Финансиранетона демокрацията: предистория

Законът за политическите партии (ЗПП) беше резултат от преговоритена Кръглата маса между тогавашните комунисти и зараждащите се демократи.

Откакто беше разработен и приет през април 1990 г. той не бе променяндо 2001 г. В страстите на предизборната седмица се промъкнаха идейнипроблясъци – повечето от тях безумни, както за промени на регламентаза партиите, така и на този фондациите. Един от резултатите от настоящитескандали и морализаторство ще бъде промяна в тези регламенти. Политическипартии и експерти ще се тупат в гърдите, за да покажат кой е по-прозрачен.Когато започнат тези процеси, не е лошо да се има предвид предисторията.

Непорочното зачатие
Законът за политическите партии (ЗПП) беше резултат от разговоритена Кръглата маса между тогавашните екс-комунисти и зараждащите седемократи.

Това беше един от законите, които позволиха провеждането на първитепост-комунистически свободни избори през юни 1990 г. ЗПП не налагашесъществени ограничения върху източниците на финансиране на партиите.Той изброява четири от тях: членски вноски, дарения и завещания, доходиот стопанска дейност и правителствени субсидии. Субсидиите бяха формулираниусловно: “държавата може да субсидира участието на политическите партиив избори, както и дейността им в зависимост от броя на народните представители,в рамките на определените за тази цел средства в държавния бюджет”.“Политическите партии не могат да получават помощи, дарения и завещанияот чужди държави и организации, както и от анонимни източници” (1),а на предприятията, институциите и организациите е забранено да спонсориратполитически партии (2). Финансовата „дейност“ на политическитепартии трябва да е публична, годишните финансови отчети трябва дасе публикуват в “Държавен вестник” всяка година преди месец март илидве седмици преди изборите, а контролът върху спазването на тези правилае възложен на “постоянно действуващ парламентарно-обществен органкъм Народното събрание” (3).

Пътят към 2001 г.
Тези разпоредби не се прилагаха през следващите единадесет години.Не беше публикуван нито един финансов отчет на политическа партия.Чужди организации активно финансираха дейността на политическите партии,макар това да не ставаше чрез пряко финансиране на изборни кампаниии често не директно на политически партии, а по-скоро на мозъчни центровеи фондации на политически партии.

Контрол и отчетност
По стара и неотменима българска правна традиция, видна дори в конституцията,баба меца контролира кацата, защото яде мед.
Постоянната парламентарна комисия беше създадена след първите избории действаше по време на мандата на Великото народно събрание (1990-1991г.) и на 36-тоНародно събрание (1991-1994 г.) под името Комисия пофинансовото и имущественото състояние на политическите партии.

През петте години на съществуването си комисията се събираше нередовно;депутатите (в комисията нямаше независими членове), които бяха включенив състава на комисията, не успяха да договорят процедури, чрез коитода приложат ЗПП.

През 1990-1991 г. партиите отчитаха начина на изразходване на субсидиите,получени от държавния бюджет (но не и на другите приходи). През 1992-1993г. бяха направени разкрития относно това как лидерите на някои маргиналнипартии са изразходвали средствата, отпуснати от държавата за предизборнитеим кампании. През 1992 г. комисията изготви проект за Закон за национализацияна недвижимото имущество на тоталитарните организации. Но тя не успяда контролира финансирането на политическите партии и, въпреки чеЗПП изисква съществуването й, от 1994 г. такава комисия практическиняма.

Парламентарната традиция
Парламентът гласува свой собствен бюджет и определя заплащането наотделните депутати, когато гласува собствените си Правила за работана Народното събрание (ПРНС). От 1990 г. насам съществува традицияразмерът на заплатата на всеки депутат да е равен на трикратния размерна средната работна заплата за страната.

Всяко тримесечие от 1990 до 2000 г. тя се актуализира (на базатана последния месец от предходното тримесечие); след избирането сидепутатите трябваше да обявят пред Комисията по бюджет и финанси семейнитеси имоти и доходи, а след това да подават такива декларации всякагодина. (По-късно такива декларации незнайно защо трябваше да се подаватвече в Сметната палата.)

Освен това, две трети от тази сума се считат за „представителниразходи“ и са предназначени да покриват разходите на депутатитеза технически асистенти, съветници и др. През 1990-1991 г. (по времетона Великото народно събрание) “представителните” средства са даванина всеки депутат; по-късно става традиция тези суми да се превеждатна парламентарните групи, които определят начина на тяхното разпределение(4).

Освен това депутатите имат и други привилегии: безплатно придвижванев обществения транспорт, покриване разходите за наем и застраховка“Живот“, безплатно преминаване по магистрали и частни пътища(макар все още да няма такси за ползване на магистралите в страната),до 40 самолетни билета годишно и др.; на депутатите е забранено давземат подаръци на стойност на месец повече от 20% от тяхната заплата(5).

Това са законните източници за финансиране на политически партиии отделни депутати. Към тях пълнотата на изчислението би изисквалада се добави и достъпа до някои услуги и стоки на по-ниски цени.
Единственият предвиден от закона контролен орган не съществува от1994 г., а в годините преди 1994 г. работеше лошо. Неговите функциине бяха прехвърлени на друг орган.

Етапи на развитието
Периодът между април 1990 г. (когато беше приет ЗПП) и 2000 г. сехарактеризира като период, в който не беше проведена никаква реформана слабо развитите и малко спазвани формални правила за политическофинансиране.

Могат да се разграничат три (застъпващи се) етапа на неформално,но широко разпространено финансиране на партии и депутати като факторза про-корупционно политическо поведение:

· Първоначалният етап от 1990-1991 г. Новите политически партии игрупи по интереси все още оформят облика си, но съществува нагласатада не се злоупотребява с публичните и обществени позиции с цел облагодетелстванена отделна партия, както и да се направи опит за провеждане на честнаконкуренция за публичните длъжности; на този етап традиционната управляваща(социалистическа, екс-комунистическа) партия използваше парична инепарична помощ от държавните агенции, за да подкрепи дъщерни фирми,учредени от партийни членове, както и кандидати за депутати. Те можехада ползват също държавна субсидия.

При новосъздадените конкурентни партии (демократи, некомунисти) всеоще действа феномена репутация и понякога работят чувството срам идобродетелта, наречена скромност. Те осъществяваха кампаниите си справителствени субсидии и чрез дарения (най-често чуждестранни) насвързани с тях граждански сдружения (6)(нерегистрирани по ЗПП). Победатана бившите комунисти на изборите през 1990 г. наложи погрешна схемана успешна изборна кампания; коалиционният кабинет през 1991 г. позволина демократите достъп до привилегировани сделки с възникващия частенсектор и с държавните предприятия, като по този начин осигури финансиранетона кампанията им през есента на 1991 г.

· По време на втория етап (1992-1997 г.) финансирането на политическитепартии и на предизборните кампании (на всички партии, били те вдясноили вляво от центъра) беше осигурено чрез вече създадената традицияна привилегировани контакти с правителството. Посредници се явявахакръговете, които контролираха частните банки и частните фирми за „улесняванеприлагането на договорните права“ (т. нар. “борци”). През тозипериод законодателната програма, с изключение на един период на доминиранена “гечевизма” (април 1995 – април 1996 г.) беше управлявана от „временни“мнозинства в парламента и от отделни депутати, получаващи „заплата“от определени компании. Цялото правителство на БСП стана заложникна назначените и поддържаните от него управителни съвети на губещитедържавни предприятия, но претендираше, че не ги затваря, за да неуволни работниците.

· Третият етап започна през 1997 г. и продължава до днес. Странатаотново се вписа в международен контекст. Управляващата (ите) партия(ии) се радва на вниманието на подкрепяните от самото правителствотодържавни и частните монополи. Назначените вчера мениджъри на държавнипредприятия, когато днес вече стават собственици на същите, но вечечастни предприятия, обикновено забравят да финансират облагодетелствалатаги партия. Кризата във финансирането се решава чрез търсене на новиизточници. Те условно се делят на три вида, според източника – фирми,които разполагат с лесни пари; програми на ЕС и фирми, създадени затяхното обслужване, привилегировани сделки. Нараства ролята на фондациите,но не толкова на международните и местни политически фондации, чиятополитическа ориентация е очевидна. Става дума по-скоро за организации,които изглеждат като типични креатури на свободата на сдружаване,могат лесно да се харесат за Европейски програми, по нищо не приличатна политика и единственото нещо, което работи в тях е някой счетоводителна временен договор за съставяне на отчети. Примери за такива организацииса: “Фондация Панкреатор за Европа”, “Бъдеще 1984”, “Децата на ПолскиТръмбеж – в Европа” (с извинение на жителите на този град) или “Съюзна куците коминочистачи за вселенска доброта”.

За съжаление, привилегированите договори и сделки с правителствотоостават основният източник на партийно финансиране за всички стадиина това развитие.

 

(1) Виж: ЗПП, Държавен вестник No 29, 1990, чл.17.1 и 17.2. Субсидиитеот “чужди граждани или група лица” могат – по тогава формулиранитеправила – да достигат респективно USD 500 и 2000 годишно.

(2) Пак там, чл.18 (по времето, когато беше приет ЗПП, всички предприятиябяха държавна собственост).

(3) Пак там, чл.21.

(4) Виж ПРНС, Бюджет на Народното събрание,чл. 3, 4 и 10; ПРНС, чл.100.3 и 100.4, Държавен вестник, No 44/1997.

(5) Виж пак там: чл.8 и 9.

(6) Според Постановление 133/1991 г. на коалиционния кабинет не плащахаданък фондации, асоциации, студентски кооперативи и др.


Свързани публикации.