Грешниизводи за демографското развитие в България

 

Тази седмица бяха представени основните изводи от доклад, поръчан от Икономическияи социален съвет* на тема “Проблемите на демографското развитие и предизвикателстватапред демографската политика на България”. Докладът е изготвен от експертипо демография от БАН, УНСС, социолози, синдикалисти и представители на работодателскиорганизации. Ето и коментар на някои от основните наблюдения и твърденияв него.

Според доклада “Особено тревожно е, че засилената икономическа емиграцияе износ на раждаемост, на образованост и квалификация”, които сазаплащани от цялото население”. Широко разпространеното схващане, чеемигрантите, още повече икономическите, изнасят знания, придобити в странатаи финансирани от цялото общество не се крепят на здрава логика. Според наскороприключило изследване на ИПИ, годишният размер на парите, изпращани от българскиемигранти обратно в страната е поне 613 млн. евро за 2003 г. (тук няма какда се калкулират парите, изпращани “на ръка” чрез познати, както и трансферитечрез международните мрежи като MoneyGram и др.). Това представлява 49.64%от преките чуждестранни инвестиции за този период (за сравнение през 2002г . те са били 55.9%, а през 2001 г. – 52.94%). Същите емигрантски париформират поне 10% от пазара на недвижими имоти в последните години.

Според същото изследване, по-голямата част от емигрантите не притежаватвисше образование; повече от половината се предполага, че имат средно образование,така че твърдението, че само високо образовани хора напускат страна същое спорно.
Сметките на ИПИ по отношение на разходите за образование на един човек,сравнени с парите, които емигрантът изпраща показват, че тези разходи сезаплащат в почти пълен размер през всяко година от пребиваването на емигрантав чужбина.

 

2001

2002

2003

Емигрантски пари (млн.евро)

472,5

531,7

613

Дял от бюджетните разходи

Образование

77,5%

76,8%

87,9%

Здравеопазване

77,3%

72,3%

84,6%

Източник: Докладна ИПИ “Стимулии влияние на миграцията в контекста на присъединяването към ЕС (случаятс България) ”

 

 

Социалните измерения на профила на българските емигранти се изразяват виздържане на семействата им в България, “освобождаване” на работни местаи придобиване на нови знания и предприемачески умения, които използват следкато се завърнат.

От тук следва, че паричните и социални ефекти от наличието на българскиемигранти са предимно положителни и загубата на ресурси ще бъде компенсиранаот тях, и едва ли има правителствена програма, която да може да генерирасъщите ползи.

Друго наблюдение на анализа е, че “Демографското свиване е пряк рискза държавна цялост. Фактически са обезлюдени големи територии от държавата,изоставени са уникални природни ресурси за производство и икономика.”.Това твърдение не звучи сериозно, още повече от орган, който по презумпцияпредставлява гражданското общество. Желанието и възможността на хората ибизнеса да използват природните ресурси зависи от средата и условията, коитодържавата създава за това. При наличието на много на брой регистрационнирежими, високи социални осигуровки и неефективна съдебна система не е чудно,че дори и уникалните природни ресурси не се използват. Удачен пример затова е забраната за продажба на земя на чужди граждани и въвеждането напредпазни клаузи и мораториум за чуждестранна собственост върху българсказемя и недвижимости. Тъй като от години неформално това не е пречка за осъществяванена такива сделки, то облагодетелствани са единствено посредниците на тезисделки, а всички останали са потърпевши (собствениците на земя получаватпо-ниска (при други равни условия) цена, когато решат да я продадат).

Според доклада “Очертава се недостиг на работна сила и съответно предпоставкиза сезонен или постоянен „внос” на човешки ресурси още през следващите5 – 7 години.”. Когато един работодател не може да намери местни хора,които да вършат определена работа, то той е принуден да търси алтернативи.Точно това е причината българските емигранти относително лесно да намиратработа в чужбина. Друг е въпросът дали тя отговаря на тяхната квалификацияи знания. Недостигът на работна ръка в България е голям проблем и води доповишаване на заплатите за определени професии без това да е пряко свързанос качеството на положения труд. Затова например в строителството в моментасредната заплата на квалифициран работник е по-висока от средната за страната(без да броим облекло, храна, транспорт). Около 10% от увеличението на себестойносттана квадратен метър жилищна площ се дължи на повишената цена на труда. Възможнорешение за тези сектори в този случай би било “внос” на работници.
Успешен пример как подобен внос на работна сила повишава общото благосъстояниее Ирландия, която за 10 години с либерализиране на имиграционната си политикаи подобряване на бизнес средата привлича имигранти с високо образованиеи спестявания.

“Няма оторизирани държавни институции, които да анализират, оценявати разработват съответните политики за разрешаване на демографските проблеми.”
Хората ще решат да имат деца, когато се почувстват достатъчно сигурни, чеще могат да им осигурят достойно бъдеще. Това означава високи доходи, предвидимоств държавната политика, ниски данъци, ефективна съдебна система и защитана правата на собственост, на кредиторите и на изпълнение на договорите.Никоя държавна институция не може да разработи такава политика, която целенасоченода повлияе на това решение на хората. Тук трябва да отбележим, че решениетоза емигриране е на първо място предимно лично, а след това семейно решение.Всеки човек преценява сам за себе си предимствата и недостатъците от емиграцията,но е логично твърдението, че при дългосрочно подобряване на общата икономическасреда и изгледи за по-добър живот в бъдеще хората да остават. В този смисъл,политиката на държавата не трябва да се съсредоточава към създаване на стимулиза връщане на емигриралите, а за стимули хората да остават.

И на последно място трябва да отбележим някои от препоръките, с които завършвадоклада. Сред тях са въвеждане на европейски форми на подоходно облагане.Както неведнъж ИПИ е заявявал, подобно семейно облагане е абсолютно безсмисленои ефектът от него ще е увеличена бюрокрация и непостигане на поставенитецели. Вместо това, е необходимо намаляване на общата данъчна тежест за всички,което ще доведе до висок икономически растеж, повишени доходи и сигурност,което ще стимулират раждаемостта в страната. Интересно е също защо при продължаващатаостра демографска криза в цяла Европа, ние възприемаме “техния” модел наданъчно стимулиране на раждаемостта при положение, че този механизъм явноне помага там.

Друга препоръка е предоставянето на данъчни преференции за работодатели,които наемат млади специалисти веднага след дипломирането им. Тук трябвада се замислим защо това не става в момента. Абсолютно неефективната образователнасистема в момента не произвежда работна сила, която да е достатъчно атрактивназа да бъде наета от работодателите. От друга страна, предоставянето на каквитои да било преференции е явна “дискриминация” спрямо останалите хора в трудоспособнавъзраст.

 

 

––––––––

* Консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданскотообщество по икономическото и социалното развитие (чл. 1, ал.1 от Законаза Икономически и социален съвет). Съветът е съвещатетелен орган и издавастановища проекти на закони, национални програми и планове относно икономическотои социалното развитиер които се разработват по предложение на председателяна Народното събрание, на Министерския съвет, както и в случаите, определенисъс закон.

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.