Икономическата свобода и световната бедност

Докладът за Икономическата свобода по света 2008 г. включва ново изследване на Гуортни и Сет Нортън, професор по бизнес в колежа Уийтън, посветено на ролята на икономическата свобода в елиминирането на бедността със основен фокус върху Суб-сахарска Африка. 

Световните усилия са насочени към намаляването на бедността. Някои твърдят, че тя може да се преодолее чрез международна помощ. Други посочват важността на местните политики, особено тези, които укрепват икономическата свобода, Сет Нортън и Джеймс Гуортни изследват връзката между икономическата свобода и бедността. Използвайки различни измерители, те установяват силна правопропорционална връзка между икономическата свобода и намаляването на бедността и призовават за повече изследвания в тази насока. Сред откритията им изпъкват някои по-важни зависимости.

Както бедността, измервана с броя на хората живеещи с $1 на ден, така и тази отнасяща се до тези живеещи с $2 на ден, намаляват след 1980 г. Различни непарични индикатори на бедността също показват, че благосъстоянието на бедните се повишава през последния четвърт век.

Средната стойност на еднодоларовата бедност е 32,1% за държави (непретеглени според населението) с равнище на икономическа свобода под 5 единици (несвободни), в сравнение с 11,7% за държави с рейтинг между 6 и 7 (средно свободни). Тъй ката няма налични данни за еднодоларовата бедност в развитите и много от бързо развиващите се страни, в това сравнение няма държави, които имат резултат над 7 (свободни).

В първоначалното иконометрично изследване на икономическата свобода и бедността между 1980 и 1995 г., авторите откриват, че когато рейтингът на Икономическата свобода по света от 1980 г. е с една единица по-висок, държавите постигат по-голямо намаление на еднодоларовата бедност с 4,68 процентни пункта между 1980 и 2004 г. Една единица увеличение на рейтинга между 1980 и 1995 г. се асоциира с намаляване на бедността с 5,21 процентни пункта.

„Ако дадена държава приеме реформи, подкрепящи икономическия растеж, ще се подобри ли благосъстоянието на бедните? Теорията показва, че отговорът на този въпрос е „да", но значителните намаления на бедността отнемат време", – казва Нортън.

Авторите стигат до извода, че институциите и политиките в повечето суб-сахарски държави са силно несъвместими с икономическия растеж. Провалът на правната система в защитата на правата на собственост, ограниченията, поставени пред търговията и тежкото регулиране и високите административни разходи върху бизнеса подкопават икономическия растеж, защото задушават ползите от търговия, предприемачество и инвестиции. Имайки предвид, че суб-сахарските държави са по-скоро малки, големите търговски бариери са просто разрушителни.

Пълният текст на изследването на български е достъпен тук (pdf)!