11-09-2015

Фискални и социални въздействия на предложения „данък вредни храни“

| изтегли пълен текст на работния доклад |

Ще направим опит да проследим фискалните и социалните въздействия от предполагания закон за „вредните храни“.

Абстрахираме се от специфичния характер на данъка, за който нямаме информация. Теоретично са възможни няколко варианта: а) акциз; б) продуктова такса за въпросните храни; в) възстановяване на данък оборот за тях и/или г) корпоративен подоходен данък в някаква форма. За тези видове облагане административните разходи (по прилагането) са различни.

Приемаме, че данъкът ще бъде в диапазона на заявеното от Министъра – между 3 и 10 сто е най-близо до акцизното облагане. Съответно са разработени три варианта, описани по-долу. За да избегнем излишно усложняване, смятаме, че разходите по прилагането са еднакви независимо от типа данък, който би бил приложен.

Допускания и базови постановки

Неизбежно е, че в тази липса на информация по повод тип данък и неговата ставка, изчисленията са донякъде стилизирани. Те се основават на следното:

Основните параметри и съотношения (дял на брутната добавена стойност и печалбата в оборота) се запазват като през 2014 г.;
Реализираните приходи от акцизи (такси) означават намаляване на потреблението със съответния размер, като общото потребление се изменя в зависимост от еластичността на търсене спрямо цената и промяната в цената на облаганите стоки. В резултат от въвеждането на новия данък/такса се намалява оборотът на фирмите, добавената стойност в тях, брутните печалби и разходите за труд (фондът работна заплата), броят на заетите лица и съответно потреблението на работниците в тях;
Приходите от акцизи (такси) се използват за покриването на бюджетния дефицит;
Намаляването на бюджетния дефицит означава по-малък допълнителен държавен дълг, което спестява разходи за лихви за държавния бюджет;
Лихвеният процент по новоемитиран държавен дълг (със срок до падежа 5 години) е 1% годишно;
Еластичността на търсене на подлежащите на облагане стоки спрямо цената е -1 (т.е. за всеки 1% увеличаване на цената търсеното количество се понижава с 1%);
При данъчна ставка от 3% се приема, че събираемостта на данъчните приходи ще бъде 100% (оптимистично допускане). При по-високи данъчни ставки (например, 9%) стимулите за избягване на данъчното облагане водят до понижаване на събираемостта до 90%[1]; в това предположение не се включва загубата на конкурентност, търсенето на заместители и заместващ внос – те са разгледани отделно;
Данъчната ставка по предложените акцизи е между 3% и 10%. В третия разгледан сценарий се използва ставка от 9%, тъй като тя е достатъчна за реализиране на брутни приходи от 150 млн. лв., какъвто размер се обсъжда в публичното пространство от защитниците на идеята;
Целият данък/такса се поема от потребителите, т.е. цените се увеличават с размера на данъка;
Оценките са направени по базови цени от 2015 г.

Сценарии на социално-икономическото въздействие на новия данък: Резултати

Първи сценарий (според аргументите на привържениците на новите акцизи)

За реализирането на 150 млн. лв. приходи от акцизите (таксите) е необходим оборот от 5 млрд. лв. на облагаемите стоки; (този оборот е условен – действителният оборот за 2014 г. е около 2,5 пъти по-нисък);
Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1,3 млн. лв.;
При този сценарий се очаква загуба на приблизително 2 864 работни места;
При данък от 3% увеличението на цените спрямо базовия сценарий е също с 3%, което води до намаляване на потреблението с 3%;
Намаленият оборот със 145.5 млн. лв. в икономиката води до по-ниска брутна добавена стойност (58,9 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 15 млн. лв.;
Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1,5 млн. лв.;
Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 130,3 млн. лв.;
Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат поне 4,4 млн. лв. – това са чисти разходи за съобразяване, т.е. това са средства, които не биха отишли за инвестиции или някаква друга производствена употреба.

Втори сценарий (според действителните данни)

Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв.;
При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новите акцизи ще бъдат 58,2 млн. лв.;
Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 0,5 млн. лв.;
При този сценарий се очаква загуба на приблизително 1 145 работни места;
Намаленият оборот в икономиката (от 58,2 млн. лв.) води до по-ниска брутна добавена стойност (23,6 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 6,01 млн. лв.;
Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 0,6 млн. лв.;
Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 52,12 млн. лв.;
Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат минимум 1,75 млн. лв.

Трети сценарий (данъчна ставка от 9% за постигане на заложените фискални цели от 150 млн. лв. приходи)

Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв.;
При данъчна ставка от 9% и събираемост от 90% приходите от новия данък/такса ще бъдат 156,3 млн. лв.;
Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1,2 млн. лв.;
При този сценарий се очаква загуба на приблизително 3 076 работни места;
Намаленият оборот в икономиката (от 156,3 млн. лв.) и избягването на данъчното облагане води до по-ниска брутна добавена стойност (63,3 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на млн. лв.;
Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1,6 млн. лв.;
Нетните ползи за бюджета при този сценарий 119,2 млн. лв.;
Разходите на бизнеса за съобразяване/избягване се очаква да бъдат 4,7 млн. лв.

[1] В публикация на Европейската комисия от 2014 се посочва, че делът на неотчетената икономика в България е 13,4%. За повече информация виж European Commission, Tax Reforms in EU Member States: 2014 Report, European Commission Taxation Papers, Working Paper N. 48 – 2014.