Феноменът на предприемачеството

Тъй като предприемачите в известен смисъл олицетворяват пазарните сили, могат да бъдат определени за централна фигура в икономиката – „най-важният единичен играч в съвременната икономика" (Lazear, 2002). Много икономисти – от Хайек (1946) през Бомол (1968) до Бианки и Хенрексон (2005) – изказват мнението, че значимостта на предприемача в реалния свят не се отразява в достатъчна степен в икономическата теория. Сега вече са развити много теории за същността на предприемачеството. Нека разгледаме някои[*].

Предприемачеството като начин на ръководене. В програмите по предприемачество на много бизнес училища се засяга „управление на малкия бизнес". Предприемачите се приемат за ръководители на малък, семеен бизнес или стартираща компания. Предприемачеството съдържа рутинни ръководни задачи, връзки с рискови капиталисти и други източници за външно финансиране, развитие на продукта, маркетинг и т.н. За съжаление това разбиране за предприемачеството е достатъчно широко, за да бъде практически безсмислено, защото включва почти всички аспекти на управление на малък или нов бизнес и изключва идентичните задачи при управлението на голям или вече установен бизнес. Погледнато от друга страна, ако предприемачеството е просто набор от управленчески дейности или такива, които се отнасят до точно обособен вид фирма, не става ясно защо трябва излишно да обозначаваме тези дейности като предприемачески.

Предприемачеството като въображение или творчество. В този смисъл можем да асоциираме предприемачеството като дързост, смелост, въображение или творчество (Begley и Boyd, 1987; Lumpkin и Dess, 1996). Тези описания наблягат на персоналните, психологични характеристики на предприемача. В тази концепция той не е непремено елемент от общата сфера на взимането на решения, а израз на специализирана дейност, която някои особено надарени индивиди могат да извършват.

Предприемачеството като иновативност. Най-силно застъпената концепция за предприемачеството в икономиката е представата на Дж. Шумпетер за предприемача като иноватор. Шумпетер го описва като представящ „нови комбинации" – нови продукти, методи на производство, пазари, източници за снабдяване или индустриални такива, които преместват икономиката от предишното равновесно състояние чрез процеса, който Шумпетер нарича „съзидателно рушене" (Schumpeter, 1911). Осъзнавайки, че предприемачът няма място в общата равновесна система на Валрас, на когото Шумпетер се възхищава, Шумпетер дава на предприемача ролята на източник на икономическа промяна. Прави и ясно разграничение между предприемач и капиталист и остро критикува неокласическите икономисти, че смесват двете понятия. Неговият предприемач не се нуждае от собствен капитал или дори от работа в определена фирма. В концепцията на Шумпетер „хората действат като предприемачи, само когато наистина представят нови комбинации и губят характера си на предприемачи, когато трябва да изградят бизнеса си, след което се установяват и го управляват както всички останали" (Ekelund и Hébert, 1990: 569). По този начин дори предприемачът чрез иновативност да успее да се установи на пазара като монопол, получавайки неограничена възвръщаемост, „… потокът от доходи за предприемача в неговата предприемаческа роля трябва да бъде временен" (Baumol, 1993: 7).

Предприемачеството като бдителност или откритие. Може би най-голямата опозиция на концепцията на Шумпетер с определянето на предприемачеството като „бдителност" за печеливши възможности. Представена от Cantillon и J. B. Clark, тази концепция е доразвита от Israel Kirzner. Той, подобно на Хайек, описва конкуренцията като изследователски процес: източникът на предприемаческата печалба е огромната предвидливост – откриването на нещо (нов продукт, технология за съкращаване на разходите и др.), непознато за другите участници на пазара. Най-простият пример е за арбитър, който открива несъответствия в цените, които може да се използват за финансови облаги. В общия случай предприемачът е сигнал за нов продукт или по-голям производствен процес и прави всичко възможно да запълни тази пазарна ниша преди другите. По този начин успехът не идва от следването на някакъв ясно определен максимизационен преблем, а от знание или проницателност, които никой друг не притежава – отвъд дадената оптимизационна рамка.

Предприемачът според Kirzner няма собствен капитал. Той се нуждае единствено от сигнал за печеливша възможност и понеже няма никакви активи, няма несигурност. Критиците смятат това за дефект на концепцията на Kirzner. Според критиката същинската бдителност за печеливша възможност не е достатъчна за добиването на печалба. За да заслужи финансови облаги, предприемаът трябва да инвестира ресурси за реализирането на откритата печеливша възможност. Освен малкото случаи на покупка на ниска цена и продажба на висока цена, които са почти мигновенни, дори арбитражните транзакции изискват време. Продажната цена може да падне преди арбитърът да осъществи продажбата. Според Kirzner най-лошото, което може да се случи на предприемача, е пропускането на печелившата възможност. Предприемачите печелят и покриват разходите си, но не е напълно ясно как понасят загубите.

Предприемачеството като оценка/критика. Алтернативата на предварителните сметки е, че предприемачеството е субективно критично взимане на решение в условията на несигурност. Тази оценка се отнася главно до решенията на бизнеса, когато възможните бъдещи постъпления са неизвестни. Оценката се различава от бдителността, иновативността, дързостта и лидерството. Тя трябва да се разглежда в реални обстоятелства. Докато бдителността с относително пасивна дейност, оценката е активна. Предприемачите са „тези, които търсят печалба чрез активен стремеж за промяна. Те не приспособяват пасивно дейността си към известните вече очаквания или промени, които са ясни при определени обстоятелства. Те се стремят да се променят като направят възможно подобряването на собствените си условия и яростно се опитват да избързат и да се възползват от ситуацията" (Salerno, 1993: 123). Тези, които се специализират в критиката и оценката, са динамични, харизматични лидери. Взимането на решения в условията на несигурност е предприемачество, независимо дали включва въображение, креативност и лидерство.

Определение за предприемачество. Разглеждайки приноса на икономистите за изследване на предприемачеството, може да се сформира „предприемачеството като проявена способност и желание на индивидите да възприемат нови икономически въможности и да представят собствения си начин на разбирания на пазара в условия на несигурност. Следвайки Шумпетер, тези възможности могат да бъдат нови продукти, нови процеси, нови модели на организация и нови пазарни комбинации. Индивидите могат да изразят тази си способност сами като управители или собственици на фирми, наети предприемачи във фирми или като част от екипа в фирмите. Те го правят чрез взимането на несигурни решения за използване на ценни ресурси. И накрая – предприемачеството е поведенческа характеристика на личността.

[*] Статията е базирана на изследванe на DRUID: "Икономическата свобода и предприемаческата активност: някои международни доказателства", Working Paper No. 06-18