Гнетът на регулирането*

Какво мислите за регулирането – дали то е твърде малко или пък твърде много? Въпреки че съответното количество правни норми е очевидно, ние трябва да разполагаме с обективни доказателства за ръста на федералното регулиране.

Наскоро беше публикуван Докладът за годишния бюджет на регулативните органи, изготвен от Сюзан Дъдли от Центъра Меркатус към Университета “Джордж Мейсън” и Мелинда Уорън от Центъра “Вайденбаум” към Вашингтонския университет.

Споменатото изследване показва, че разходите и броят на регулативните органи продължават да нарастват много по-бързо, отколкото инфлацията и населението, което в реално изражение означава, че ние се превръщаме във все по-регулиран народ. В доларово изражение, като се отчита инфлацията, разходите за федерално регулиране са се увеличили от 2,3 милиарда долара през 1960 г. на 38,9 милиарда долара през настоящата финансова година. Това представлява над 14-кратно увеличение. Броят на регулаторите е нараснал от 57 000 през 1960 г. на повече от 240 000.

Нормативната уредба се увеличава много по-бързо в сравнение с правителствените данъци и разходи. Без преувеличение можем да кажем, че понастоящем има множество правителствени агенции, които упражняват разпоредителни функции в областта на здравеопазването и безопасността, транспорта, работното място, околната среда, финансите и банковото дело и редица други специфични сфери на бизнеса и други дейности.

Правителството отклонява средства от частния сектор чрез данъци и последващо разходване, но също така и посредством регулиране. Според г-жа Дъдли и г-жа Уорън “Кодексът на федерални нормативни правила” (1) понастоящем заема над 20 фута от книжната лавица”.

През последните 40 години федералните данъци и разходи като процент от БВП нарастваха много бавно. Това обаче не се отнася за нормативната уредба. Правителствените служители се научиха да отдават предпочитание на регулирането пред облагането, тъй като много често те могат ефективно да постигнат целите си и да спечелят власт чрез нормативната уредба, отколкото чрез данъците и разходите, тъй като тя е твърде неразбираема и избирателите не са толкова наясно дали е налице нарушаване на техните права.

Степента на данъчно заробване може да се измери, разглеждайки данъците като процент от доходите, които асоциацията “Американци за данъчна реформа” (АДР) (2) изчисляват за Деня на данъчната свобода (3).

Има различни видове регулации. Времето, което се губи и цената за съобразяването и спазването с правилата, като оставим настрана загубата на лична свобода, сами по себе си не дават такава ясна представа, както изчисленията за Деня на данъчната свобода. Следователно, ни се дават приблизителни измерители като нарастването на бюджетите за регламентиране и на персонала на регулаторните органи.

Проблемът във връзка с тези показатели се състои в това, че персоналът и преките разходи за създаване на правна уредба често пъти са много малка част от общите разходи за икономиката.

Въпреки значението си, изследването на Дъдли и Уорън разглежда единствено регулирането на федерално равнище, а не на равнище щати и местни органи или на равнище световни институции (като например, Организацията на обединените нации, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международния валутен фонд и други), които участват активно в регулирането.

За разлика от данъците, издаваните всяка година предписания се натрупват и срокът на повечето от тях никога не изтича. Вероятно няма човек, който да познава милионите наредби, на които е подложен (повечето от тях са предизвикателство за здравия разум). Поради това всеки човек, дори и този, който няма болни амбиции, е изложен на риска от преследване.

Прекомерното количество наредби е свързано с много проблеми. Те задушават новаторството и рано или късно убиват икономическия растеж. Капиталистическата система, единствената система, която може да даде устойчиво икономическо развитие и непрекъснато подобряване на равнището на живот, зависи от новаторството и неподчинението за създаването на онова “ново”, което е необходимо за развитието на системата.

Свръхрегулираната държава може да убие капитализма и в резултат от това – човешкия прогрес. Стагнацията в повечето от страните от Европейския съюз отчасти се дължи на въвличането в бюрократично регулирана държава, отколкото на демократичната капиталистическа държава на свободния пазар.

Но най-голямата опасност от регулираната държава се състои в това, че тя разрушава личната свобода. Тоталитарните комунистически и фашистки общества зависят от държавата, за да регламентират почти всички аспекти на човешкото поведение, за да упражняват контрол. Ние и други демокрации несъзнателно се движим в тази посока.

Какво да се прави? Изказаха се някои добри предложения, но нито правителството, нито Конгресът проявиха активност.

Всяка година “Бюджет за регулиране” трябва да упражнява контрол върху нарастване на регулирането. Въпреки че анализ на разходите и ползите е задължителен за повечето нови регулации, нито Конгресът, нито настоящото или предишните правителства проявиха достатъчно сериозност по отношение на прилагането му. Необходимо е Конгресът да изисква всяко регулиране да влиза в сила само след цялостен, професионален, обективен и сериозен анализ на ползите и разходите, и само след като се установи, че ползите очевидно надхвърлят разходите (включително загубата на свобода).

С оглед на практическото му прилагане съдилищата трябва да могат да налагат санкции, включително отстраняване и глоби, на правителствените служители, които не спазват изискването за извършване на анализ разходи-ползи. От друга страна, Конгресът трябва да позволи на частни лица да подават иск, ако са убедени, че анализът на ползите и разходите не е направен както следва, или въобще няма такъв.

Ако в близко време Конгресът не предприеме такива действия, ние все повече ще заприличаме на стагниращата, потисническа и бюрократична “Стара Европа”.

–––––––––––––––––––––

*Публикувано на 23 юни 2005 г. във вестник Washington times.

(1) Кодексът на федералните нормативни правила (http://www.gpoaccess.gov ) е кодификация на основните постоянни правила, публикувани във Федералния регистър от изпълнителните служби и агенции на федералното правителство. Кодексът съдържа 50 части , в които са описани широк кръг от области, предмет на федералното регулиране. Всеки том от кодекса се актуализира всяка календарна година, като всяко тримесечие се публикуват актуализациите.

– Част 1-16 се актуализира на 1 януари
– Част 17-27 се актуализира на 1 април
– Част 28-41 се актуализира на 1 юли
– Част 42-50 се актуализира на 1 октомври

Всяка част се състои от глави, които обикновено носят името на агенцията, която издава тези правила. От своя страна, всяка глава е разделена на раздели, които се отнасят до конкретните области на регулиране. Когато тези раздели са големи, те могат да се подразделят на подраздели.

Списък на агенциите с посочването на мястото, в което са цитирани в кодекса е даден в Appendix C of the U.S. Government Manual http://www.gpoaccess.gov/gmanual/index.html

(2) Асоциацията “Американци за данъчна реформа” е основана през 1985 г. от Гроувер Норкист по предложение на президента Р. Рейгън. Принципно асоциацията се противопоставя на всяко едно повишаване на данъците. На Интернет страницата може да се прочете кредото на АДР: “Ние вярваме в система, където данъците са по-прости, по-честни, плоски и по-прозрачни, както и по-ниски, отколкото са сега. Властта на правителството да контролира нечий живот произлиза от властта му върху данъците. Ние сме убедени, че тази власт трябва да бъде сведена до минимум.” (по-подробно виж: http://www.atr.org).

(3) Денят на данъчната свобода отговаря на основния въпрос: каква е цената, която нацията плаща на правителството? Ние разделяме най-достоверните суми за събиране на данъците на най-достоверните данни за приход. Отговорът за тази година е, че плащаме 29.1 процента от доходите си, което е равнозначно да работим за правителството от 1 януари до 17 април.

Бюрото за икономически анализи към Министерството на търговията е най-авторитетният източник за данни, както за доходите, така и за цялостното събиране на данъци.