Икономическата свобода по света леко се подобрява; САЩ и Великобритания извън топ 10

Автор: ИПИ / 23.09.2012
3 гласа, средно: 5.0 от 5

България е на 45-то място в световната класация и на 18-то в ЕС

 

18 септември 2012 г.

СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ — България се нарежда на 45-то място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2012”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2010 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.  

България леко влошава резултата си спрямо предходната година, което се дължи на забавянето на икономиката и по-голямата роля на държавата – прекомерен дефицит и разходи срещу кризата. Страната ни бележи най-добър резултат в категорията „достъп до сигурни и стабилни пари”, което се обуславя от валутния борд и ниската инфлация. През 2009 и 2010 г., когато кризата удари България най-тежко, средногодишната инфлация беше под 3%, докато в  предходните години на бърз растеж достигаше далеч по-високи стойности и дори надхвърли 10% през 2008 г.

Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода в света леко се подобрява, като средната световна оценка по скалата от 1 до 10 достига 6,83 през 2010 г. Кризата провокира по-голяма държавна намеса в развитите държави, което срина икономическата свобода по света до исторически ниски нива през 2009 г. Завръщането към икономическата свобода през последната година е все още крехко и водено от развиващите се страни.

„Много от страните по света обърнаха гръб на икономическата свобода в отговор на кризата от 2008/2009 г., което забави възстановяването и остави структурните проблеми нерешени. Правителствата в Европа и САЩ отстъпиха от традиционно високите нива на икономическа свобода и днес всички виждаме последиците от това – дълговите кризи в Европа и отвъд океана се задълбочават и държавната намеса, било тя фискална или монетарна, по никакъв начин не помогна за възстановяването на развитите страни. Развиващият се свят обаче дава поводи за оптимизъм, като там икономическата свобода бележи напредък. Впечатляващо е, че всички континенти са представени в топ 10, което вече рисува един много по-различен свят.” – Петър Ганев, ИПИ 

Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. САЩ и Великобритания продължават да отстъпват, като вече са извън топ 10, което на практика не се е случвало досега. Венецуела се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 144 държави, включени в изследването.

В топ 10 има само две държави от континентална Европа – това са Швейцария, която не е в ЕС, но за сметка на това е част от Шенген, и Финландия, която поддържа стабилни финанси и е уклончива в опитите да се „спасява” еврото. Неслучайно Швейцария, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа и на четвърто място в света.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В ЕС резултатите са противоречиви, като някои страни подобряват резултата си, докато други изостават. Финландия е новият лидер в ЕС, след като подобри резултата си и прескочи Великобритания. Ирландия също възстановява резултата си и отново е в челото, следвана от Естония, чиито резултати отново впечатляват. България е на 18-то място в ЕС, като след нас по икономическа свобода и на дъното в Европа са именно проблемни страни като Португалия, Италия и Гърция. Резултатите за Европа ясно показват, че страните, дали път на икономическата свобода в кризистните 2009-2010 г., се справят по-добре и на практика в момента се опитват да спасят от фалит по-несвободните и да предпазят Европа от нов срив. 

Икономическа свобода в ЕС

Източник: Икономическа свобода по света: годишен доклад 2012

 

Икономическата свобода в България

През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. България получава рейтинг 5,37, което я нарежда на 107-мо място в света. Пет години след това, през 2005, резултатът вече е 6,95, което ни отрежда 67-мо място в света. През 2010 г. рейтингът на България достига 7,33, което ни води до 45-та позиция.

През тези 10 години най-сериозно подобрение бележим по отношение на „размер на правителството” и „достъп до сигурни и стабилни пари”, тоест имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари. В категорията „регулиране на кредита, труда и бизнеса” също виждаме позитивна динамика, но слабостите остават в сферата на регулациите на труда (минимална заплата и осигурителни прагове, колективно договаряне и т.н.) и на бизнеса (административна тежест, тромава бюрокрация, подкупи и т.н.). Най-проблемната област си остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост”, като тук дори бележим спад през годините – резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата” и „независимост на съда” са трагично ниски. Новите индикатори „доверие в полицията” и „икономическа цена на престъпленията” също ни дърпат надолу.

Икономическа свобода в България 1990-2010

Източник: Икономическа свобода по света: годишен доклад 2012

 

България получава следните оценки по ключовите индикатори за икономическа свобода за 2010 г. (по скала от 1 до 10, където по-висока стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):

  • Размер на правителството (6,46) – най-големият плюс тук е ниският плосък данък върху доходите на физическите лица. На другия полюс е осигурителната тежест, която остава сериозно бреме върху труда.
  • Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (4,99) – това е най-проблемната за страната област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и на защитата на правото на собственост. Доверието в полицията и икономическата цена на престъпленията също ни дърпат надолу.
  • Достъп до сигурни и стабилни пари (9,51) – традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.
  • Свобода на международната търговия (7,90) – сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на Съюза.
  • Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,76) – проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, разпростиране на колективни трудови договори, тромава бюрокрация, много административни изисквания, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция)


Препоръките, които бихме могли да отправим за постигане на по-висока икономическа свобода в България и повече просперитет могат да се обобщят по следния начин:

  • Стабилни и ефективни държавни финанси – своевременно въвеждане на т.нар. фискален борд в Конституцията, който да гарантира бюджетна дисциплина, както и пълно прилагане на програмното бюджетиране с последваща оценка на политиките и програмите.  
  • По-малко правителство – оттегляне на държавата от неприсъщи функции и дейности; свиване на администрацията и държавните разходи; преосмисляне на всички субсидии от бюджета.
  • Пазар на труда – фокус върху заетостта и новите работни места, а не върху безмисленото детайлизиране на регламентите в Кодекса на труда; спиране на практиката насилствено да се разпростират колективни трудови договори; намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (т.е. преход към система на спестявания, а не на трансфери през бюджета).
  • Конкуренция – отваряне на държавно доминираните сектори за конкуренция, в т.ч. чрез приватизация; фокус върху възможността за навлизане на нови компании на отделни пазари, а не върху регулирането на вече установеното статукво.
  • Условия за бизнес – свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация; уеднаквяване на изисквания и формуляри, прилагани от различните местни власти; задължително използване от администрацията на електронни услуги; вътрешна комуникация между държавните органи.
  • Върховенство на закона – крайъгълният камък на икономическата свобода все още отсъства в страната ни. Върховенство на закона има само тогава, когато има безпристрастна и независима съдебна система и не се потъпкват правата на хората.
  • Стабилни пари – запазване на валутния борд и либерализиране на държавно-регулираните сектори (най-вече комунални услуги), което ще доведе до реална конкуренция и ниски цени за потребителите.
  • Отстояване на държавния интерес в ЕС – запазване на данъчна конкуренция между страните в ЕС, в т.ч. и по отношение на ДДС и акцизи; свободна търговия с трети страни; по-малко регламенти от Брюксел за сметка на по-голяма свобода при прилагането на общностни инициативи; оптимизиране на бюджета на ЕС, премахване на преференциите за отделни страни и намаляване на субсидиите за общата селскостопанска политика.

 

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За доклада „Икономическа свобода по света”

Годишният доклад „Икономическа свобода по света” се изготвя от канадския институт „Фрейзър” в сътрудничество с независими институти от 90 държави, в т.ч. и ИПИ. Тазгодишната публикация обхваща 144 държави, представляващи 95% от световното население, като използва данни от 2010 г. (последната година, за която има налични и съпоставими официални данни). Докладът обновява и резултатите от предходни издания в случаите, когато данните са били ревизирани.

Докладът „Икономическа свобода по света” използва 42 различни показателя, за да създаде индекс, който нарежда страните по света според политиките, насърчаващи икономическата свобода. Основополагащите принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата на конкуренция и защитата на частната собственост. Икономическата свобода се измерва в пет направления: (1) размер на правителството; (2) законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост; (3) достъп до сигурни и стабилни пари; (4) свобода на международната търговия; (5) регулиране на кредита, труда и бизнеса.

Изследванията показват, че хората, живеещи в страни с високи нива на икономическа свобода, се радват на по-висок просперитет, повече лична свобода и по-дълъг живот.  

Докладът за 2012 г. е подготвен от Джеймс Гуортни, Робърт А. Лоусън и Джошуа Хол. Пълният доклад е достъпен на www.freetheworld.com.

 

За коментар на доклада:

Петър Ганев

02/ 952 62 66

 

Повече статии за икономическата свобода:

http://ime.bg/bg/projects/ikonomicheska-svoboda/