20-06-2014

Икономическото развитие на Северна България – Варна, Габрово и Враца

Възстановяването на икономиката в Северна България продължава да бъде едва осезаемо, като на места (като област Силистра) се наблюдават и задълбочаващи се негативни тенденции. По отношение на пазара на труда по-устойчиво подобрение се забелязва единствено в Североизточна България и най-вече в областите Варна и Добрич.

Въпреки позитивните тенденции в тези две области и като цяло положителните очаквания, които се споделят от бизнеса в социологическото изследване, проведено от ИПИ през месец май, работодателските организации са скептично настроени за по-нататъшното възстановяване на пазара на труда през тази година. Като основни причини за това се посочват:

несигурността около проекта „Южен поток”;
геополитическата криза в Украйна, накъдето е насочена значителна част от износа на редица предприятия от областите в Североизточния район и Северния централен район;
потенциално неблагоприятният ефект на лошите атмосферни условия върху селскостопанската продукция;
опасността туристическият сезон да бъде по-слаб заради очакванията за намаляващ поток на туристи от Русия и Украйна.

На места се наблюдава силно негативно влияние на политическата нестабилност и популистката реторика на парламентарно представени партии върху чуждестранния инвеститорски интерес. В резултат на това някои напреднали инвестиционни проекти в индустриалния сектор в Габровска област са били замразени или прекратени. Сериозен проблем за област Габрово е още липсата на подходящи общински терени, с които могат да бъдат привлечени евентуални инвеститори. Според представители на бизнеса и местната власт, голяма част от подходящите такива са с неуреден статут или на тяхно място се намират приватизирани преди години предприятия, които обаче не осъществяват дейност. Комуникацията между общината, инвеститорите и собствениците на въпросните имоти е силно затруднена, което възпрепятства тяхното изкупуване/наемане и използване.

Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми. Красноречив пример е община Троян (област Ловеч), на която преди дни се наложи да изтегли заем от 5 млн. лв., за да се разплати с фирмите, изпълнители на проекта за интегриран воден цикъл на града. Спирането на парите по ОП „Околна среда” може да има негативни последствия върху състоянието на общинските финанси в тази и други общини от района.

Ефектът от отварянето на Дунав мост-2 се оценява като положителен, но лошото състояние на пътната мрежа в голяма част от района и липсата на магистрален път в Северозападния район и в Северния централен район на страната не позволяват пълното разгръщане на потенциалните ползи от съоръжението.

Липсата на млади кадри с адекватно за нуждите на индустрията образование е сериозен проблем, особено в области като Враца и Велико Търново. Не са налице добри примери за успешно сътрудничество между местния бизнес, общинските власти и образователните институции. Материалната база, която служи за подготовката и образованието на младите кадри, е морално остаряла. Като сериозен проблем се изтъква и липсата на стратегически инвеститори и големи предприятия в Северозападния район на страната, с изключение на АЕЦ „Козлодуй”.

Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините), с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Между 9 и 19 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от шест кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие. Първите три събития се проведоха в Благоевград, Пловдив и Стара Загора в периода 9-12 юни 2014 г. Основните впечатления на ИПИ от Южна България са достъпни тук.

През тази седмица се проведоха още три събития – във Варна (16 юни), Габрово (18 юни) и Враца (19 юни). В тях взеха участие редица представители на местния бизнес и неправителствения сектор, както и на общинските и областните администрации в съответните области. Кръглите маси в страната бяха организирани с активната подкрепа на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Поредицата от кръгли маси е част от подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, издавано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Материали от кръгли маси: