Хайде стига с тази здравна реформа
Няма да има Рамков договор. Ще има Рамков договор. Цените ще се разработват от Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП). Цените няма да се разработват от АИАП. Ще се намалят средствата за болниците. Няма да се намалят средствата за болниците. Ще се закриват болници. Няма да се закриват болници. Ще се вдига здравната вноска. Няма да се вдига здравната вноска. Болниците няма да получават средства извън делегираните си бюджети. Болниците ще получават средства извън делегираните си бюджети.
Общо взето това са решенията на управляващите относно здравната реформа през последната една година.
Когато дойде на власт, новото правителство гръмко обяви, че ще прави реформа в здравеопазването. Гледайки положението тогава и сега, става ясно, че това са празни приказки и нито предишния министър Божидар Нанев, нито Ана-Мария Борисова знаят какво да правят. Във всеки случай положението не само че не изглежда розово, но продължава да чернее … за всички – пациенти, лекари, болници, бюджет.
Тази седмица отново имаше паникьосани и това бяха болниците, след като НЗОК изготви анекси към договорите им за намаляване на средствата. В началото на годината, когато правителството реши да намалява парите на болниците и лекарите вече подготвяха протест, една среща с премиера отмени намерението за орязване на средствата. Още тогава не беше ясно откъде ще дойдат те, но пък се разбра, че всяко решение е предпоследно и правителството, ако трябва, ще увеличи здравните вноски, но болниците ще могат да харчат, както и преди кризата. И сега – дежа ву. Подготвяните за септември протести заради ограничение на харченето до делегираните бюджети на болниците отново предизвикаха среща с премиера. Базирайки се на практиката, не е учудващо, че след срещата ще може да се харчи над прага, ама понякога (?!?).
Още един абсурд: една от изтъкнатите причините да се намаляват парите е заради 1,7 млн. души, които не плащат здравни вноски. Това не е причина! Това е следствие! Хората няма да искат да плащат, когато няма пряка връзка между размера на вноската и качеството на услугата, която получават. Наливането в бездънната яма на НЗОК не би могло да е стимул за по-висока събираемост. Но би могло да е стимул за повече източване! Така, дори на момента правителството да увеличи два пъти бюджета на болниците, парите пак няма да им стигнат.
Проблемът се корени в системата, а не в липса на средства. И тук е уместно да си припомним постоянното политическо говорене, че „пари в нереформирана система няма да се наливат”. Вярно, има опити това да се случи, но в действителност здравната реформа не започва от повече от две десетилетия, а болниците все нямат пари, медицинският персонал се оплаква от малки заплати, вноската на данъкоплатците се увеличава, а качеството на медицинските услуги е все така ниско и остава най-ниското в Европа.
Тогава защо всяко следващо правителство, въпреки добрите си намерения, не може да направи нищо? Ясно е, че реформата няма да е лека, но от отлагането й никой не печели. Това още веднъж доказва, че управляващите мислят краткосрочно и нямат политическа воля да направят малко по-голяма крачка. Време е най-после това да се промени. Пътят е ясен – цялостна промяна на концепцията на здравеопазване в България към една по-модерна, по-качествена и по-евтина здравна система чрез:
– разбиване на монопола на НЗОК и включване на частните здравни фондове, но за сметка на държавния дял, за да може пациентите да имат повече избор;
– въвеждане на система на лични здравни сметки, където всеки осигуряващ се ще знае за какво точно плаща;
– приватизация на болниците, за да може ефектът на конкуренцията и борбата за повече пациенти и лекари чрез по-добро управление да се задейства.
Всички тези неща могат да се случат и имат доказани работещи примери по света (Холандия, Швейцария, Сингапур). За това трябва ясен политически ангажимент и пристъпване към реални действия.
Дотогава, г-да управляващи, спрете да наричате «здравна реформа» всяка идея за козметична промяна, която така или иначе отпада до седмица.
