Хронология на едно дело срещу Здравната каса
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Събитие: Решение на Софийски градски съд, ІІІ-В. Отделение, oтмени отказ на директора на НЗОК да даде достъп до бюджета и финансовите отчети на касата като незаконосъобразен. Делото бе заведено от Института за пазарна икономика, февруари миналата година. За отказан от Здравната каса достъп до обществена информация по бюджетите на Районните здравно-осигурителни каси. Фондация Програма Достъп до информация (адв. Александър Кашъмов) спечели още две дела, заведени от Сдружението на общопрактикуващите лекари – Велико Търново.
Хронология по делото: В края на февруари миналата година Институтът за пазарна икономика подаде писмено заявление (на основание чл. 24, ал.1 от ЗДОИ) до директора на НЗОК, с което поискахме да ни бъдат предоставени копия от бюджетите и отчетите за 2000 г. на Районните здравно-осигурителни каси; информация за банката, избрана от НЗОК, да оперира със средствата й, както и за процедурата по определянето й. Потърсихме информация и за размера на вложените от НЗОК финансови средства. Дни след това получихме писмен отговор на заявлението, с който директорът на Здравната каса отказа да ни предостави достъп до поисканата информация. След като Софийски градски съд разгледа делото преди дни постанови за незаконосъобразно решението на здравната администрация да откаже достъп до документи, свързани с финансирането на касата.
Мотиви: Мотивите за отказа бяха, че исканите документи представляват данъчна служебна тайна. Разпоредби на Данъчно-процесуалния кодекс обаче предвиждат защита на информация като ‘данъчна служебна тайна’ единствено за задължения, изпълнението на които е възложено на данъчните органи, не и на НЗОК. Освен това поисканата информация не попада в обхвата на защитена от закон тайна.
Коментар: Решението задължава директора на НЗОК да предостави достъп до информация по искането. В Закона за здравното осигуряване е записано, че задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципи като задължително участие, солидарност на осигурените при ползването на набраните средства, отговорност на осигурените за собственото им здраве. Сред тези принципи е и публичност в дейността на НЗОК, нещо, което досега касата не успя да постигне. Надяваме се, че след подобни решения на съда ръководството и администрацията на Здравната каса ще разберат, че публичност може да се постигне, само като се гарантира достъп на здравно осигурените до финансовата политика при разходването на набраните им за здравни цели финансови средства. Докато този момент настъпи явно ще се ‘инвестират’ ненужни средства и време (както на правораздавателни институции, така и на засегнати граждани), за да се задължат институции, финансирани от данъци и осигуровки, да работят, така както трябва да го правят – публично.
