И БЛС си прокараха идеите

Тази седмица и Българският лекарски съюз (БЛС) успя да притисне правителството със заплахи за протести. В деня, в който новият министър на здравеопазването официално встъпи в длъжност, му се наложи да подпише договорката между лекари и правителство, която отмени всякакви надежди за реформи в сектора. Въпреки, че документът се казва „Споразумение относно финансирането и реформата в системата”, в него няма дори и следа от идея за реално реформиране на нещо. Десетте точки в споразумението засягат главно финансирането на системата и най-общо се изразяват в искането на повече пари. Така за пореден път управляващите купиха спокойствието си с парите на данъкоплатците, а една група успя да си ги извоюва.

Какво пише в споразумението?

Ето какво всъщност казват 10-те точки в споразумението (можете да видите оригиналния текст на страницата на правителството). Ние представяме съкратен и опростен вариант с най-важното:

• Запазва се здравна вноска от 8%
• Каквото се събере се харчи – няма да се заделя в резерв за реформи
• Резервът на НЗОК се прехвърля към републиканския бюджет – 1,4 млрд. лв. за здраве вече не са пари за здраве, а просто за харчове
• БЛС и НЗОК ще регулират медицинските дейности – тоест да налагат правилата, които те ще трябва да спазват

Под текста стоят подписите на министъра на финансите, новият министър на здравеопазването, управителят на НЗОК и председателят на БЛС … и като гарант по изпълнението, разбира се, министър-председателя.

И воала – протестите, насрочени за 15 октомври 2010, бяха отменени.

Каква всъщност е сделката?

Едните търсят повече пари за бюджета, а другите – за здраве. По стечение на обстоятелствата парите са налични, просто трябваше да се подпише едно споразумение, което да загърби всякакъв обществен интерес. Ето за какво става въпрос:

1. Правителството търси пари да финансира бюджетния дефицит и най-лесното място за това е фискалният резерв. Там обаче има 1,4 млрд. лв., които са за здраве (целеви) и не могат да се харчат току-така.
2. Лекарите искат повече пари за здраве и най-логично гледат към 2-та процента вноска, която е предназначена за въпросния резерв.

Ситуацията е такава, че 2% от здравната вноска са предназначени за реформа на сектора и съответно не влизат текущо в джобовете на лекари и други в здравният сектор. Текущият интерес на лекарите е тези 2% да не се заделят, а да се харчат за здраве и съответно да стигат до техните джобове. За да пробутат тази своя идея на управляващите, те имат много силен коз – това са парите в резерва, които са за здраве, но не влизат в джобовете им и съответно те нямат интерес към тях. Правителството обаче има интерес да не са за здраве и да ги използва, за да финансира дефицита. Така се стига до сделка – лекарите се отказват от резерва за да получат текущо повече пари. Не че лекарите имат права над резерва, но това споразумение оставя всички активни страни доволни, а осигурените просто не са на масата на преговорите. Сделката е изцялоза сметка на хората, които са отделили 1,4 млрд. лв. за здраве последните години, а сега остават с нула. Не само че няма да има реформа, но и парите им ще потънат за други неща.

Какво може да се направи?

Да се наливат пари в нереформираната здравна система е безсмислено, те пак ще изтекат и няма да получим по-добро здраве. Вноската трябва да се запази на 6% и да започне реформа, която да повиши ефективността и разума в системата – това започва с премахване монопола на НЗОК.

Двата процента вноска, която отива за резерва на НЗОК, може просто да отпадне – нуждата да се трупат пари в този резерв става все по-спорна. Това (отпадането на вноска за резерва) може да се използва както за намаление на осигуровките, така и за прехвърляне на вноска към пенсиите – било то към държавата или към личната пенсионна сметка. Ако правителството ще потушава „бунта” на синдикатите и не може да излезе на глава с тях, то тези два процента могат да бъдат пренасочени към пенсионната система, без да се вдига общата осигурителна тежест.

По отношение на резерва на НЗОК, тези 1,4 млрд. лв. не бива да се харчат ей така за покриване на дефицита, а да се използват за максимално бърза реформа на здравето. Този резерв може да служи като гарант при разбиването на монопола на НЗОК, каквато е и всъщност първоначалната му цел.