Икономиката през 2002 и годините на прехода

Word Format (Word Format)

Оповестяването от НСИ на макро статистиката за 2002 година ни дава повод да направим анализ на случилото се през миналата година както и на това, което е станало през последните 13 години на преход.

През 2002 година се запазва ниската инфлация, характерна за годините след въвеждането на валутния борд. Нарастването е 4% при сравнение декември 2002 спрямо декември 2001 година и 5.83% на средногодишна база. Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2002 година е 4.8%, малко по-висок от растежа през 2001 година. Забелязва се обаче забавяне на ръста през последното тримесечие на годината. БВП през 2002 година достига 32 милиарда и 323 милиона лева.

През 2002 година нараства растежът в частния сектор (до 7.6%) и продължава да спада в обществения (-2.7%), въпреки практическата липса на приватизационни сделки – приватизирани са само 1.16% от държавните активи. Намалява ръстът на износа и вноса до 6.2% и 4.7% съответно. Намалява и ръстът на инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуване в основен капитал – от 23.3% през 2001 на 9.3% през 2002 година.

Като цяло през 2002 година икономиката се развива благодарение на сравнително бързия ръст на частния сектор в обстановка на макроикономическа стабилност. В този смисъл икономическият растеж би могъл да се ускори чрез увеличаване дела на частния сектор, т.е. чрез по-бърза и пълна приватизация.

В периода 1990 – 2002 година, както може да видим от таблицата по-долу, се забелязва следното:

1. През шест от годините на прехода има отрицателен икономически растеж, а през седем – положителен, като 5 от годините с положителен ръст са след 1997 година, когато започнаха реалните икономически реформи. БВП през 2002 година достига 83% от нивото през 1989 година, а на човек от населението достига 93%. Тъй като в края на периода по различни оценки съществува сива икономика в размер на поне 20-30%, то изводът е, че икономиката е надхвърлила нивото от преди 1989.

2. Устойчив ръст на БВП има в периода след 1997 година. Този период се характеризира с икономически реформи, по-конкретно:

-ниска инфлация благодарение на валутния борд

-висок дял на частния сектор благодарение на приватизацията и спада на държавния сектор

-чужди инвестиции и положителна финансова сметка

-дефицит по търговското салдо и текущата сметка

-намаление на данъчните ставки

-либерализация на вътрешната и външната търговия

-балансиран бюджет

3. В периода преди 1997 година се наблюдава бързо спадане на БВП заради високата инфлация и сравнително високия държавен сектор в икономиката, държавния контрол върху цените и високите данъчни ставки. Единствено през 1994 и 1995 година има нарастване на БВП, но в голяма степен то се дължи на отпускането на лоши кредити на губещи държавни предприятия. В този смисъл икономическият растеж през 1994 и 1995 година е изкуствен и логическият резултат от него беше кризата от 1996-1997 година. Годините между 1992 и 1997 са загубени за икономиката, в смисъл че вместо да се правят реформи и да се реализира икономически растеж се правеха антиреформи и се реализираше икономически спад. В този смисъл бедността, ниските доходи и безработицата са резултат от това че през половината години от прехода не се правеха реформи.

4. Интересно е, че има само 2 години, в които е реализиран излишък по текущата сметка и това са кризисните години 1996 и1997. В този смисъл не са оправдани твърденията, че е необходимо износът да надвишава вноса, за да се развива икономиката. Тъкмо обратното е вярно – когато вносът е по-висок от износа това показва, че в страната са влезли повече чужди инвестиции, които благоприятстват икономическия растеж.

5. Инфлацията преди прилагането на правилото на валутния борд в монетарната политика е трицифрена в повечето години, а след това тя е едноцифрена. Очевидно инфлацията е резултат от монетарната политика, а не от действията на алчни спекуланти, както години наред смятаха много политици. Също така е видно, че инфлацията не води до по-висок икономически растеж, което пък би трябвало да се има предвид от всички, които предлагат да се премахне валутният борд и да се възстанови предишната проинфлационна монетарна политика.

6. Общият извод от данните е, че така наречените бавни и постепенни реформи, провеждани в България, доведоха до много по-големи социални страдания от „шоковата“ терапия в Полша например. Това има важни последици и за бъдещата политика на правителството – ако то иска да постигне „поносима социална цена на реформите“ то трябва да ги провежда бързо.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.