Икономически аргументи и вот на недоверие

Word Format (Word Format)

Последният вот на недоверие към правителството показа, че опозицията изглежда изпитва затруднения да формулира конкретни (разумни) аргументи срещу икономическата политика в момента. Нещо повече, искането за вот частично беше основан на аргументи, които са по-неразумни дори от политиката, срещу която е насочен вотът (т.е. за все по-силно държавно планиране и намеса на пазара – повече).

Тъй като в политически смисъл тази процедура е преди всичко инструмент за напомняне на задачите, с които е натоварена администрацията, предлагаме няколко конкретни аргумента, на които опозицията би могла да прави своите бъдещи „напомняния“.

Икономическата политика е само част от държавните решения, които влияят върху стопанската среда в България. Но тя е онази част, която може е продукт на съзнателно човешко действие и следователно най-лесно подлежи на промяна. Приемам, че в най-тесния си смисъл стопанската политика се отнася поне до следните области:

“ данъчно облагане;

“ парична политика;

“ държавна подкрепа за избрани фирми или отрасли от стопанството;

“ регулиране на пазарите (или държавни бариери пред конкуренцията);

“ приватизация.

Ако на правителството трябва да се припомня нещо във връзка със стопанската политика, то трябва да се отнася именно до тези области на държавно действие.

Предизборните обещания на по-голямата политическа сила в управляващата коалиция бяха по-скоро либерални. Те се отнасяха до повече стопанска свобода за гражданите и по-малко свобода за държавните чиновници. С такъв мандат беше натоварено правителството от парламента, който го излъчи. Въпреки че повечето послания преди парламентарните избори и непосредствено след тях бяха формулирани сравнително неясно, някои от решенията на администрацията със сигурност влизат в разрез с обещанията.

Ето какво наистина трябва да се припомни на правителството:

1. Данъчната тежест върху произвеждащите доход граждани остана почти непроменена. Измерена като дял на данъците и осигурителните вноски в брутния вътрешен продукт, тази тежест беше 27.6% през 2001 г. и 26.3% през 2002 г. Разбира се това е резултат от един друг вид политика, най-често наричана „социална“. През 2003 г. се очаква „социалните разходи“ и субсидии да бъдат около 6 млрд. лв., което прави по 3000 лв. на произвеждащ българин. Това със сигурност е в разрез с обещанията на правителството, според които все по-малко пари щяха да се харчат от държавата и все повече пари щяха да остават в частни ръце. Тук не разглеждаме ефектите от данъчно-осигурителната политика. Само припомняме какви бяха обещанията и каква е действителната политика.

2. Държавата продължи да създава неравностойни условия за правене на бизнес. Тя продължи да подкрепя едни групи българи за сметка на други. Това става по различни начини, но най-често виждаме, че правителството субсидира държавни фирми, опрощава дългове към бюджета на някои частни фирми, изкупува продукция с парите на данъкоплатците, „защитава родното производство“ с мита, налага минимални цени и др. Сметката естествено се плаща от останалите, непривилегированите участници на пазара.

3. Процесът на приватизация е фактически блокиран. Големите сделки срещат сериозна политическа опозиция в самата управляваща коалиция. Нещо повече, продажбата на останалите не толкова „стратегически“ дружества изглежда не се радва на голям консенсус. На всичкото отгоре станахме свидетели на една ренационализация – тази на авиокомпания „Балкан“. Точно обратното на обещанията за бърза приватизация.

4. Голямата част от формалните препоръки на Европейската комисия към българската стопанска политика не станаха факт. Такива бяха например: (1) решителната либерализиране на енергийния сектор, включително преструктурирането на НЕК и приватизацията на неговите части, приватизацията и демонополизацията на „Булгаргаз“, (2) намаляване на следприватизационния контрол върху новите собственици на бивши държавни активи, (3) възможно най-бързо завършване на приватизационния процес, (4) радикално намаляване на лицензионните и разрешителните режими. В рамката на общата политика, която цели членство на България в ЕС, това изглежда като сериозно разминаване между изразени намерения и провеждана политика.

Изглежда източникът на политики, които влошават стопанската среда, остава популярното разбиране, че в България правителството е натоварено със задачата предимно да преразпределя доход в икономиката, а не толкова да поддържа правила за правене на бизнес. Това изглежда се споделя не само от управляващите партии в парламента. В матрицата на това мислене източник на просперитет е правителството, а не предприемаческото усилие, откритието и доброволната размяна. Въпреки това напомняне за обещанията би било полезно упражнение.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.