Икономическият растеж остава в плен на съдебната реформа

Автор: ИПИ / 20.11.2015
4 гласа, средно: 5.0 от 5

Чисто икономическият поглед към проблемите в съдебната система често се пропуска, неясно защо. Тя не функционира като всяка друга публична система, но няма основателна причина за нея да не важат концепции като ефективност, прозрачност и отчетност.

Редица изследвания показват, че когато има върховенство на закона, това води до:

  • По-високи доходи
  • По-ниска безработица
  • Повече инвестиции.

Всеки, който счита, че съдебната реформа си е проблем единствено на магистратите, греши. Всеки допълнителен ден на неефективност на съдебната система ни прави по-бедни и по-малко свободни.

 

В Алтернативния си бюджет за 2016 г. ИПИ представи конкретни препоръки за реформи, които да повишат ефективността, качеството и заплащането в системата.

Преди да ги представим, ще изложим някои факти, които аргументират предложенията ни.

 

Европейското сравнение

Сравненията на българската съдебна система с европейските не са в наша полза, особено що се касае до ефективност:

  • България е на първо място по прокурори на 100 000 души
  • България е на първо място по административен персонал в прокуратурата на 100 000 души
  • България е на четвърто място по брой съдии на 100 000 души
  • България е на седмо място по административен персонал в съдилищата на 100 000 души.

Същевременно, в България:

  • Намалява населението
  • Намалява броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността
  • Намалява броят на заведените дела
  • Силно се концентрира населението в няколко области/градове.

 

Регионалното сравнение

В последните две години ВСС публикува анализи за натовареността на районните съдилища и на районните прокуратури и др. Данните и изводите са красноречиви.

За прокуратурата (извадки от доклад):

  • Голям брой служители и негативно съотношение с броя на обслужваните;
  • Неравномерност в разпределението на броя на длъжностите в администрацията в по-големите и по-малките прокуратури (работодатели);
  • Неравномерна натовареност на отделните районни прокуратури, която води до влошаване качеството на тяхната дейност (включващо решаването на делата ефективно, в разумен срок и т.н.);
  • Щатното разпределение на прокурорите в районните прокуратури към момента не сочи на конкретна пропорционалност по отношение на факторите население, криминогенна обстановка, характеристики на района (напр. граничен или курортен);
  • Към 01.01.2015г. 1/3 от съществуващите районни прокуратури са с числен състав до 3-ма прокурори;
  • Съотношението между административен ръководител и ръководени прокурори е 2,6. Тази ниска стойност красноречиво сочи, че не е възможно да се обоснове ефективно управление на двама или трима прокурори от един административен ръководител;
  • Съществуването на районни прокуратури с реално работещи в тях изключително нисък брой магистрати (между един, трима и до пет), е с пагубен ефект върху идеята за ефективно управление на ресурсите, и има за възможна последица понижаване качеството на правораздаване (вследствие невъзможност за специализация на магистратите, за адекватно решаване на преписките и делата в разумен срок, поради наличието на моментно висока натовареност) и невъзможност за оптимизиране на разходите.;
  • Брой до 5 и под 5 прокурори в районна прокуратура трудно обосновава наличието на административно-ръководен персонал, както за магистратите, така и за съдебните служители, не съдейства за постигане на стандарт за административно управление, пречка е за специализация, увеличава корупционните рискове и свързаните с възникване на конфликт на интереси, води до затруднения при отсъствие на магистрати, до трудности при избор на административен ръководител и при необходимост от заместване или командироване.

 

За съдилищата (извадки от доклад):

  • През периода 2010 г. - 2014 г. съдилищата с ниска натовареност са 72 %, със средна натовареност са 21 % и с висока натовареност – 7 %;
  • Структурата на районните съдилища не отговаря на социално-икономическите и демографски процеси в страната, поради което е налице неравномерна натовареност на отделните съдилища. Неравномерната натовареност води до влошаване на качеството на правосъдието, а оттам и до ограничаване на достъпа до правосъдие на гражданите;
  • Съществуването на много на брой малки районни съдилища води до непреодолими проблеми в процеса на правораздаването. Съдиите не могат да се специализират по материя, не може да се осъществява нормален организационен процес – заместване при отсъствие, болест, отпуск, невъзможност да се формират съдебни състави при отвод и т.н. Не на последно място силно деконцентрираната структурата на съдебната карта на районните съдилища не позволява ефективното използване на бюджетните ресурси.

 

Може да се посочат още много проблеми, които са подкрепени с данни, известни на ВСС. Важното, обаче, е че не знаем дали се действа. Ясно поети ангажименти не са публични. Затова и нашите препоръки са конкретни и придружени със срок.

 

Препоръките на ИПИ за подобряване на съдебната система са:

  1. Премахване на всички незаети щатни бройки - веднага;
  2. Свиване на администрацията в съдилищата и прокуратурата - веднага;
  3. Мораториум върху назначаването на нови прокурори – незабавно;
  4. Изграждане на система от концентрирани районни прокуратури с разширена териториална компетентност – до 1 година;
  5. Закриване на структури (НСлС) – веднага;
  6. Окрупняване на съдилища – районни, окръжни, апелативни и административни – до 1 година;
  7. Промяна на правилата за уседналост с цел гъвкавост и възможност за реформи – веднага;
  8. Вкарване на добавката за прослужено време в основната заплата – веднага;
  9. Премахване на парите за дрехи и други допълнителни плащания (СБКО) за всички работещи в системата – веднага;
  10. Обвързване на резултатите от анализа на натовареността на съдилищата и прокуратурата с конкретни действия и срокове – веднага;
  11. Единен деловоден софтуер за електронно администриране на дела с интеграция на системата за случайно разпределение на делата – до 6 месеца;
  12. Нова съдебна карта – до 3 месеца;
  13. Методология за измерване на натовареността на администрацията с конкретни действия, които да произтичат от анализа, придружени със срок и отговорник.