Финансови кампанийности

На 14-ти февруари Министерството на финансите обяви, че започва “кампания в подкрепа на стабилната макроикономическа среда у нас”. Според министерството тази инициатива е част от подготовката на страната за успешно членство в общия европейски пазар, чрез “изграждане на национална стопанска идентичност”. Освен това авторите на кампанията целят “да се подпомогне потреблението на български стоки и услуги” и “да се стимулира производството и износа”, което ще допринесе за “подобряване на платежния баланс на страната”, както и “ще намали неблагоприятния ефект в социалния, икономически и финансов сектор в процеса на разрастваща се пазарна конкуренция” в рамките на единния европейски пазар.

Като част от кампанията министерството обяви и конкурс за основни послания и лого на кампанията. В конкурса целите на кампанията са обявени като “развитие на българското производство, повишаване приходите на хората и хазната, подобряване на платежния баланс, повишаване на заетостта и жизнения стандарт.”

В тази активност на министерството /по-вероятно на PR-отдела/ има няколко сериозни проблема:

  • Внушава се, че чрез комуникационна кампания може да се подкрепи стабилната макроикономическа среда. Стабилната макроикономическа среда зависи в огромна степен от политиката на правителството – от това дали се намаляват данъците, от това дали се прахосва бюджетният излишък, от това дали валутният борд остава до приемането на еврото или ще се премахва, от това дали се дават държавни гаранции за безсмислени проекти /като АЕЦ “Белене” или автомагистрала “Тракия”/, от това дали ще се реформира фондът за гарантиране на депозитите в банките или той ще продължи да изкривява банковата среда и т.н. По никакъв начин една комуникационна кампания няма да промени тези фактори.
  • Цели се изграждане на национална стопанска идентичност, което много подозрително прилича на лозунг от периода на социализма, не само лингвистично, но и като същност. Не може да се допусне в една свободна и демократична страна да се провежда кампания за изграждане на някаква национална стопанска идентичност – това може да се прави в авторитарни и диктаторски страни, в които един човек определя какво трябва да мислят останалите, т.е. каква идентичност да имат те. В свободното общество всеки човек има собствена идентичност и легитимна цел на държавата е да защитава възможностите и свободата на всеки да има такава идентичност – чрез ефективна полиция и съдебна система. По никакъв начин не може да се приеме за нормално да се използват пари на данъкоплатците, за да се прави опит за промиване на мозъците на тези данъкоплатци.
  • Десетилетия наред България беше изолирана от развития свят, българите не можеха да потребяват качествени и модерни стоки от чужбина. След падането на комунистическите ограничения хората имат достъп до тези стоки, които са им необходими. Свободната търговия също така осигурява интегриране на българската икономика в световната и оптимално възползване от международното /пазарно/ разделение на труда. И изведнъж някакви хора в Министерството на финансите решават, че това им пречи и трябва да се подпомага потреблението на български стоки и услуги, за да се подобри платежният баланс. При малко повече иновативност хората в министерството можеха да предложат да се насърчава потреблението на китайски или виетнамски стоки, защото са по-евтини и ще натоварват по-малко платежния баланс.

Министерството на финансите не бива да се меси в свободния избор на хората – изкуственото подпомагане на потреблението на български стоки означава да се намали конкуренцията между българските и чуждите стоки, а това гарантира спад на качеството на българските стоки. Единствено постоянната конкуренция за потребители /без помощта на правителството/ може да принуждава българските производители да произвеждат качествени стоки, които се търсят от пазара и то на приемливи цени.

  • Една от най-странните причини за започващата комуникационна кампания е “подобряване на платежния баланс”. Ако погледнем платежния баланс виждаме, че има дефицит по текущата сметка, но също така забелязваме по-голям излишък по финансовата сметка. С други думи, платежният баланс е положителен и няма нужда да се подобрява с комуникационна кампания. Още повече, че не е и възможно такова нещо да стане.
  • В целите се посочва и “стимулиране на износа”. Ще посочим две мнения, които обобщават критиката срещу стимулирането на износа. Според Генералната счетоводна служба на САЩ „Правителствените програми за финансова подкрепа на експорта могат по-скоро да пренасочат производството между различните сектори в икономиката, отколкото да увеличат общото ниво на заетост в икономиката.“ Службата за изследвания към Американския Конгрес пък твърди: „Повечето икономисти се съмняват, че една страна може да подобри благосъстоянието си в дългосрочен план чрез субсидиране на износа. Вътрешната икономическа политика е основният фактор, определящ лихвените проценти, капиталовите потоци и валутните курсове, които в крайна сметка определят общото ниво на износа на една страна. Това означава, че на национално ниво субсидираният износ просто пренасочва производството между секторите в икономиката вместо да увеличава общата икономическа активност и субсидира външното потребление за сметка на местната икономика.“
  • Едно от най-вредните твърдения е, че комуникационната кампания и резултатите от нея “ще намали неблагоприятния ефект в социалния, икономически и финансов сектор в процеса на разрастваща се пазарна конкуренция”. Това предполага, че разширяващата се пазарна конкуренция води до неблагоприятни ефекти и затова е нужна комуникационна кампания, която да направи някакви неща, които да решат тези неблагоприятни ефекти. След като Министерството на финансите разпространява вуду-твърдения, че реформите и пазарната конкуренция имат неблагоприятен ефект не е чудно, че реформите стават бавно и България е по-бедна от всички страни от ЕС и всички кандидатки за членство.

Кампанията на Министерството на финансите е недомислена и вредна ПР акция, която само затвърждава съмнението, че правителствената политика се ръководи не от солидни икономически принципи, а от вуду-вярвания.

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.