Гюрултията за нови самолети или политиката като предизборна кампания

Автор: Калоян Стайков / 13.10.2017
1 гласа, средно: 5.0 от 5

През последните три седмици една от основните теми в общественото пространство е „престрелката” между президента и представители на управляващата партия относно придобиването на нови бойни самолети.. Дебатите се водят задочно, по медиите, емоционално и без факти. Единственото, което стана ясно, е, че процедурата за придобиване на нови самолети, започнала въз основа на Дългосрочния инвестиционен План-програма на Министерството на отбраната до 2020 г., приет в началото на април 2011 г., ще бъде отложена за неопределено време.

От доклад на временната парламентарна комисия по темата от края на септември 2017 г. стават ясни някои подробности около проекта, които силно напомнят за проблемите при обществените поръчки, строителството на магистрали и ремонта на пътища, големите проекти в енергетиката и т.н. Накратко те могат да се обобщят като:

  • Постоянно увеличение на цената на проекта и неясен източник на финансиране;
  • Хаос при организацията на процеса и размиване на отговорностите;
  • Неясна правна рамка;
  • Ограничаване на участниците в процеса до персонал от въоръжените сили, което намалява наличната експертиза;
  • Необосновани изменения в условията на процедурата, които имат силно влияние върху крайния избор.

Въпреки че е ясно, че самолетите трябва да отговаря на оперативните и тактикотехническите изисквания на НАТО, все още не е ясно дали става въпрос за многоцелеви самолети или такива, които ще извършват единствено въздушно патрулиране. Това означава, че се прави оценка на техническите и финансовите параметри на различни самолети без да е ясно за какво ще се използват.

Според оценка на Министерството на отбраната (МО) от 2011 г., ако средногодишният му бюджет представлява 1,5% от БВП, то в периода 2014-2020 г. министерството може да осигури до 1,43 млрд. лв. за закупуване на нови самолети. Година по-късно МО прави нова оценка, според която при средногодишен бюджет от 1,45% от БВП в периода 2012-2020 г. то ще може да осигури около 700 млн. лв. С други думи при намаляване на първоначалната прогноза за бюджета на МО с 3,3%, осигурените средства намаляват с 50%, което изглежда, меко казано,  странно.

През 2014 г. е изготвен инвестиционен проект, който предвижда придобиване на самолетите на два етапа, като общата цена е ориентировъчно около 1,6 млрд. лв. През март 2015 г. е изготвен нов проект, който предвижда придобиване в един етап и стойност около 1,84 млрд. лв. През юни 2015 г. е изготвен нов проект с цена от 1,84 млрд. лв. до 2,3 млрд. лв. Последният проект, приет от Народното събрание, е от март 2016 г., който предвижда придобиване на половината самолети на стойност около 1,5 млрд. лв., което означава, че крайната цена за всички най-вероятно ще е близо до 3 млрд. лв. Всичко това показва как в рамките на около две години прогнозната цена на проекта се удвоява от около 1,6 млрд. до около 3 млрд. лв.

В резултат на доклада си, както и на „политическия консенсус от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност на 30 май 2017 г. за ускорена реализация на проектите за модернизация”, временната комисия към НС препоръчва МО да направи корекция на приетия през 2016 г. инвестиционен проект. В същото време министърът на отбраната смята, че „няма нужда да се бърза”, а негов приоритет е ремонтът и модернизация на старите самолети. Последното автоматично измества фокуса от спора от последните седмици за това какви нови самолети ще се придобиват към тема, която е решена преди шест години – трябва ли да се придобиват нови самолети или да се ремонтират старите?

Позицията на министъра на отбраната ще доведе до двоен разход – един път за модернизация и втори път за закупуване на нови самолети. Освен това, според приетия през 2016 г. инвестиционен проект, средногодишният разход за гориво за старите самолети е с около 14,5 млн. лв. по-висок в сравнение с нови такива, а разликата при техническата поддръжка е около 68,5 млн. лв. Т.е. всяка година отлагане на придобиването на нови самолети „натежава” на бюджета на МО с около 83 млн. лв. Ако към това се прибавят и наложените санкции срещу Русия по отношение на военното оборудване, изглежда като да не липсват причини за ускоряване на процеса по придобиване на нови самолети, още повече, че това е и правителствената позиция от средата на тази година.

Въпреки всички обективни причини за придобиване на нови самолети, купищата стратегически документи, инвестиционни планове и друга бумащина, както и всички ведомствени, междуведомствени и експертни групи, които се занимават с темата поне от шест години, продължаваме да гледаме как политиците се замерят с обвинения и сменят позицията си на 180 градуса без оглед на вече взети, „стратегически” решения. Уважаеми политици, предизборните кампании приключиха и избирателите гласуваха за своите избраници. Време е да си свършите работата, за която са ви избрали. Вместо това с действията си пораждате сериозни съмнения за външен натиск, търгуване с влияние и корупция, докато държавата продължава да плаща комисионни, консултации, високи разходи за поддръжка на стари самолети и прочие излишни харчове.