Фискални и социални въздействия на предложения „данък вредни храни“

Автор: "КС2" и "denkstatt България" / 11.09.2015
0 гласа, средно: 0.0 от 5

| изтегли пълен текст на работния доклад |

Ще направим опит да проследим фискалните и социалните въздействия от предполагания закон за „вредните храни“.

Абстрахираме се от специфичния характер на данъка, за който нямаме информация. Теоретично са възможни няколко варианта: а) акциз; б) продуктова такса за въпросните храни; в) възстановяване на данък оборот за тях и/или г) корпоративен подоходен данък в някаква форма. За тези видове облагане административните разходи (по прилагането) са различни.

Приемаме, че данъкът ще бъде в диапазона на заявеното от Министъра – между 3 и 10 сто е най-близо до акцизното облагане. Съответно са разработени три варианта, описани по-долу. За да избегнем излишно усложняване, смятаме, че разходите по прилагането са еднакви независимо от типа данък, който би бил приложен.

Допускания и базови постановки 

Неизбежно е, че в тази липса на информация по повод тип данък и неговата ставка, изчисленията са донякъде стилизирани. Те се основават на следното:

  • Основните параметри и съотношения (дял на брутната добавена стойност и печалбата в оборота) се запазват като през 2014 г.;
  • Реализираните приходи от акцизи (такси) означават намаляване на потреблението със съответния размер, като общото потребление се изменя в зависимост от еластичността на търсене спрямо цената и промяната в цената на облаганите стоки. В резултат от въвеждането на новия данък/такса се намалява оборотът на фирмите, добавената стойност в тях, брутните печалби и разходите за труд (фондът работна заплата), броят на заетите лица и съответно потреблението на работниците в тях;
  • Приходите от акцизи (такси) се използват за покриването на бюджетния дефицит;
  • Намаляването на бюджетния дефицит означава по-малък допълнителен държавен дълг, което спестява разходи за лихви за държавния бюджет;
  • Лихвеният процент по новоемитиран държавен дълг (със срок до падежа 5 години) е 1% годишно;
  • Еластичността на търсене на подлежащите на облагане стоки спрямо цената е -1 (т.е. за всеки 1% увеличаване на цената търсеното количество се понижава с 1%);
  • При данъчна ставка от 3% се приема, че събираемостта на данъчните приходи ще бъде 100% (оптимистично допускане). При по-високи данъчни ставки (например, 9%) стимулите за избягване на данъчното облагане водят до понижаване на събираемостта до 90%[1]; в това предположение не се включва загубата на конкурентност, търсенето на заместители и заместващ внос – те са разгледани отделно;
  • Данъчната ставка по предложените акцизи е между 3% и 10%. В третия разгледан сценарий се използва ставка от 9%, тъй като тя е достатъчна за реализиране на брутни приходи от 150 млн. лв., какъвто размер се обсъжда в публичното пространство от защитниците на идеята;
  • Целият данък/такса се поема от потребителите, т.е. цените се увеличават с размера на данъка;
  • Оценките са направени по базови цени от 2015 г.

 

Сценарии на социално-икономическото въздействие на новия данък: Резултати 

Първи сценарий (според аргументите на привържениците на новите акцизи) 

  • За реализирането на 150 млн. лв. приходи от акцизите (таксите) е необходим оборот от 5 млрд. лв. на облагаемите стоки; (този оборот е условен – действителният оборот за 2014 г. е около 2,5 пъти по-нисък);
  • Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1,3 млн. лв.;
  • При този сценарий се очаква загуба на приблизително 2 864 работни места;
  • При данък от 3% увеличението на цените спрямо базовия сценарий е също с 3%, което води до намаляване на потреблението с 3%;
  • Намаленият оборот със 145.5 млн. лв. в икономиката води до по-ниска брутна добавена стойност (58,9 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 15 млн. лв.;
  • Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1,5 млн. лв.;
  • Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 130,3 млн. лв.;
  • Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат поне 4,4 млн. лв. – това са чисти разходи за съобразяване, т.е. това са средства, които не биха отишли за инвестиции или някаква друга производствена употреба.

 

Втори сценарий (според действителните данни) 

  • Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв.;
  • При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новите акцизи ще бъдат 58,2 млн. лв.;
  • Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 0,5 млн. лв.;
  • При този сценарий се очаква загуба на приблизително 1 145 работни места;
  • Намаленият оборот в икономиката (от 58,2 млн. лв.) води до по-ниска брутна добавена стойност (23,6 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 6,01 млн. лв.;
  • Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 0,6 млн. лв.;
  • Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 52,12 млн. лв.;
  • Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат минимум 1,75 млн. лв.

 

Трети сценарий (данъчна ставка от 9% за постигане на заложените фискални цели от 150 млн. лв. приходи) 

  • Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв.;
  • При данъчна ставка от 9% и събираемост от 90% приходите от новия данък/такса ще бъдат 156,3 млн. лв.;
  • Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1,2 млн. лв.;
  • При този сценарий се очаква загуба на приблизително 3 076 работни места;
  • Намаленият оборот в икономиката (от 156,3 млн. лв.) и избягването на данъчното облагане води до по-ниска брутна добавена стойност (63,3 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на млн. лв.;
  • Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1,6 млн. лв.;
  • Нетните ползи за бюджета при този сценарий 119,2 млн. лв.;
  • Разходите на бизнеса за съобразяване/избягване се очаква да бъдат 4,7 млн. лв.

[1] В публикация на Европейската комисия от 2014 се посочва, че делът на неотчетената икономика в България е 13,4%.  За повече информация виж European Commission, Tax Reforms in EU Member States: 2014 Report, European Commission Taxation Papers, Working Paper N. 48 – 2014.