Голямото обсъждане на бюджета в парламента

Автор: Петър Ганев / 03.11.2017
1 гласа, средно: 5.0 от 5

За поредна година в Народното събрание се проведе голямото обсъждане на проектобюджета за следващата година. Голямо, защото на първо четене традиционно се прави съвместно гледане на трите бюджета (държавния бюджет, бюджетите на НОИ и на НЗОК) от трите ресорни комисии в парламента. Като прибавим и всички гости – тръгвайки от институционалните (БНБ, Фискален съвет и т.н.) и стигайки до заинтересованите страни (работодатели, синдикати, професионални организации и т.н.), както и множеството журналисти, зала „Изток“ на Народното събрание просто се пукаше по шевовете. Смислен дебат почти няма как да се проведе, но винаги има някои проблясъци.

Позициите на ИПИ по Бюджет 2018 вече са известни и могат да бъдат проследени в множество статии: виж например за растежът и реформите, за бюджетния баланс, за дискреционните мерки, за реформата в образованието, за детските надбавки и т.н.  Тук само ще коментираме някои наблюдения от проведеното обсъждане в парламента.

1)      Правят ли се реформи през бюджета?

Тази тема винаги излиза на преден план в края на годината. Водещият аргумент на финансовия министър е, че през бюджета не могат да се правят реформи. Секторните политики зависят от съответните министри, а бюджетът просто отразява реалностите. Това обаче не е съвсем вярно. Бюджетът наистина не може да прави реформи насила, но ако реформи има, то те ще се отразят в проекта на правителството. Критиката не е лична – никой не пита финансовия министър защо лично не е разписал реформите в бюджета. Критиката е обща и основателна – на база на това, което четем в проектобюджета за следващата година, става ясно, че значими положителни реформи през 2018 г. не се предвиждат. Аргумент в стил „питайте онзи министър защо не си е стегнал къщата“ е безсмислен от гледна точка на данъкоплатеца.

2)      Защо здравеопазването се превърна в тотален провал?

Най-видимият пример за тезата с реформите и бюджета е дискусията, която се проведе за бюджета на НЗОК. Абсолютно всички в залата (управляващи, опозиция, професионални организации и т.н.) се надпреварваха да описват провалите за здравеопазването в страната. Разбира се, тъй като бюджетът в сектора ще се напомпа с близо500 млн. лв. допълнително през следващата година, лично заинтересованите страни не бяха докрай критични и се фокусираха върху разпределението на тези средства. Така или иначе, осъзнаването, че здравеопазването е продъдена система е масово сред политиците. Самият финансов министър каза, че „системата е пропита от интереси и се краде много“. А вижда ли се в проектобюджета нещо, което да прекъсне това крадене? Не.

3)      Колко бързо да консолидираме?

Макроикономическият дебат в залата беше около въпроса за бюджетното салдо и темпа, с който свиваме дефицита. Тук остава загадка защо говорим за темп на консолидация и свиване на дефицита при положение, че такъв отдавна нямаме. Към края на октомври тази година консолидираният бюджет е на излишък от 2,4 млрд. лв. В най-лошия вариант тези средства ще бъдат напълно похарчени и бюджетът ще завърши с нулево салдо. Това обаче пак не би обяснило защо при растяща икономика и покачване на данъци (за около 450 млн. лв.), следва да се предвижда дефицит от 1,1 млрд. лв. през 2018 г. Това не е подобряване, а напротив – влошаване на фискалното салдо.

4)      Левите смениха Гърция с Румъния?

Алтернативната теза на балансираното бюджетно салдо е за рязко покачване на разходите в бюджета и раздуване на бюджетния дефицит по примера на Румъния. Подобна теза беше напълно подкрепена както от левите политици, така и от представителите на синдикатите. Забележете, че тезата се разширява до аргумент за по-високо преразпределение през бюджета (ръст с 5 до 10 процентни пункта от БВП), което на практика означава рязко вдигане на данъците – разбира се, визират се преките данъци. Това еважно уточнение – проповедниците на харчене по румънски модел искат да вдигнат рязко дефицита и постепенно да покачат значително данъчната тежест и то конкретно върху работещите българи. Преди години такъв пример се взимаше и от Гърция, после нещата не се развиха много добре и говореното за гръцкия пример така изчезна, все едно никога не го е имало.

5)      А къде отиде говореното за ниски данъци?

Парадоксално, но след като в предизборните си програми почти всички партии говореха под една или друга форма за намаление на данъци, а в последните месеци ляво-синдикални структури уж правят кампания в тази посока, на обсъждането на проектобюджета не беше изказаха нито една теза в подобна посока. Нещо повече, никой не се изказа срещу покачването на осигурителната вноска за пенсии. ИПИ беше единствената организация, която взе думата и защити позиция за отмяна покачването на данъците през 2018 г.