Фалитът – предизвикателство за реформа*
В свой доклад от 2010 г. Световната банка разглежда причините и последиците от фалити на фирми, както ролята на държавата и резултатите от различните нейни политики.
Световната икономическа криза от 2008 продължава да допринася за заниженото търсене на стоки и услуги, ограничените възможности за външно финансиране, свитите инвестиции и намалелите парични преводи от емигранти. Комбинацията от тези фактори изправя нарастващ брой фирми пред обявяване на несъстоятелност. През 2009 г. е регистрирана глобална тенденция за увеличаване на корпоративните фалити. Тяхното нарастване на годишна база е 4,9% в Япония, 5.88% във Великобритания, 11% в Германия и 40% в САЩ.
Предложенията за законодателни промени, регламентиращи по-ясно процедурата по изпадане във фалит, са постоянен обект на политически дискусии след разгара на предишната икономическа криза. Пораженията върху икономиките на Русия, Аржентина и източноазиатските страни са последвани от голям брой предложения за реорганизацията на изпадналите в несъстоятелност дружества. Но множеството идеи за по-стриктни закони при процедура по ликвидация, както и за по-ефикасна работа на съдебната система, не са въведени в практиката.
Въпреки зачестилите фалити на фирми в световен мащаб, съществуват чувствителни различия между интензитета на правните процедури в отделните държави. Това се обуславя от индивидуални регулаторни рамки, счетоводни стандарти и макроикономически фактори. Например, фалитите са по-редки в страни, чиито банкови системи са концентрирани в ръцете на няколко банки с голям пазарен дял. За тези страни са присъщи по-опростени отношения между бизнеса и банките. В държавите без изявени лидери на банковия пазар е характерна по-сложна капиталова структура на фирмите, свързана и със затруднено финансиране, което води до повече фалити. Някои страни не разполагат с достатъчно гъвкави закони и при изпадане в несъстоятелност се преминава директно към ликвидация на фирмите. Други страни притежават законодателство, позволяващо преструктуриранео на дружествата. Реорганизирането на изпадналите в несъстоятелност фирми зависи в най-голяма степен от способността да се разграничат жизнеспособните от нежизнеспособните, които трябват да бъдат ликвидирани своевременно, за да не натрупват допълнителни загуби.
Чисто теоретично, само най-конкурентните фирми на пазара ще просъществуват, а всички останали ще бъдат придобити от други или ще претърпят фалит. В реалността, обаче, има редица законови ограничения срещу преразпределянето на капитала и овладяването му изцяло от лидерите в съответния сектор. При положение, че ликвидацията на активи и разпределението на набрания капитал към кредиторите е колективна процедура, законът се стреми да разреши колективно проблема. Когато длъжникът изпадне в неплатежоспособност, всички кредитори имат стимул да прибягнат до бързи индивидуални искове, дори в резултат на това общият получен размер средства да е по-малък. За да се предотврати този сценарий, законът трябва да предоставя механизми, гарантиращи възможността за повторното използване на част от активите.
Важно за отбелязване явление е, че в процес на внедряване на иновации и преструктуриране нараства броят на неуспелите да оцелеят, но оцелилите стават по-ефективни, отколкото са били преди. За добър пример е считана реформата в Южна Корея. След икономическата криза през 1997 правителството прави възможно неефективните фирми да преустановят дейността си с по-малко последици за собствениците и служителите. Навлизането на нови фирми също се улеснява. Засилването на конкуренцията и същевременно осигуряването на по-поносими условия като последствия при ликвидация на несъстоятелно дружество, благоприятстват за увеличаваща се продуктивност и по-добро приспособяване на бизнеса. При възможност за „евтин фалит” фирмите, които работят на загуба, са стимулирани да напуснат пазара, докато при липса на такава възможност фирмите продължават да работят на загуба. С времето техните дългове значително нарастват, като много нисък процент успяват да се реорганизират успешно. Общият икономически ефект от такава политика е подчертано негативен.
Особен случай са развиващите се икономики. В резултат на нарасналите потоци от чуждестранни инвестиции в годините преди кризата огромен брой фирми започнаха своя дейност. Част от тях са филиали на международни компании от развитите страни, които при фалит повличат и дъщерните си дружества Това налага наднационална политика и синхронизация на законодателствата. Специфични са и фалитите на фирми с трудоинтензивни производства. За разлика от капиталоинтензивните, които обикновено не вземат непосилни кредити непосредствено преди фалит, трудоинтензивните рязко задлъжняват преди обявяването им в несъстоятелност, защото се възползват от ниската си задлъжнялост от предходни периоди и успяват да вземат заеми, които изключително рядко са в състояние да върнат. Но ако не са натрупали прекомерни задължения фирмите с трудоинтензивни производства по-лесно могат да се преструктурират. Потенциален проблем срещу осъществяване на реформата може да е сблъсъкът с лобито на незаинтересовани страни- адвокати, съдии и администрация.
Основната цел на реформите, приети по време на криза, е да подобрят икономическата ефективност и да се засили гъвкавостта на пазарите. Най-популярните промени включват подобрени процедури по преструктурирането на изпаднали в несъстоятеност фирми и съкращаване на законовите процедури по обявяване на фалит. Чрез провеждането на реформите правителствата дават възможност за реорганизация на фирми в трудно положение и повишават сигурността на кредиторите, че ще получат вземанията си, което оказва положителен ефект върху бизнес климата.
За процедурата в България можете да прочетете анализът на ИПИ Без изход (Преглед на процедурата по закриване на бизнес в България)”.
*Резюме на доклада на Световната банка “The challenges of bankruptcy reform”. Пълният текст на доклада е достъпен тук. Резюмето е на Ивайло Тасев, стажант в ИПИ.
