Икономика на протестите*

Вече шести месец България, която до скоро се славеше като остров на стабилност,  се тресе от политическа криза. Криза, която след кратко успокояване по време на управлението на служебното правителство, отново се задълбочи през последните 42 дни с ежедневни неколкохилядни протести в столицата срещу новоизбраното правителство и неговите действия.

Политическата криза рано или късно започва да взима своя дан от икономическото развитие на всяка страна и България няма как да е изключение. Колкото по-бързо се разреши настоящата патова ситуация, толкова и щетите върху икономиката на България ще бъдат ограничени до минимум.

Как политическата кризата влияе на икономиката? Първите „лакмуси” на променената обстановка обикновено са финансовите пазари, които реагират мигновено на покачваща се несигурност. На 22-ри юли министерството на финансите анулира аукцион за държавни облигации със срок от 10,5 години по технически причини. Без да навлизаме в спекулация дали причините за отмяната са само и единствено технически, факт е, че средногодишната доходност, постигната на този аукцион (4,01%), е далеч по-висока от тази по аукционите за ценни книжа със същия срок (3,26-3,63%), проведени по-рано тази година. Покритието с поръчки на обявения обем облигации също е значително по-ниско (1,17 пъти) и де факто е най-ниското до момента, ако се сравни с всички аукциони за ДЦК на правителството от началото на годината.

Това, което се вижда от резултатите на този аукцион е, че цената, която купувачите на ДЦК са поискали, е доста по-висока спрямо предходните аукциони, а интересът от купувачите – по-слаб, което може да бъде следствие от увеличения политически и фискален риск – последният заради актуализацията на бюджета, която увеличава дефицита и дълга.

Финансовите пазари и пазарът на държавни облигации в частност са само едни от „жертвите” на политическите кризи. Още по-сериозни са последствията върху цялата икономика по линия на следните два канала – частни инвестиционни проекти (било то от местни или чужди инвеститори) и поведение на потребителите.

От февруари насам в различни интервюта бизнесмени споменават за замразени инвестиционни проекти и заемане на изчаквателна позиция докато ситуацията се успокои. Ефектите от отлагането или отказа от някои инвестиционни намерения все още трудно могат да се видят в статистиката, а и трябва да се има предвид, че върху инвестиционните решения влияят съвкупност от фактори като международна и вътрешната икономическа конюнктура, данъчни промени в страната и чужбина, разходи за труд и т.н.

Все пак, това, което се вижда от данните за преките чужди инвестиции в България на БНБ, е, че техният обем се е свил почти наполовина за първите пет месеца на 2013 г. спрямо година по-рано – от 933 млн. евро миналата на 505,3 млн. евро тази година. Разбира се, тези данни все още са предварителни и могат да бъдат завишени при последващи ревизии, но е възможно да отразяват и известен негативен ефект от политическата нестабилност върху инвестиционните възприятия на страната ни.

Като стана въпрос за външните възприятия на т.нар. странови риск, обикновено рейтинговите агенции също са сред първите, които реагират на промени в политическата обстановка. Политическата стабилност е част от общата оценка на рейтинговите агенции и в момента, в който политическият риск се увеличи, това обикновено дава и своето отражение върху перспективата за промяна на кредитния рейтинг или върху самия кредитен рейтинг. До момента нито една от трите големи рейтингови агенции не е реагирала на обстановката в страната, но е въпрос на време това да се случи. Колкото по-дълго продължи несигурността, толкова по-вероятно става и такова (негативно) действие от страна на агенциите.

Като цяло, икономическата и политическата несигурност също биха могли да влияят и върху решенията на потребителите за това дали да потребяват сега или да спестяват. Икономическата криза от 2009 г. и последващата стагнация доведоха до висок и стабилен ръст на спестяванията, ако се съди по депозитите на граждани и домакинства в банковата система. Двуцифреният ръст на спестяванията на годишна база се запази и през първите пет месеца на 2013 г., което навежда на мисълта, че несигурността е накарала гражданите да отложат част от потреблението си и да спестяват повече и през тази година. Запазването на високия ръст на депозитите тази година противоречи и на предвижданията, че въвеждането на 10% данък върху доходите от лихви по срочни депозити ще накара част от спестителите да изтеглят депозитите си от банките. Всъщност това, което видяхме в първите месеци на 2013 г, е масово преоформяне на срочните депозити в други видове сметки, доходите от които останаха необлагаеми.

В по-дългосрочен план, ако политическата нестабилност продължи да тегне над икономиката, пораженията могат  да бъдат много по-пагубни. Основният потърпевш от политическите кризи са големите и по-дългосрочни инвестиционни проекти, за чието изпълнение е необходима предвидима политическа среда. България, като страна с ниски вътрешни спестявания, разчита основно на притока на чужд капитал, за да може икономиката ѝ да расте с високи темпове. В момента, в който този приток секне, страната ще бъде обречена на нисък икономически растеж и дългосрочен абонамент за позицията „най-изостанала страна в ЕС”. При един такъв дългосрочно негативен сценарий най-вероятно и кредитният рейтинг на страната ще пострада, което пък неизбежно ще повлияе върху пазарните лихви по заемите за българското правителство. Колкото по-продължителна е политическата нестабилност, толкова по-голяма вероятност за смъкване на рейтингите на България и по-висока цена на финансирането. А България през 2014 г. най-вероятно ще трябва да излезе на външните пазари, за да набере нужния ресурс за погасяването на около 1 млрд. доларова облигация, която падежира януари 2015 г.

Като цяло, политическата нестабилност неизбежно влияе върху икономиката посредством редица канали – финансови пазари, цена на дълга, инвестиции, възприятия за странови риск, предпочитания на индивидите за потребление или спестяване. Колкото по-бързо се намери разрешение на сегашната ситуация, толкова по-малки и краткотрайни ще бъдат последствията от политическата криза върху икономиката на страната. В противен случай нестабилността може да обрече България на ниски инвестиции, бавен или отрицателен растеж на икономиката и продължаващо социално недоволство заради висока безработица и ниски доходи. Здравият разум надали би избрал подобен сценарий.

* Статията е публикувана за първи път във в. Труд на 27-ми юли, 2013 г. с известна редакция и под друго заглавие.