Икономически поглед върху антимонополното законодателство*

В българското политико-икономическо пространство непрекъснато се подхвърлят термини, като „монопол", „конкуренция", „регулации" и „държавна намеса". Обяснението, на значението, на всяка една от тези думи неминуемо изисква вмъкването и на останалите думи от гореспомената група. За съжаление се наблюдава един феномен, който се изразява в погрешното разбиране на това какво е монопол, как трябва да се гарантира конкуренцията на един пазар и какви са функциите на държавата в този контекст. А погрешното разбиране на теорията (а от там и грешно водените политики от страна на държавата) води до огромни негативни икономически последици. Конкретният пример за това как държавата провежда такива политики и как те на практика се отразяват на реалната икономика е съществуването на т.нар. антимонополно законодателство.

За да изясним значението и връзката между думичките, като „монопол", „конкуренция", „регулации" и „държавна намеса" трябва да изясним, каква е теоретическата концепция, която стои зад антимонополно законодателство и в последствие да се опитаме да даден няколко аргумента против съществуването му (в този си вид).

Теоретичната концепция на антимонополното право

Корените на икономическата логика, която стои зад въвеждането на антимонополното законодателство са някъде през 19век., когато марксистката теория казва, че развитието на монополите е неизбежно и вътрешно присъщо за не регулирана икономическа система изградена на базата на свободен пазар. Тоест, така структурираната логика казва, че фирмите опериращи на свободния пазар, в определен момент, бих сметнали за по-доходоносно да елиминират конкуренцията между тях и да сключат някакъв вид съглашения по отношение на търговията със тяхната продукция. Тази концепция се развива и намира изражение в т.нар антимонополен закон на Шърман (1890г.) и законът на Клейтън (1914г.), който забранява сливанията и поглъщанията, които " могат да ограничат конкуренцията " или " са насочени към създаването на монопол". Тоест антимонополното законодателство съществува с единствената цел да „предпазва" фирмите от някакви негативни влияния, като изкуствено покачване на цени или забавяне на технологични промени. Тоест това е т.нар. разумна причина за защита на „публичния интерес". Но дали тази теория е правилна? Съществува ли наистина проблем с монополите в условията на свободен пазар?

Свободен  пазар и конкуренция

Даже и да приемем, че в някой случай свободния пазар би могъл да предостави условия на определени фирми да монополизират (например) доставката на някакви суровини, но как и до кога те биха били способни да задържат този монопол, е това вече е доста спорно. От една страна такъв опит за монополизиране може да бъде доста скъп, а дори и икономически не основан, което логично ще откаже фирмата от него. От друга страна която и друга фирма оперираща в дадена икономика (или всяка фирма със свободен достъп до капитали) би била свободна да се конкурира с всяка фирма опитваща се да монополизира определен пазар или сегмент от този пазар. Тоест при наличието на свободен (не регулиран) всеки има свободата да развива своя продукт, свободата, която да стимулира иновативността, свободата да увеличава, намали или да пренасочи своето производство към дейности носещи по-голяма печалба. Всички тези предпоставки предоставят идеалната възможност на потребителя да се възползва от конкуренцията между фирмите и да направи възможно най-рационалния избор.

Всяка фирма която се опита да монополизира пазара би изгубила конкурентни предимства, което неминуемо ще създаде отлична предпоставка  за останалите участници да се възползват от тази ситуация. А тя (ситуацията) ще съществува до тогава до когато пазарът е „законово" отворен за нови доставчици и потребителите са „законово" свободни да изберат между алтернативни доставчици.

Именно тук е парадокса свързан с антимонополните закони и ролята на държавата. От една страна държавата създава това законодателство за да „предпази" конкуренцията, а от друга самата тя (държавата) със своите действия е носителя на т.нар. насилствена монополната власт[1]. „ Това е изключителния контрол в дадена производствена област, която е изкуствено затворена за конкуренция, така че онези, които контролират областта могат да налагат каквато поискат политика  на производство и цени независимо от пазара, неподвластни на закона на търсенето и предлагането. Важно е да се отбележи, че подобен монопол означава повече от липса на конкуренция, той означава невъзможност да се появи конкуренция"-Айн Ранд.

Тоест монопола е създаден не от участниците на пазара, а благодарение на различни правителствени действия, като: специални лицензионни режими, субсидии, чрез законови действия даващи определени привилегии на човек или организация, забраняващи на всички останали а навлизат в тази област.

Правилното разбиране за пазарните процеси и по-точно икономическата структура на пазара от типа laissez-faire ни води до извода, че единствената организационен механизъм на пазара, който ефективно ще пренасочва ресурси е този на свободния конкурентен пазар, където ролята на държавата се ограничава до защита на свободата на хората и правото им на свободно договаряне. Основното детерминанта за това дали има или няма монопол, не трябва да е големината на определена фирма, пазарния и дял или пък „ предписанията в антимонополното законодателство", а това дали има или няма бариери за влизане и излизане от бизнеса, тоест дали са налице предпоставките един бизнес да се развива на основата на конкурентните си предимства.

* Статията е публикувана за пръв път във вестник Класа на 27.09.2007 г.

[1] Айн Ранд, Капитализмът непознатия идеал