, публикувани от Европейската комисия, авторите достигат до извода, че наличието на фискални правила се отразява положително на растежа на БВП. Този извод е изключително важен в светлината на дебата за необходимостта от затягането на бюджетната дисциплина в Еврозоната.

* Текстът представлява резюме на изследване на Европейската централна банка, „Икономическо представяне и размер на правителството”, което е достъпно тук. Резюмето е на Петър Пенев, стажант в ИПИ.