Глобалните неравенства изчезват с растежа на световната икономика

Автор: Ксавиер Сала-и-Мартин* / 17.08.2007
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Предлагаме Ви кратко резюме на интересна статия, представяща резултатите от голямо изследване свързано с измерването на глобалните неравенства в доходите в световен мащаб, на Ксавиер Сала-и-Мартин, публикувана в годишния доклад на „Индекс за икономическа свобода 2007 на фондация Херитидж и "Уолстрийт Джърнъл".

В „епохата на глобализация", множество изследвания предлагат противоречиви изводи за общите нива на бедност, и неравенството на доходите в световен мащаб. Привърженици или противници, всички наблюдатели са съгласни, че бързата интеграция на международните икономики е едно от най-важните събития в света след Студената война..

Много критици заклеймяват глобализацията като форма на краен капитализъм, който не се интересува от бедните по света. На конференция през есента на 2001 г., например, Ноам Чомски заявява, че "Неравенствата се увеличават през периода на глобализацията - в самите държави и между тях.". За да аргументират своите твърдения обаче, подобни анти-глобалистки активисти разчитат на Доклада по Програмата за развитие на човека на Обединените нации за 1999г., в който погрешно се твърди, че:

Разликите между доходите на най-бедните и най-богатите страни са продължили да се увеличават. През 1960 г., 20-те процента от хората по света в най-богатите държави са имали 30 пъти по-голям доход от този на най-бедните 20%. - през 1997г, 74 пъти... Разликите се увеличават както между държавите, така и в самите държави..[1]

Въпросът е как може да се докаже, че глобализацията повече е помогнала, отколкото е  навредила на бедните по света?

Използван метод за измерване на бедността

Емпиричната литература занимаваща се с конвергенцията между държавите показва, че дисперсията[2] на доходите на глава от населението между държавите има тенденция към повишаване с времето, феномен, който Робърт Баро и Ксавиер и Аз нарекохме σ-отклонение.[3] Държавите са полезни като мерни единици, ако искаме да проверим теориите за растежа, защото много от политиките или институциите разглеждани в тези теории са на национално ниво.

Ако обаче се интересуваме от това дали стандартите на живот на бедните хора се подобряват по-бързо от тези на богатите, тогава правилната единица е по-скоро индивид, отколкото държава: нарастването на дохода на глава на населението на Китай е много по-важна от тази на Лесото, защото в Китай има много повече хора. Всъщност Китай има два пъти повече жители от всички африкански държави взети заедно, въпреки че Африка има около 35 независими държави. Няма причина да се подценява благополучието на един китайски селянин в сравнение с един сенегалски фермер, само защото населението на Китай е по-голямо от това на Сенегал. Анализите в традиционната литература върху конвергенцията, използващи за мерна единица държавата, не помагат да се получи отговор на въпроси като този колко хора по света живеят в бедност, как равнищата на бедност са се променили през последните няколко десетилетия или дали неравенствата между гражданите нарастват с времето.

Една по-добра оценка за нарастването на индивидуалните неравенства e претеглената спрямо населението дисперсия на логаритъма от дохода на глава от населението, вместо обикновената дисперсия на логаритъма от дохода на глава от населението, която дава еднакво тегло на всички държави, независимо от тяхното население.

Използването на претеглено спрямо населението разпределение на дохода на глава от населението (от националните сметки) е стъпка в правилната посока, но не е достатъчно, за да предостави точни оценки на концепции като равнища на бедност или индекси за неравенства на доходите. В тези трябва да се добави дисперсия между държавите, фактор, който трябва да бъде включен, ако трябва да бъдат конструирани чувствителни оценки на Световното разпределение на доходите (WDI).

Резултатите

Поразителният резултат от изследването е, че претеглената дисперсия НЕ се увеличава монотонно с времето. Както е показано от Т. Пол Шулц и от Стийв Даурик и Мухамад Акмал,[4] претеглената дисперсия се увеличава през по-голямата част от 60-те и 70-те години, но достига пика си през 1978г. След това претеглената дисперсия започва да спада, и това се корени във факта, че Китай, с 20% от населението на целия свят, поддържа много добри темпове на икономически растеж, а от там и непрекъснато увеличаващ се доход на глава на населението. Този ефект се усилва през 90-те години, когато икономиката на Индия, с други 1 млрд. души население, започва своя процес на бърз и стабилен икономически растеж.

Оценките на световното разпределение на доходите за периода 1970-2000г. имат за резултат няколко интересни урока:

Първо, глобалните равнища на бедност, определени като частта от световното разпределение на доходите, намираща се под прага на бедността, са намалели значително през последните три десетилетия. Ние доказахме това твърдение за четирите най-широко използвани прага на бедността. Равнищата на бедност са били намалени почти тройно, според всички четири прага на бедността, и общият спад в броя на бедните хора по света е между 212 и 428 милиона души. Ние демонстрирахме, че това също е вярно за всички възможни прагове на бедност;

Второ, впечатляващото намаление на бедността по света скрива неравномерното представяне на различни региони по света. Източна и Южна Азия са отговорни за голяма част от този успех. Африка, от друга страна, явно се е придвижила в обратната посока;

Трето, след като е останало непроменено през 70-те години, неравенството значително е намаляло през последните две десетилетия. Основната причина е, че доходите на някои от най-бедните и най-населени страни по света (най-вече Китай и Индия, но също и много други държави в Азия) бързо са се доближили до доходите на гражданите от страните от ОИСР. Този ефект е бил с по-голяма сила от ефекта на конвергенция, предизвикан от лошото представяне на африканските държави;

Четвърто, разделянето на неравенството на 2 компонента: неравенство „в границите на държавите" и „между държавите" отразява факта, че неравенствата в границите на държавите са се увеличили през разглеждания период. Въпреки това, спадът в неравенството между държавите компенсира първия ефект и произвежда общо намаление на световното неравенство в доходите;

* Ксавиер Сала-и-Мартин е професор по икономика в Колумбийския университет, САЩ


 


[1] Програма за развитие на ООН, Доклад за развитието на човека 1999, на адрес http://hdr.undp.org/reports/global/1999/en/.

[2] Дисперсията е статистически термин. Параметър на разпределението - мярка за разсейването около средното

[3] Robert J. Barro and Xavier Sala-i-Martin, "Convergence," Journal of Political Economy, Vol. 100, No. 2 (April 1992), pp. 223-251.

[4] T. Paul Schultz, "Inequality and the Distribution of Personal Income in the World: How It Is Changing and Why," Journal of Population Economics, Vol. 11, No. 3 (1998), pp. 307-344; Steve Dowrick and Muhammad Akmal, "Contradictory Trends in Global Income Inequality: A Tale of Two Biases," mimeographed, Australian National University, March 2003.