Фокус върху разходите
През изминалата седмица държавните финанси отново бяха в центъра на вниманието. Дефицитът в бюджета за първите два месеца, по-високата здравна вноска и новите указания на НАП бяха все теми, които предизвикаха сериозни дебати. Заговори се дори за увеличаване на плоския данък!!! Това, което прави впечатление във всяка една от тези теми, е ясният фокус, който се поставя върху приходната част на бюджета. Има дефицит, ето защо трябва да увеличим приходите; за да има пари за болниците, трябва по-висока здравна вноска; за да има повече приходи от осигурителни вноски, трябва да се налагат стриктни указания от НАП. Именно това лежи в основата на всички дискусии – нуждата или желанието за повече приходи в бюджета.
Всяка една от тези дискусии си заслужава, особено по отношение на ефекта за приходите от вдигането на данъците върху труда, но това не променя цялостния фокус на дебата – приходи, приходи, приходи. Това залитане по отношение на приходите е колкото логично и обяснимо, толкова и вредно.
Когато говорим за фискална политика е нормално да обърнем поглед към финансовият министър – все пак той стои в основата на провежданата политика. С какво обаче се занимава финансовия министър? Той отговаря за приходите в хазната. НАП и Митниците са под шапката на финансовия министър, което го превръща в човека, който е изцяло отговорен за състоянието на приходната част на бюджета. Да, данъчните ставки зависят от правителството, но веднъж зададена рамката, всичко е в ръцете на финансовия министър. Какво се случва обаче по отношение на разходите? Тук отговорността пада върху всички – на всички нива в държавата се правят разходи, като всеки отговаря за малка част от общото. Да, гласува се бюджет, но тук думата на финансовия министър не е императив. Отново правителството има думата и веднъж зададена рамката, започва голямото харчене. Тоест, един събира парите, всички ги харчат.
В тази обстановка е нормално фокусът винаги да бъде поставян върху приходите. Финансовият министър просто поставя акцент върху това, което работи всеки ден и което ежедневно зависи от него. Това обуславя и фискалната политика на страната – разходите изглеждат неконтролируеми, докато приходи биват нагаждани спрямо тях. Този тип политика трябва да се забрави и да остане в миналото. Фокусът винаги трябва да бъде поставян върху разходите и въобще ако има нещо, което трябва да се контролира ежедневно в тази държава, то това са публичните разходи.
Публичните разходи лежат в основата на всичко. Приходите в държавната хазна съществуват само и единствено за да финансират някакви харчове на държавата. В основата на всеки бюджетен дефицит също стои само едно нещо – разходите на държавата.
В момента сме изправени пред ясен избор – или да продължим да нагаждаме приходите към разходите, които са „неприкосновени”, или да се фокусираме върху всеки един разход и да завалят неудобните въпроси: Какъв е смисълът от точно този разход? Какъв е постигнатият резултат от този разход? Нужен ли е той? Ако мислите, че плащате много на държавата под формата на данъци и осигуровки, както и че държавата не харчи парите ви по най-добрия начин, то вие вече сте направили своя избор.
Миналото правителство харчеше рекордни средства, а по думите на новите ни управници почти всичко е било измами, схеми и злоупотреби. Е, сега новото правителство е замислило да похарчи още повече пари. Как така, ако спрат схемите и злоупотребите, пак ще трябват толкова много пари? Масово министри заговориха за провалени скъпоструващи програми на министерствата, но вместо да ги закрият, решиха да ги преструктурират. Точно както вместо да се съкращава администрацията, тя постоянно бива преструктурирана. Всички искат да бъдат ефективни, но не и като режат разходи. Е, така няма как да стане.
Държавата трябва да започне да оптимизира работата си. Оптимизира е политически коректния израз, но за да съм по-ясен ще нарека нещата с истинските им имена – говорим за сериозно съкращаване на държавни разходи, закриване на програми и освобождаване на голям брой държавни служители. И то сега, а не с бюджет 2011.
