Футбол и Пари

Напоследък упорито се говори, че ЕС и УЕФА подготвят своеобразна революция във футбола. Пред въвеждане е система за контролиране на разходите във всички европейски клубове. Планът има за цел да се спре „бясното" наливане на пари във футбола и да се изравнят възможностите на европейските отбори. Идеята е това да се постигне чрез въвеждането на „таван за заплатите", което на практика означава отборите да имат право да дават за заплати на играчи само до половината от своите приходи.

Защо в ЕС не обичат богатите?

Основният аргумент на ЕС в подкрепа на промените е, че видите ли ако въведем тези ограничения ще избегнем бъдещи недоразумения като Роман Абрамович. Милиардерът няма вече да може да примамва звезди с фантастични възнаграждения, които да финансира със собствени средства, а ще трябва да преценява кой си заслужава парите и кой – не.

Истината обаче е, че Абрамович и сега си прави тази преценка. Парите са си негови и само той може да реши на кого и колко да дава. Ако плати огромна сума пари за някой уникален футболист, това ще е страхотно и за двамата. Ако пък профука парите си за някой некадърник, това си е за негова сметка. Защо ЕС трябва да се намесва в отношенията клуб – футболист?

Интересна е и идеята за изравняване на възможностите на отборите. Когато разсъждаваме по този въпрос, трябва да се разграничим от личните си интереси и да мислим за футбола като цяло. Ясно е, че въвеждането на подобна практика ще е от полза за всички български отбори, които са неравностойни във финансово отношение на западните отбори. Точно големите отбори ще бъдат ощетени. Състезанието обаче не предполага равни възможности. Винаги има по-добри отбори и винаги ще има най-добър. Магията на футбола идва от това, че всички искат да са номер едно и правят всичко по силите си за постигането на тази цел. Всеки, който дава парите си за даден клуб, прави футбола по-интересна и завързана игра. Да, именно парите правят играта равностойна. Вижте какво стана през последните 15 години, когато започнаха да текат реки от пари в футбола. Всички сме чували клишето „вече няма слаби отбори". Това наистина е така. И това се случи благодарение на хората, които дават парите си за тази игра. 

Парите носят щастие

Футболът носи щастие на стотици милиони по света. Нормално беше този спорт да се превърне в огромна индустрия. През 2006 г. доходът на 20-те най-големи клуба в света е бил над 3,3 млрд. евро. Това обаче по никакъв начин не ощетява магията на играта. Магията винаги ще я има, а парите само допринасят за нея. Нека вземем за пример най-скъпо платения футболист в света – Роналдинъо. Ако бъде възприет този „таван на заплатите", той би следвало да бъде основният губещ. В момента Роналдинъо получава 8,5 млн. евро, като това е само чистата му заплата без премии и реклами. Все ми се струва, че бразилецът си ги заслужава. Питайте феновете на "Барселона". Или треньорът на "Селта". Той навремето също си заслужаваше парите.

Победите на любимия отбор носят радост на хората. Никой не се интересува от счетоводния баланс на клуба. Ако има собственик, които да се грижи за това, значи всичко е наред. Феновете на всички клубове в България не спират да се надяват, че ще се намери някой да налива пари в отбора им. Собствениците го правят с цел печалба, но и заради самата тръпка. Парите, победите и усмивките вървят ръка за ръка и оформят историята на всеки клуб.

Финалът и Лигата

В Атина се изправят два от най-титулуваните отбори в историята на футбола. Спорът е за най-престижното клубно отличие и 100 млн. евро приходи според „Мастъркард". Футболистите на единия отбор прекарват огромна част от времето си в слънчева Италия и между другото взимат 110 млн. евро под формата на заплати. Противниците им пък идват директно от града на Бийтълс и ако са верни на химна си най-вероятно не идват съвсем сами. Те покрай тренировките и мачовете заработват около 95,6 млн. евро от заплати. Като разгледаме данните за приходите на двата отбора (Милан – 238,7 млн. евро и Ливърпул – 176 млн. евро) можем само да се радваме, че ЕС не е въвел вече разгледаните ограничения. Ливърпул очевидно не отговарят на условието за максимум 50 % от приходите да са за заплати на играчите. Най-простата сметка показва, че Джерард трябваше да си остане в Англия (заедно със заплатата си) и така всички условия щяха да са изпълнени. Без него обаче има опасност да се изгуби интригата. Все пак ако Милан поведат пак с 3:0 на полувремето, нали пак ще той трябва да поведе отбора.

Шампионската лига има и едно друго име – „Лигата на богатите". Това име не е случайно. Там са събрани най-добрите футболисти от целия свят и то срещу съответната сума. Създаването на „галактически" отбори изисква галактически средства. Понякога тези средства не дават резултат, но понякога магията се получава. Достатъчни е да видим историята на Реал Мадрид (най-много приходи за 2006 година – 292 млн. евро) от последните 10 години, за да разберем, че понякога се получава, а понякога не, но общо взето парите са абсолютно необходими.


Свързани публикации.