Фиктивната социалност на Булгартабак

16.12.2006
0 гласа, средно: 0.0 от 5


През седмицата повече от 200 тютюнопроизводители от Гоцеделчевския крайпротестираха срещу забавеното изкупуване на тютюна и блокираха пътя ГоцеДелчев-София за около пет часа. Живи вериги бяха организирани и в Благоевградско(над хиляда души). Междувременно депутати са разговаряли с министър Дикмеза изкупуването на тютюна и за обезщетяването на производителите, чийтотютюн е пострадал през зимата от лоши атмосферни условия.

Това, което се случва с Булгартабак е полу-приватизация. Държавата се опитваедновременно да продаде част от предприятията, но и да запази “социалнитеси ангажименти”, както и да остави държавни други предприятия. Продажбатав пакет се видя, че не работи добре, като очевидната причина е, че държавнатанамеса и условия са твърде много за инвеститорите. Това обяснява и ограниченияинтерес и въобще липсата на такъв към някои от предприятията.
Съвсем основателни са опасенията, че придобиването на предприятие от Булгартабаквероятно ще означава солидарно носене на “социална отговорност” към настоящитеи всички бъдещи поколения тютюнопроизводители, което може да уплаши и най-рисковонастроените инвеститори, дори и тези, които познават добре пазара и правителството.Оценката на риска включва възможността следващи правителства да “създаватнови социални ангажименти”, така че общата социална дейност да се окажедоста по-скъпа дори и от най-песимистичните очаквания.


Част от управляващото мнозинство се противопоставя на досегашните опитиза продажба на Булгартабак, най-вече заради опасението, че след продажбата,въпреки всичко, е възможно да се изгубят част от възможностите за подкрепана тютюнопроизводителите, които са важни избиратели. Всъщност, ако предприятиятабъдат продадени въпросните избиратели ще загубят пряката си зависимост отдържавната политика. Вероятно има опасения, че при едно такова развитиеможе да сменят и политическата си ориентация. Тоест, съществуват стимуливъпросните производители да бъдат държани “под похлупак”, за да не могатда разберат ползата от приватизирането на отрасъла и да смятат избиранитеот тях политици за единствената възможност за поддържане на отрасъла.

Досега направените обещания от различни правителства създават очакванеза пожизнено изкупуване на тютюн и компенсиране на производителите при всякаквисъбития. Въобще отрасълът е пример за липса на пазарни отношения, така ченяма нищо учудващо в обстоятелството, че производителите на тютюн започватпротести при първите сигнали, че част от продукцията може да не се изкупиили, че може да не бъдат компенсирани, ако са произвели продукция, коятоне може да се използва за производство на цигари, но въпреки това следвада се изкупи, защото държавата има своята “социална роля”.

Пазарното решение би било, ако предприятията се продадат поотделно на откриттърг (или през борсата) без “социални ангажименти”, заедно и с пълното либерализиранена отрасъла. Така ще се създадат предпоставки за интензивно развитие натютюневия отрасъл в България, което по пазарен път ще подобри и положениетона тютюнопроизводителите. Заедно с това обаче, ще се премахне зависимосттаим от политически сили, което вероятно е и основната пречка за използванетона пазарни способи.

 

 



 

 

   

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).