Икономическа свобода и просперитет
Word Format
(Word Format)
На 9 юли институтът „Фрейзър“ публикува своя годишен индекс на икономическата свобода (достъпен на www.freetheworld.com), изготвен от професорите Джеймс Гуортни и Робърт Лоусън с помощта на международна мрежа от 59 изследователски института (сред които е и Институтът за пазарна икономика). Индексът включва 123 страни, измервайки 38 различни показателя, сред които са правителствените разходи като дял от икономиката, пределни данъчни ставки, независимост на съдебната система, мита, нетарифни ограничения, регулиране на бизнеса и трудовия пазар, ценова стабилност.
Страните, получаващи висока оценка в индекса на икономическата свобода, са тези, които разчитат основно на доброволната размяна и пазара, поддържат ценова стабилност, избягват да регулират бизнеса и труда, установяват правна рамка, която осигурява безпристрастно прилагане на договорите и защита на правата на собственост. Първите десет страни от класацията по икономическа свобода са Хонг Конг, Сингапур, САЩ, Нова Зеландия, Великобритания, Канада, Австралия, Ирландия, Швейцария и Холандия.
В долния край на класацията са страни като Алжир, Зимбабве, Конго, Мианмар, в които има висока инфлация, високи данъци, силно регулиране на бизнеса, държавна собственост върху икономиката и банковия сектор, военни конфликти.
Сред бившите социалистически страни най-високо място в класацията е достигнала Естония (16 място) заради бързите и дълбоки реформи, извършени в страната. Също напред са Унгария (35 място) и Чехия (39 място). Словения е на 73 място, а Хърватия, Полша и Словакия са на 77-мо място с оценка 6. България е на 103-то място с оценка 5,3 заедно с Турция и Венецуела (миналата година България имаше същата оценка, но беше няколко места по-напред). Непосредствено преди България са Китай, Пакистан и Колумбия. Най-назад в подреждането от бившите социалистически страни са Русия (112-то място), Румъния (116-то място) и Украйна (117-то място).
Това, което отбелязват авторите на индекса на икономическата свобода е, че той е свързан с много други икономически и социални показатели в съответните страни. Например, страните, в които средният индекс на икономическа свобода е по-нисък от 5 между 1980 и 2000 година, имат брутен вътрешен продукт под 10 000 долара на човек от населението. От друга страна, страните с индекс на икономическа свобода по-висок от 7 за периода между 1980 и 2000 година имат брутен вътрешен продукт над 20 000 долара на човек от населението.
Съществува и стабилна връзка между икономическата свобода и доходите в съответните страни. Така например в страните с най-висока икономическа свобода средният доход на един човек е почти 23 000 долара, докато в страните с ниска степен на икономическа свобода средният доход е около 3 000 долара. С други думи в страните с висока степен на икономическа свобода жизненото равнище на хората е значително по-високо от страните с ниска оценка за икономическата свобода. В следствие на това и продължителността и качеството на живота в тези страни са по-високи.
Между страните с висока и ниска икономическа свобода има и голямо различие по отношение на чуждите инвестиции. В групата страни с най-висока икономическа свобода чуждестранните инвестиции са 2657 долара средно на един работник, а в групата страни с най-ниска икономическа свобода чуждестранните инвестиции са 52 долара.
Едно от най-важните наблюдения на авторите е, че едно устойчиво увеличение на икономическата свобода с 1 пункт увеличава дългосрочния икономически растеж с 1 – 1,5%. В случая на България това означава, че ако икономическата свобода се увеличи с 3 степени, доходите в страната ще се изравнят с Европейския съюз след около 20 години. Ако се запази сегашното ниво на икономическа свобода в България, страната ще достигне нивото на ЕС след повече от половин век. Изводът е самоочевиден – ако се правят по-бързи реформи и резултатите от тях ще дойдат по-бързо.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
