Илюзията на социалната приватизация*
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Вероятно ветото на президента Първанов върху новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол няма да доведе до значителни изменения в законопроекта. (За коментар на основните положения в него виж Новите дрехи на приватизацията ) По-вероятно е ефектите от ветото на президента да засегнат очакванията на участниците в икономиката, що се касае до общата бизнес среда. Затова припомняме някои основни положения на отношенията между бизнеса и държавата, които могат да са полезни на съветниците на президента:
1/ Конкуренцията се случва в рамка от негативни права, т.е. право на лична неприкосновеност и права на собственост. Всички измислени позитивни права, като „социално-икономическите“, са нелегитимни и представляват намеса в конкуренцията от страна на държавата, като тя използва власт, оригинално предоставена и за защитата на негативните права на гражданите. Както неведнъж сме писали (виж повече в бр.49 и бр.49), намесата в свободната конкуренция (т.е. тази, която се регулира от легитимно защитаваните негативни права) намалява шансовете на всеки, а в дългосрочен план нейните ефекти се изразяват в подтисната предприемаческа нагласа, бягство на капитали и икономическа изостаналост – с една дума, социалистическият парадокс на красиви намерения, които раждат грозни резултати.
2/ Вярата, че може да се оптимизира от името и за сметка на обществото, ражда нонсенса за „социално-значими цели и дейности“. Неин политически ефект е натискът за повече преразпределение – национализиране на доход от един, харченето му от друг и в полза, вероятно, на трети – което в икономически смисъл означава намалени стимули за създаване на богатство и следователно тласък към изостаналост и бедност.
3/ Понякога се оказва, че държавата разполага с власт, която надвишава легитимните правомощия да защитава негативните права, споменати по-горе в 1). Такъв е случаят на пост-социалистическата държава, която наследява собственост върху т.нар. ресурси за производство. Тогава едновременно логична и легитимна е раздялата на държавата с тази прекомерна власт, което единствено и само е същността на приватизацията като политическо решение. Справедливостта изисква равно третиране на всички при раздялата на държавата с тази власт, но по никакъв начин не изисква „социално равенство“, т.е. изравняване на притежаваното богатство. Тъй като има известен консенсус около концепцията за справедливост, парадоксално изглежда, че няма консенсус около същността и непосредствените цели на приватизацията в България. Смеем да твърдим, че последното е резултат от нерационален подход към прехвърлянето на държавна собственост както у мнозинството, което ще приеме новия закон, така и при президента, който наложи вето върху него преди 2 дни.
*Заглавието е заимствано от Ф. Хайек. 1998. Право, законодателство и свобода. Том 2: Илюзията на социалната справедливост. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
